42. Актове издавани от публични изпълнители. Правна защита срещу принудително изпълнение на данъчни задължения.

Един от основните принципи на данъчния процес е писменото начало. То е в унисон с изискванията за прозрачност и закономерност на действията на носителите на властнически правомощия при осъществяване на техните функции. Затова и всички действия, които предприемат или отказите на такива от страна на публичните изпълнители се обективират в техните актове.
Актовете издавани от публичните изпълнители в изпълнение на техните правомощия са постановления и разпореждания. За всяко от действията, предприети от публичния изпълнител или извършени от него се съставя протокол. В него трябва да се посочат задължително датата и мястото на съставяне на протокола, в какво се състоят предприетите от публичния изпълнител действия, какви искания са направени, какви суми са разходени или постъпили при публичния изпълнител. За да се обезпечи законосъобразността на действията на компетентния орган по образуваното изпълнително дело, към него трябва да са приложени всички тези актове, документи, извлечения от данъчно-осигурителната сметка. Всички те случат за доказване и удостоверяване на изпълнението. Те са необходими и за реализирането на едно основно право на длъжника за защита на неговия интерес в производството по принудително изпълнение – правото на обжалване на действията на публичния изпълнител.
ДОПК отделя специално място за правната защита срещу принудително изпълнение на данъчни задължения. Текстовете на цяла глава са посветени на това.
Правото на обжалване е за засегнатото лице. Действията на публичния изпълнител могат да бъдат обжалвани от длъжника или от третото задължено лице. Обжалването може да премине през административна и съдебна фаза, като първата е предпоставка за допускането на втората.. Предмет на обжалване са действията на органите по принудителното изпълнение. Единствено по реда на тази глава от ДОПК не може да се обжалва определеният размер на задължението.
При обжалването по административен ред жалбата се подава пред съответния горестоящ орган, компетентен да я разгледа. Срокът е 7 дневен, броен от извършването на действията по принудително изпълнение, ако лицето е присъствало на тях или е било надлежно уведомено. Ако тези предпоставки не са налице, срока започва да тече то съобщаването на действията. За третото лице срока за обжалване е също от деня на узнаване на действията. Обжалването не рефлектира в/ у продължението на действията по принудително изпълнение. Изключение от този принцип ще е налице, когато обжалването е инициирано от едно трето лице, което има самостоятелни права върху вещта, предмет на изпълнението.
Компетентния орган трябва да разгледа жалбата и в 14 дневен срок да се произнесе с решение:
- Да прекрати производството по принудително изпълнение, ако задължението е погасено преди произнасянето по жалбата;
- да спре изпълнението, когато са налице основанията за спиране;
- да отмени обжалваните действия;
- да остави жалбата без уважение.
Да остави жалбата без разглеждане, ако прецени, че не е налице интерес за обжалване на тези действия.
Обжалването по съдебен ред:
Тук предмета е обжалване е постановеното от решаващия орган решение, а не извършените действията по принудителното изпълнение. Обжалването може да бъде от страна на длъжника или на публичния изпълнител, в зависимост от съдържанието на решението. Компетентен да разгледа жалбата е административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие е под въпрос. Срокът за обжалване е 7 дневен, преклузивен. Решението на административния съд не подлежи на –нататъшно обжалване. То е окончателно.
Правото на защита в производството по принудително изпълнение е гарантирано и на третите лица, чиито интерес е засегнат от изпълнението. В това обжалване като активна страна се конституира третото заинтересовано лице, а пасивна – длъжника и взискателя. Ако бъде образувано такова дело, след като бъде уведомен, публичният изпълнител може да преустанови способа за принудително изпълнение и да премине към друг. По този начин събирането на публичното вземане си продължава, но не се накърняват правата на третото лице.