41. Изпълнително производство: а) изпълнителни основания; б) производства по издаване на изпълнителен лист; в) образуване на изпълнително дело; г) видове съдебни изпълнители; д) задължения на съдебния изпълнител ; е) обжалване на действията на съдебния изпълнител ; ж) изпълнителни действия

Изпълнителни основания
Изпълнителните основания са документи, предвидени в закона, удостоверяващи изпълняемото право, въз основа на които може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне да се иска, образува и проведе изпълнителен процес. Изпълнителното производство не е просто теоретична конструкция, а има своя практическо значение. В областта на изпълнителното основание е и връзката исков процес – изпълнителен процес. Законодателят прави съществени промени в две насоки:
1) Няма несъдебни изпълнителни основания – чл. 237 ГПК (отм.). В новия ГПК е уредено заповедно производство. По-голямата част от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) законодателят предвижда като основания за издаване на заповед за изпълнение и незабавно изпълнение. Вече издаването на изпълнителен лист не е пряко въз основа на тях, а се опосредява от процедура, наречена заповедно производство; те са основание за издаване на заповед за изпълнение, което е озпълнителното основание. В това производство не се установява съществуването на вземането, а се установява, че то е безспорно.
2) В новия ГПК изброяването в чл. 404 е изчерпателно. Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.
Изпълнителните основания са разпределени в три точки, но във всяка точка са по няколко:
- влезли в сила решения на съда – когато стане необжалваемо по реда на въззивното и касационното производство. Това основание съществува и в отменения ГПК. Само осъдителните решения имат изпълнителна сила – кчеството на решението да е изпълнително основание, въз основа на него да се издаде изпълнителен лист. В изпълнителния процес при издаване на изпълнителен лист проф. Сталев отбелязва, че и конститутивните решения, които имат за последица пораждане на притезателни права, могат да са основание за издаване на ИЛ, съответно имат характер на изпълнителни основания. Решения, с които се уважава възражения за едновременно изпълнение и за подобрения – имат установителен характер, но осъждат ответника под условия, че ищецът изпълни своята престация – осъждане за едновременно изпълнение.
- определения – трябва да материализират права (присъждане на разноски), определения, които се постановяват по време на брачен процес за привременни мерки относно децата;
- осъдителни решения на въззивните съдилища – не влезли в сила осъдителни решения навъззивните съдилища, защото тогава ще са по общо правило. Изпълнителната сила на тези решения се поражда преди то да е станало необжалваемо. Редакцията на текста е във връзка с разбирането, че въззивнта е втора по ред първа инстанция – решение по същество, а не проверка на първия иск. Защитата на длъжника, когато има въззивно решение, е чрез касационната жалба. За да спре ВКС изпълнението, длъжникът трябва да представи надлежно обезпечение – да депозира по специална сметка цяата сума, въпреки че оспорва вземането.
- съдебни спогодби – спогодби в съдебно заседание – има значение не влязлото в сила решение. Тя ще бъде изпълнително основание, когато се отнася до притезателни права.
- решения, на които е допуснато предварително принудително изпълнение – на първоинстанционните съдилища – изпълнителната сила произтича от решението и определението на съда, с което се допуска предварително принудително изпълнение (задължение за издръжка, възнаграждение, когато длъжника е признал иска).. Решението е основано на официален документ и неизпълнението би причинило сериозни вред. Правно значение на признаване на вземането ….. Може да се обжалва определението за допускане на предварително принудително изпълнение и да се обжалва решението пред въззивна и касационна инстанция. Не се допуска изпълнение на невлезло в сила решение срещу държавата, общините, лечебтите заведения, субсидирани от държавата – както допускане на предварително принудително изпълнение, така и изпълнение на не влязло в сила решение на въззивна инстанция.
- заповед за изпълнение:
* кога влиза в сила – въз основа на
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
* допускане на незабавно изпълнение – чл. 418 – издава се въз основа на документ, посочен в
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
- Решения на арбитражен съд – на територията на Република България. Характерно за това решение е, че не подлежи на обжалване.
