45. Специално данъчно производство за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане.

Когато в данъчния процес възникнат правоотношения с международен елемент, се поставя и въпросът за това специално данъчно производство за прилагане на спогодбите за избягване на международно двой но данъчно облагане. На законните процедури, които се прилагат при СИДДО на доходите и имуществото на чуждестранните лица, ДОПК е отредил цяла глава.
За да бъдат приложени предвидени в СИДДО данъчни облекчения за чуждестранните лица, трябва най-напред да са налице основанията за това. А именно, че:
- данъчно задълженото лице е чуждестранно лице;
- данъчното задължение е за доход от източник в страната;
- да е притежател на дохода от източник в България, но да не притежава място за стопанска дейност или определена по база на територията на България, с които да се обвърже този доход;
- чуждестранното лице да е местно лице на друга държава по смисъла на СИДДО;
- ако има някакви по-специфични изисквания в съответните спогодби, те да са спазени.
Тези предпоставки трябва да са налице комулативно. СИДДО се прилагат само, когато те бъдат удостоверени по надлежния ред. В зависимост от това кое е, удостоверяването може да стане с декларация от чуждестранното лице, чуждестранна данъчна декларация, издадена по реда за издаване на такава в чуждата държава, други официални документи и т.н. Всичко това трябва да бъде посочено в искане от заинтересованото лице. Искането се прави по образен , утвърден от изпълнителния директор на НАП.
Към това искане за прилагане на СИДДО следва да бъдат приложени и доказателства. С тях лицето удостоверява вида, основанието, размера на реализирания доход. Тези доказателства могат да бъдат най-различни. ДОПК дава едно примерно, но не изчерпателно изброяване на тях. Важен принцип, чието приложение е заложено в целия данъчен процес е те да бъдат писмени. Писменото начало стой в основата на всички данъчни производства.
Компетентна на приеме искането е териториалната дирекция по мястото на регистрация а платеца на дохода, или тази дирекция, където той следва да бъде регистриран. Ако платецът не подлежи на регистрация - искането се подава в ТД – София.
Когато постъпи искането, най-напред органите по приходите са компетентни да извършат проверки или ревизии, с които се осъществява контрола в/ у прилагането на СИДДО. В резултат на проверките, компетентният орган се произнася със становище по това дали има или не основание за прилагане на СИДДО в 60 дневен срок. За липса на основания за прилагане на СИДДО се смята, ако чуждестранното лице не е подало надлежно искането си и доказателствата към него. Тогава на него му се дава един 15 дневен срок, в който да ги отстрани. Ако органа по приходите не се произнесе по този въпрос, се смята, че има основание за прилагане на СИДДО.
От момента на становището се смята, че са основанията за прилагане на СИДДО са надлежно удостоверени.
Когато обаче обстоятелствата по искането са проверени не с проверка, а с ревизия, ако тя е положителна по отношение на искането, основанията за прилагането на СИДДО се смятат удостоверени от подаването на искането.
Становището за липса на основания може да бъде обжалвано по реда за обжалване на ревизионен акт.
Освен този първоначален контрол за удостоверяване на основанията за прилагането на СИДДО, органите по приходите могат да извършват и последващ контрол за законосъобразното му прилагане.
По особено се развива производството, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната. Тук ДОПК урежда две хипотези в зависимост от общия размер на дохода за година.
- ако не надвишава 100 000 лв., тази процедура с подаването на искането до органа по приходите не се прилага. Чуждестранното лице удостоверява обстоятелствата за прилагане на СИДДО пред самия платец.
- ако общата сума на дохода за данъчната година, се прилага описаното по-горе производство.
Чуждестранното лице има задължението да уведоми органите по приходите за всяка промяна, която настъпи в удостоверените от него обстоятелства.