42. Заповедно производство: а) обща характеристика; б) издаване на заповед за изпълнение; в) съдържание на заповедта; г) съдебно производство

Заповед за изпълнение и заповедно производство
Целта на заповедното производство е да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително сонование за неоспорено вземане. В това призводство не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва.
Хипотези, при които се издава заповед за изпълнение (ЗИ): 1) чл. 410 (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. и
2) Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Издаване
Съществена разлика е, че в хипотезите, когато се издава ЗИ въз основа на чл. 410, ИЛ се издава когато заповедта влезе в сила, докато в хипотезите на чл. 417 се издава ЗИ, постановява се незабавно изпълнение по искане на кредитора и се издава ИЛ преди ЗИ да е влязла в сила. Тази разлика обуславя и различен начин за защита на длъжника. И в двата случая заявлението за издаване на ЗИ съдържа и искане за издаване на ИЛ.В чл. 410 са дадени за кои вземания може да се иска издаване на ЗИ - парични суми ии заместими вещи, за вземания за предаване на движима вещ, когато длъжникът я е получил със задължение да я върне, обременени със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Искъ трябва да е подсъден на РС. Не е необходимо да се представят доказателства, обосноваващи това вземане,достатъчно е да се твърди и в производството да се установи, че не се оспорва задължението.
Заявлението се подава до РС, местна подсъдност – постоянен адрес, седалище на длъжника или местоизпълнение. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Разглежда се в закрито заседание – разпоредително – не се призовават длъжник и крдитор. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията в чл. 410 и дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжника има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност.
Ако се уважи молбата – препис от ЗИ се изпраща на длъжника.
Съдържание – императивно определено в закона – чл. 412 ГПК - Заповедта за изпълнение съдържа: 1. означението "заповед за изпълнение";2. дата и място на постановяване;3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;4. трите имена и адресите на страните;5. делото, по което се издава заповедта;6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;8. указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;11. подпис на съдията.
В случаите, когато се пристъпи към принудително изпълнение няма отново да се дава срок за доброволно изпълнение. Тази ЗИ не подлежи на обжалване (когато е влязла в сила).
Въпреки това е предвидена възможност за отмяна, наречена отмяна поради невъзможост за оспорване. Производството е пред въззивния съд, едномесечен срок от узнаване на ЗИ. Подава се молба за отмяна. Основания – не е връчен препис от ЗИ, не е връчен лично, не е имал обичайно местопребиваване в България, не е могъл да узнае, не е могъл да подаде възражение, поради непредвидени причини
Ако в преклузувния двуседмичен срок от връчване на ЗИ длъжникът не подаде възражение за оспорване на вземанието,ЗИ влиза в сила. Възражението е пред същия съд, който е издал ЗИ. Оспорва се съществуването на самото вземане. ЗП-во има за цел да сутанови, че вземането не се оспорва. Предявяването на възражението в срок е достатъчно да не влезе в сила ЗИ и да не се издаде ИЛ. Не е необходимо да се обосновава въражението.
Съдебно производство
Предявяването на възражението в срок е от съществено значение – ЗИ не влиза в сила. Кредиторът в едномесечен срок трябва да предяви иск за установяване на вземането си – положителен установителен иск. Чл. 422, ал. 2 Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420. – трябва да се тълкува поправително – по скоро това следва да се отнася до предявяване на отрицателен установителен иск. Ако длъжникът пропусне да предяви това възражение му се преклудират правата да предяви отрицателен установителен иск. Той може да го направи само въз основа на новооткрити факти, писмени доказателства или новосъздадени писмени доказателства. Пред първа инстанция, искът се гледа по общите правила на исковия процес – 3 месечен срок от узнаване на фактите, респ. е могъл да се снабди с документите. Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В хипотезите на чл. 410 предпоставка да се издаде ИЛ е ЗИ да е влязла в сила.
Хипотези по чл. 417 ГПК – издаване на ЗИ въз основа на документ, независимо от размера на вземането – изчерпателно са изброени случаите, но в ПЗР в особени специални закони (ЗАдв.) са посочени и други актове, въз основа на които може да се иска издаване на ЗИ. ЗнЗ, менителницата и други ценни книги са на последно място и се оказва, че изброяването не е изчерпателно. Тук са документите, които по стария ГПК бяха несъдебни изпълнителни основания. В теорията и практиката несъдебни означава не установени с обвързваща сила. В т. 11 е предвиден акт на административен орган, в т. 7 – акт за установяване на държавно вземане.
Искането за издаване на ЗИ е и искане за издаване на ИЛ. Освен ЗИ се иска и незабавно издаване на ИЛ. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Съдът на практика проверява това, което проверява и при издаване на ИЛ – предвиден ли е документа в закона, редовен ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение право, легитимация на кредитор и длъжник. Постановява се разпореждане не само за издаване на ЗИ, но и на ИЛ, като за издаването на ИЛ се прави отбелязване върху ЗИ и върху документа, въз основа на който се издава. Когато изискуемостта настъпва въз основа на факт или насрещна престация, те следва да се докажат.
ЗИ не подлежи на обжалване. Подлежи на обжалване само разпореждането за издаване на ИЛ с частна жаллба в двуседмичен срок пред по-горен по степен съд. Основава се само на оплаквания в производството. По повод на тзи спорове – ТР 2/2005 г. – цели се бързина.
На длъжника се връчва препис от заповедта. ЗИ се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, той ще получи и покана за доброволно изпълнение. Взискателят може веднага да започре ИП-во. В Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. (2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре. Съдът е длъжен да спре изпълнението в хипотезата на ал. 1 и може да спре изпълнението в хипотезата на ал. 2, т.е. не е задължен.
Определението за спиране се обжалва с частна жалба пред въззивен съд, не подлежи на обжалване пред ВКС
В хипотезата на издаден ИЛ въз основа на ЗнЗ не е допусната възможността да се иска спиране на изпълнението при представяне на надлежно обезпечение.
Целта на ЗП-во е кредиторът да може бързо да се снабди с ИЛ. В това производство не може да се изследва дали вземането съществува.