Чл. 47. ЗМТА (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:
1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;
3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;
4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;
5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.
- арбитражни спогодби – имат значение и правни последици като арбитражното решение.
Всички тези изпълнителни основания се наблюдават в т.1 на чл. 404 ГПК.
Общото за тях е, че се издават от български орган.
- в т.2 на чл. 404 са предвидени изпълнителни основания на чуждестранни съдилища – решения на съд на страна член на ЕС, съответно спогодбите пред тях.Във връзка с Регламент 44/2001 г. и регл. 805/2004 г. – европейско изпълнително осование във връзка с безспорните вземания. Т. е. т.2 е във връзка с ПЕС.
- т.3 от чл. 404 – решения, актове и съдебни спогодби на чуждестранни съдилища и чуждестранни арбитражни решения и арбитражни спогодби, на които е допуснато изпълнение на територията на Република България – от страни нечлен на ЕС – чл. 117-118 КМЧП.
Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Подсъдност при признаване
Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
(2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.

Изпълнителен лист
ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на ИП-с. ИЛ се характеризира като съдебен акт, който удостиверява правото на принудително изпълнение, разрешава да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на крдеитора към принудително изпълнение на притезанието.
Регламентацията на производството по издаване на ИЛ, субективните и обективните предели на ИЛ се съдържа в гл. XXXVI ГПК.
Развитие на производството. Необходима е молба от кредитора, към която да представи изпълнителното основание по чл. 404 ГПК – оригинал на изпълнителното основание, препис от молбата не се връчва на длъжника. Тя се разглежда в закрито заседание.
Компетентен съд – за съдебното решение или спогодбата – първоинстанционния съд, защото при него се съхранява досието; въз основа на осъдително решение на въззивен съд – съда, постановил това решение – делото е още при въззивния съд; когато се иска въз основа на заповед за изпълнение – съда, който я е издал. Когато има допуснато предварително изпълнение на първоинстанционно решение, компетентен е този първоинстанционен съд. Когато се иска въз основа на арбитражно решение или арбитражна спогодба – компетентен е СГС.
За актовете от чл. 404, т. 2 и 3 ГПК - 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. – не се предхожда от нарочно производство по екзекватура, когато са от страна-член на ЕС, молбата за допускане на изпълнение на акт, постановен от такъв съд, се подава до ОС по постоянното местожителство на длъжника, седалище, местоизпълнение. Съда допуска изпълнение само въз основа на препис от самото решение и удостоверение, че е влязло в сила.
Когато има решение на съд на държава, нечлен на ЕС е необходимо: да се признае това съдебно решение и след това съда, който е признал решението е и компетентен да издаде ИЛ – ОС по постоянен адрес на ответника, седалище, ако няма в България – по адрес на заинтересованата страна – кредитора.
Регламент за европейското изпълнтелно основание при безспорни вземания – изкането за издаване на ИЛ се подава до ОС по постоянния адрес на длъжника, седалището или местоизпълнението. Характерно е, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора. Действа диспозитивното начало – съда трябва да бъде сезиран с молба. Само за присъда на държавни парични вземания съда издава служебно ИЛ – става дума за астни парични вземания на държавата (не публични).
Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Срок – седемдневен, инструктивен. Съдът проверява дали документът, който е представен е предвиден в закона като изпълнително основание. Дали е редовен от външна страна. Дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а не дали вземането съществува. Проверява легитимацията на кредитора – отбелязан ли е в изпълниетлното оснвание като кредитор, и легитимацията на длъжника.
Подлежащо на изпълнение вземане – не се разглежда има ли настъпила изискуемост, а отбелязана ли е тя в изпълнителното основание. Когато изискуемостта на вземането зависи от настъпване на факт или извършване на действие – това трябва да се установи с документ, излизащ от длъжника – по новия ГПК се смята, че това не е така, защото няма извънсъдебни изпълнителни основания. Но може да се допусне и обратното – може в самото решение да има зависимост от изпълнение на насрещна престация.
