43. Охранителни производства: а) характеристика; б) видове; в) нотариални производства.

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА (чл. 424 - 435):
1. Започва по молба на заитересованото лице. Молбата трябва да е писмена, да сочи охранителния акт. При нужда - действа в подкрепа на искането и да бъде подписана.
2. Охранителните производства са родово подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя от местожителството на молителя. При няколко молители - местожителството, на който и да било от тях.
3. Разглеждането, поради едностранния характер на производството става в закрито заседание. Възможно е и открито (напр. разпит на свидетел).
4. Важи принципът за дирене на обективната истина. В случая става служебно. За съда съществува задължението да провери по свой почин дали са налице условията за издаване на охранителен акт. Може сам да събира доказателства. Може да постанови молителят да се яви лично пред него, за да го разпита. Чл. 428 - декларация, потвърждаваща твърдените факти. За истинността й молителят носи отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма доказателствена сила за съда. Тя се преценява с оглед другите данни по делото. Допустими са всички доказателствени средства.
5. Съдът се произнася с решение: а) Ако са налице условията, уважава и издава акта. Това решение не подлежи на обжалване.
б) Отказът подлежи на обжалване. Жалбата се подава в 7 - дн. срок от деня на съобщението, чрез съда, издал решението. Ако решението се отхвърли, ОС сам съставя съотвтния охранителен акт.
6. Решенията по охранителните производства нямат сила на присъдено нещо. Въпросът дали молителят е имал право на охранителен акт може да се реши по исков ред - чл. 432 (3). Това не означава обаче безконтролна оттегляемост. Дали е оттегляем или стабилен зависи от предназначението и правните последици на охранителния акт. Принципът е - появят ли се в резултат правата на трети лица, охранителният акт не може да се оттегля.
7. Правните последици на охранителните актове се пораждат след влизането в сила. По естеството си те са разнообразни:
а) Формална удостоверителна сила на формалните охранителни актове (нотариалните удостоверения, решенията по чл. 436).
б) Оповестяващо действие на вписванията.
в) Създаване на ново правно полжение чрез актовете за разрешаване и потвърждаване на сделки или за назначаване на представители.
8. Спиране и прекратяване:
А) Спиране при наличието на спор относно охранителен акт, тъй като по принцип охранителните производства са безспорни (напр. започнал е исков процес относно правоотношение - условие за издаването на охранителен акт. Ако трето лице, узнало за охранителното прозводство, се противопостави на охранителния акт, тъй като оспорва пре’дицоалното материално правоотношение). Бъде ли спряно охранителното производство, съдът дава 1м. срок на молителя за предявяване на иска срещу третото лице. Спирането в тези хипотези цели предотвратяване на засягането на правата на третото лице.
Б) Прекратяване има, когато развитието на охранителното проиводство се преустановява окончателно, без да се издаде охранителен акт. Предпоставки - чл. 433.
9. Отменяне или унищожаване на охранителен акт, когато е порорчен - чл. 431. Право на иск има прокурорът, пасивно легимирани са лицата, за които охранителният акт е създал благоприятни правни последици. Исковият ред е възможен, тъй като охранителният акт не притежава силата на присъдено нещо (напр. порочно осиновяване, по чл. 164 СК може да се атакува с иск за унищожаване, включително и от прокурора). Може да се обжалват по общия ред атакуваните решения по охранителното регистърно производство. Легитимирано е и лицето, чиито права са засегнати - чл. 431 (2).
10. Възможно е преминаването от исково в охранително проиводство, когато в хода на исковия процес възникнат условия, при които може да се издаде охранителен акт. Обратното преминаване обаче е недопустимо в рамките на охранителното производство.
11. Разноските са за сметка на молителя.

б)Нотариални производства
Нотариални производства.
Нотариалните производства (НП) са изчерпателно посочени в член 465 от ГПК. Това са правни сделки с нотариални актове, удостоверявания, вписвания, отбелязвания и техните заличавания, нотариални покани, удостоверения, протести и справки от нотариалните книги. Извън тези случаи нотариално удостоверяване е недопустимо.
Нотариално удостоверяване. Това е писмено, свидетелствуващо изявление за знание по факти, извършено от нарочни държавни органи в пределите на тяхната компетентност по определен в ГПК ред и в посочената форма. Те имат обвързваща доказателствена сила за фактите, посочени в тях.
Органи на нотариалното производство. С обща компетентност са нотариусите при всички РС, държавните органи, вклячени в съдебната система - според ЗСВ, там, където няма нотариус неговата дейност се извършва от съда или съдията. С особена (специална) компетентност са кметовете и заместник - кметовете на общините и населените места, дипломатическите и консулските представители. Те могат да извършват само някой от нотариалните действия - нотариално удостверяване на дата, подпис, съдържание на документ. Не могат да извършват нотариални действия по сключване на правни сделки.

