43. Други способи за погасяване на данъчните вземания. Данъчна амнистия. Опрощаване. Давност и преклузивни срокове.

Способите за погасяване на данъчните задължения са изброени в ДОПК. Там е посочено, че публичното вземане се погасява:
1. когато е платено (доброволно или принудително);
2. чрез прихващане;
3. при опрощаване;
4. по давност;
5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
7. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
8. способ, който не е посочен в ДОПК – данъчна амнистия.
Някои от тези способи за погасяване на данъчните задължения са специфични и са възможни само с оглед на властническия метод на регулиране и паричния характер на отношенията. Такива са например амнистията и опрощаването. Други от тях, като прихващането, давността, преклузивните срокове, са институти на общото право, но в данъчния процес те са изпълнение със по-специфично съдържание.

►Данъчната амнистия. Единствената разпоредба, която урежда този способ за погасяване на публичните вземания, се съдържа в Конституцията, чиято норма установява правото на НС да дава амнистия.
Амнистията може да бъде финансова и наказателна. Данъчната амнистия се развива в този смисъл под общите правила за финансовата амнистия. Тя винаги се дава със закон. Амнистията се прилага служебно от НС. Не е необходимо събирането на доказателства. Законът действа спрямо неограничен брой случаи и лица. Тези закони са по-особени с това, че имат еднократно действие. От гледна точка на своето съдържание, чрез закона за финансова амнистия се заличават финансовите последици, без да се премахва фактическия състав, който ги поражда. Със закона за амнистията не се отменя нормата, по силата на която е възникнало данъчното задължение, а само се отменя изпълнението на това задължение.
Даваната амнистия може да бъде няколко вида:
- пълна – погасяват се изцяло главницата и лихвите;
- частична – погасяват се само главницата или само лихвите;
- амнистия под условие.

►Опрощаването: Това е способ, който е в компетентността на президента. Правомощието да опрощава несъбираеми вземания е уредено отново в Конституцията и е от тези, който не могат да се делегират на вицепрезидента.
На опрощаване подлежат само несъбираеми вземания, които за станали ликвидни, изискуеми, а длъжникът е в забава. Ако вземането на държавата или общините може да бъде събрано и удовлетворено от имуществото на длъжника, опрощаването не се прилага.
Редът за опрощаване изисква президентът да бъде сезиран от лицето, което има интерес от опрощаването, било то длъжника или неговите правоприемници, а не съществува и забрана това да е съда. Сезирането става с молба, в която трябва да са посочени и доказателства, че задължението е несъбираемо. В Президентството има Междуведомствена комисия, която проучва въпроса и дава становище на президента. Своето решение последният отразява с указ. С този указ президента може да уважи молбата за опрощаване и да приложи, пълно, частично опрощаване или опрощаване под условие. Но той може и да откаже опрощаването, като отказът не се обжалва. Това обаче не е пречка да се подаде нова молба за опрощаване след 1 година.

► Давност. Давността в данъчния процес е уредена в ДОПК. Той се отнася до всички публични вземания, а в това число и данъчните. Срокът е 5 годишен и започва да тече от 01.01 на годината, следваща годината, в която е следвало да се погаси задължението, освен ако специален закон не предвижда друго. Този срок тече както за самото задължение, така и за лихвата по него.
ДОПК урежда основанията, при които може да бъде спиран давностния срок. Такава една хипотеза е отсрочването или разсрочването на данъчните задължения. Давностният срок може да бъде и прекъсван. Основание за това е издаването на акта за установяване на публичното вземане, както и предприемането на действия по принудителното изпълнение. Акт същия този акт бъде отменен, давността не се смята за прекъсната и продължава да тече. Разликата в спирането и прекъсването на давностния срок е, че от момента на прекъсването започва да тече отначало нов давностен срок. Докато спирането има само отлагателно действие във времето. С изтичането на давностния срок се погасява възможността данъчните задължения да бъдат събирани по принудителен ред. Но ако длъжника плати, това плащане се смята за дължимо платено.

► Преклузивните срокове:
Основната разлика на този вид срокове с предходните е, че с изтичането им се погасява самото право. Друга разлика, която може да бъде посочена е, че погасителната давност не се прилага служебно. При нея е необходимо позоваване от страна на заинтересования. Докато при преклузивните срокове това е точно обратното.