В призводството по чл. 404, т. 2и 3 съда проверява дали вземането може да се изпълни със способите на българския процесуален закон.
Актът, с който съда се произнася по молбата се нарича разпореждане.
Когато се уважи молбата, съдът издава ИЛ в един екземпляр, задължително отбелязва върху изпълнителното основание, че такъв ИЛ е издаде, Прилагат се правилата за тълкуване на решенията – явна фактическа грешка, попълване на съдържанието на ИЛ.
Разпореждането за издаване на ИЛ подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок – съответно когато се отхвърля активно легитимиран е кредитора, когато се уважава – длъжника, За молителя срокът започва да тече от момента на връчване на рапореждането, а за длъжника – от момента на получаване на призовка за доброволно изпълнение.
Жалбата се разглежда в закрито заседание. Процедурата е като при частната жалба, когато се обжалват определения на съда. Решението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/ 2001 г.
Възможно е ИЛ а бъде загубен или унищожен. Специално производство за издаване на дубликат. Кредиторът, който твърди, че е изгубил или унищожил ИЛ трябва да подаде молба до съда, издал ИЛ и да представи доказателства. Молбата се изпраща на длъжника и се разглежда в открито съдебно заседание – с призоваване на длъжника и кредитора. Длъжникът може да противопостави възражение за погасяване на дълга и ако не направи това, тези възражения се преклудират. Приема се че това е специален исков процес. Съда се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия исков ред. Вземането не е погасено, но длъжника не може да оспорва самото основание. Ако е изгубено самото изпълнително основание – чл. 409 (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.
Орган на принудителното изпълнение по ГПК е съдия изпълнител – ДСИ и ЧСИ. ДСИ е към РС, не е съдия, в съдебно изпълнителните служби, района на действие съвпада с района на РС.
ЧСИ са частни лица, на които държавата е дала публична функция на принудително удовлетворяване на граждански притезателни права. Организирани са в камара, задължително членуват, задължително се застраховат. Района на действие съвпада с района на ОС.
Както ДСИ, така и ЧСИ извършват процесуални действия по реда на ГПК. Основанията за обжалване на техните актове са едни и същи. При проучване на имуществото на длъжника по стария ГПК имаха различна компетентност, сега е еднаква, за да се осигури конкурентност на двете системи. За ЧСИ остава възможността да определят и начина на изпълнение по искане на взискателя, при ДСИ – само проучване, взискателят сам определя начина на изпълнение.
ДСИ и ЧСИ имат право да се обръщат към органите на национална полиция за съдействие, да разрешават да се отварят помещения. Когато законът предвижда задължително присъствие на длъжника при извършване на определено процесуално действие (пример – предаване на дете) – съдебният изпълнител може да разпореди принудително довеждане.
Съдът не е изпълнителен орган. Има контролни функции. Пред него могт да се обжалват действия на съдебния изпълнител. Компетентност – по искови дела, функционално свързани с изпълнителния процес, но са искови дела, не действа като контролен орган.
При издаване на ИЛ и ЗИ съдът извършва предварителен контрол. Той издава ИЛ. Съдебния изпълнител е подчинен на ИЛ. Няма право да проверява дали вземането съществува, нито легитимацията. Посредниците, които осъществяват принудителната продан не са органи на принудителното изпълнение.
Започване на производство за индивидуално принудително изпълнение
Действа диспозитивното начало – по молба на взискателя. За парични вземания на държавата, може служебно да се издаде ИЛ, но не и да се пристъпи към изпълнение. Освен платена държавна такса, взискателят към молбата си трябва да представи и ИЛ.
Взискателят трябва да посочи начина на изпълнение и способа в зависимост от характера на притезателното право.
(… начин и способ на изпълнение…)
При недвижимите имоти се посочва не само начина, но и правото, към което да се насочи принудителното изпъление и имота, срещу който да се насочи. Ако се насочва срещу движими вещи, могат и да се посочват, чрез описа съдебния изпълнител ще ги определи.