Нотариално производство. Това е нарочно производство, чиито актове имат определена от закона форма, като нарушаването на нотариалното производство прави нотариалното удостверяване нищожно.
Послдици на нотариалното удостверяване. То има обвързваща доказателствена сила и конститутивно действие.
Общи правила. Страна в НП е лицето, от чето име се иска извършването на нотариалното действие, а участващо лице е това, чието волеизявление нотариусът удостоверява. Нотариалният орган е трето независимо и безпристрастно лице. Нотариусът не може да участва в нотариалното производство когато страна или участващо лице е нотариуса, негов съпруг, роднини, лица спрямо които нотариусът е настойник, осиновен, осиновител. Ако е нарушено това изискване актът е нищожен.
Нотариална компетентност. Местната компетентност е абсолютна положителна процесуална предпоставка. Липсата й прави удостверяването нищожно. Производството започва с устна молба на молителя с изключение на нотариалния акт за сделки с недвижим имот. Нотариалната дейност е предварителна контролна дейност за законосъобразност на извършените сделки или удостверяването на факти и за това на основание член 470 от ГПК нотариусът е длъжен да откаже удостверяване на обстоятелства, които противоречат на закона или морала. Отказът от извършване на нотариални действия може да се обжалва пред ОС в 7 дневен срок когато молбата за нотариално удостверяване е уважена, издаденият акт не подлежи на обжалване по този ред. Ако е порочен третите лица могат да го атакуват по исков ред.
Специфични правила. Те дерогират някои от общите правила.
Допустимост. Те са за сделки, за чиято валидност законът изисква да бъдат извършени под формата на нотариален акт - сделки за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот. Особености - за извършването им са компетентни само нотариусите или съдиите. Местно компетентен е нотариуса, в чиито район се намира недвижимият имот. Сделката може да се извърши само в канцеларията на нотариуса и само в работно време, защото актовете подлежат на последващо вписване и трябва да се спази тази поредност. Обикновено страните и техните представители се явяват с проект за нотариален акт по образец. Производството започва с писмена молба на участващите в сделката лица, въз основа на която нотариуса определя денят и часът, когато ще се изповяда средката. Нотариусът е длъжен да проверява самоличността на лицата, чиито изявления съдържа акта и затова те се явяват лично. Проверява се дали те са дееспособни и пълномощното на представителя. В нотариалният акт се отбелязва начина на извършената проверка.
Процедура. Нотариалният акт, представен в проект и при лично явяване на страните се прочита и те трябва да заявят, че го одобряват. След това се подписва от тях. След падпис и подпечатване от нотариуса. Съдържанието на нотариалният акт е стандартно и е посочено в член 476 от ГПК. В член 479 от ГПК са посочени специални правила за неграмотни, глухи, неми, глухонеми. За всички тези сделки нотариуса проверява правото на собственост в полза на праводателя по тях. Вписва се и наличието на особен закон за извършването на тия сделки и как нотариуса се е убедил в наличието на предпоставките. Един от актовете се подрежда в нотариалната книга, а другите два се дават на страните участници след като платят.
Нотариален акт по обстоятелствена проверка. Уреден е в член 483 от ГПК. Той е специфичен за българското право. Използва се от лица, които са собственици въз основа на давност. Той е удостверителен и възпроизвежда не възприятията на нотариуса за факти, а правния му извод за правото на собственост. Процедура - задължително се разпитват свидетели, които са съседи на имота, като това им качество се удостверява от съвета. Те удостверяват факта и продължителността и начина на владението. Този нотариален акт съдържа извода на нотариуса за правото на собственост, което трябва да бъде индивидуализирано - граници и индивидуални белези на имота.
Удостверителни нотариални производства (на дата, подпис, съдържание на документи). Те започват с устна молба като няма изисквания за нотариална компетентност и лично явяване. Изключение е удостоверяването на подпис - лицето се явява лично и или се подписва пред нотариуса, или потвърждава подписа си. Тези действия могат да се извършват от органите с особена компетентност. Наричат се нотариални засвидетелствувания. Нотариалната заверка на дата внася сигурност относно факта за времето на извършване. За преписите се удостверява верността им, след сравняването от нотариуса с първообраза на документа.
Нотариални покани. Когато бъдат извършени се заверява датата и се внася сигурност, че нещо е извършено спрямо трето лице.