Взискателят може да поиска да се проучи имуществото на длъжника. При ЧСИ може да поиска той да определи начина. При ДСИ въз основа на проученото имущество, взискателят следва сам да определи начина на изпълнение. Съдебнияъ изпълнител е длъжен да провери редовността на молбата, не само платена ли е такса, има ли ИЛ, но и легитимността на взискателя и длъжника.
Местна компетентност на съдебния изпълнител – чл. 427 ГПК (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
Т. 1 в буквалния смисъл важи за изпълнения напарични вземания, защото при тях има изпълнение върху вещ. Тази компетентност се отнася и за принудителното изпълнение на притезания за предаване на владение на движима вещ и въвод във владение на имот.
Извън тази хипотеза компетентността е по постоянния адрес или седалищети на третото задължено лице, когато е насочено изпълнението върху вземане на длъжника – при парични вземания, когато е избран този способ от взискателя.

Защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител
В новият ГПК законодателят минава към нов подход – определя кои действие/бездействия се обжалват.
Взискателят обжалва:
1. Отказ на съдебният изпълнител да извърши исканото действие. Стои въпроса по отношение на парични вземания, когато длъжника иска изпълнението да е върху друго право.
2. Постановление на съдебия изпълнител за спиране или прекратяване на производството.
Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба. Може да обжалва насочването на производството към имущество, което счита за несеквестируемо. Длъжникът може да обжалва отнемане на движима вещ и отстраняване от НИ, понеже не е бил уведомен за изпълнението. Длъжникъ трябва да бъде призован. За взискателят не е казано, че може да обжалва ако не е бил призован.
При изпълнение за удовлетворяване на парични вземания, взискателят не може да обжалва отделни процесуални действия. Обжалва се само постановлението за разпределение. Не се обжалва обявлението ако не съдържа всички елементи, не може да се обжалва и обявяването на купувач. При недвижим имот се обявява купувач, след това се дава срок и тогава е обявлението.
Обжалва се само постановлението – крайният акт. Активна легитимация:
1. наддавач – условието е внасяне на задатъка. Целта е наддавачът да участва в състезателна процедура.
2. взискателят, който е участвал като наддавач. Той не е нужно да внася задатък.
3. длъжникът, когато наддаването не е надлежно или имуществото не е възложено на най-високата цена. Тази хипотеза е характерна и за наддавача и взискателя.
Всяко нарушение на процедурата е основание за обжалване.
При отмяна на постановлението – нова продан. Според В.Попова това е погрешно, защото нова продан има когато продажбата не е извършена както трябва.
За третото лице – обжалва при предаване на движима вещ, когато вещта е в третото лице, не е в длъжника, както и при предаване на НИ третото лице владее имота при налагане на запор/възбрана. Когато обаче се установи, че вещите са собственост на длъжника, жалбата на третото лице няма да се уважи. Въвод във владение също може да се обжалва от трето лице.
Жалбата се подава до ОС, чрез съдебният изпълнител. Срокът е преклузивен, който тече от извършване на действието, ако знае.
Съдебният изпълнител не мотивира действията си. Има становище по жалбата. Съобщение на противната страна – 3 дни за възражение, изтече ли – съдебният изпълнител изпраща в ОС жалбата, възражението, ако има, и копие от делото. По правило обжалването не спира изпълненито. Когато жалбата е от страните, се разглежда в закрито заседание, а когато е подадена от трето лице – в открито заседание. Решението на ОС не е обжалваемо – окончателно е.
Когато се обжалва разпределението – жалбата се разглежда в открито заседание. Спира се разпределението. Решението на ОС се обжалва пред АС.
При изпълнение за предаване на движима вещ, когато вещта не е у длъжника, съдебният изпълнител определя равностойността й с постановление. Постановлението се обжалва пред ОС, разглежда се в открито заседание. Решението на ОС се обжалва пред АС.