3. Представителство: а) понятие и видове; б) възникване и прекратяване; в) упълномощаване; г) процесуално представителство; д) косвено представителство; е) представителство в търговското право - понятие и видове; ж) действия от чуждо име без представителна власт

а) Представителство
Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице.  36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които извършва представителя възникват направо за представлявания.
 Характерно за представителството е, че при него трябва да има поне едно лице, което да извършва правни действия и понеже то трябва да действа от чуждо име, следователно трябва да има и представляван.
Поначало възникват две групи правоотношения – вътрешни (представително) и външни. Съдържание на представителното отношение е представителната власт (непритезателно субективно право, пълномощие). Между представлявания и представителя може да съществува и „основно” правоотношение, което да задължава представителя – договор за поръчка и пр.
 Друга характеристика на представителството е, че правните действия, които извършва представителят трябва да са в интерес на представлявания, т.е. да ги извършва със свои действия, но със средствата на другото лице.
 Предлогът “за” означава, че правните последици възникват направо и непосредствено в патримониума на представлявания.
 Друга особеност е, че по принцип представителството се създава с оглед на извършването на материално-правни действия, но няма пречки представителството да възникне и за извършването на процесуални действия (адвокатът е процесуален представител на своя довереник).
Представителят сам формира воля (иначе е нунций, пратеник). Посредникът въобще не изявява воля. Гестията, ДПТЛ, 134 – не се действа от чуждо име
Дизпозитивна забрана за договаряне със себе си или за договаряне с друг представляван от същия представител
Чл. 40 – договор или друго правно действие, което носи опасност за интересите а представлявания „не произвежда действие за него” – различни схващания: абсолютна нищожност (преобладаващо), относителна или висяща нищожност; възможност за споразумяване с представлявания за запазване
217ал. 2 – злоупотреба с доверие
Видове представителствo
1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т. представителството бива:
 а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство означава следното:
 ~ представляваният определя кой да бъде негов представител;
 ~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има представителя;
 ~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, през който да продължи представителната власт, то тогава представителството е безсрочно. Това обаче не означава, че представителната власт на представителя е вечна, а просто, че не е уговорен срок;
 Характерно за доброволното представителство е, че то не е свързано със задължение за представителя да извършва действията, за които е овластен, т.е. и за представителя това представителство е доброволно;
 б) задължително представителство – такъв вид представителство възниква в случаите, когато не е необходимо съгласието на представлявания. Но не е редно всички такива случаи да се поставят под общ знаменател, тъй като при някои хипотези може да се иска някакво съгласие от представлявания (напр., при осиновяването законът изисква съгласието на осиновяващия, че иска да бъде осиновител – 54 СК). Задължително представителство има, когато:
 ~ то възникне въз основа на съдебно решение
 ~ когато възникне въз основа на административен акт
 ~ при представителството на родителите по отношение на малолетните им деца;
 При задължителното представителство за представителя възникват задължения да извърши действията, за които е овластен. Тук, за разлика от доброволното представителство, законът определя обема на представителната власт и основанията за прекратяването й.
 2.Според вида на правните действия, които може да извършва представителя, представителството се дели на:
 а) активно представителство – когато представителят е овластен само да извършва правни действия за представлявания;
 б) пасивно представителство – когато представителят е овластен само да приема от името на представлявания волеизявленията, насочени към него;
 в) смесено представителство – тогава, когато представителят е овластен както да извършва действия, така и да приема волеизявления за представлявания;
 3.Според обема на представителната власт, представителството бива:
 а) пълна представителна власт – тогава, когато има задължително представителство (напр. възможността на родителите да представляват малолетните си деца във всичко и пред всеки, с ограничението, съдържащо се в 73, ал. 2 СК, т.е. при отчуждаването на недвижими и движими вещи, когато се иска и разрешение от РС и то само, когато има очевидна нужда или полза от такова отчуждаване).
 б) ограничено представителство – възможни са различни по обем и вид ограничения в представителната власт на представителя;
Еднолично и множествено, последното – разделно и съвместно

б) Възникване на представителната власт
 Представителната власт винаги е последица от някакъв правопораждащ юридически факт.
 1.Възникване на представителната власт по волеизявление на частно лице:
 а) това на първо място са случаите, когато представителната власт възниква по волята на представлявания чрез негово едностранно волеизявление (упълномощаване). Напр. при завещанието, в което завещателят може да назначи изпълнител на завещанието. Но това е дискусионно, тъй като дори и да приемем, че в случая е налице представителство, то кого точно представлява изпълнителят, след като завещателя вече е мъртъв? Още повече, че представителството се прекратява при смърт, както на представителя, така и на представлявания;
 б) на второ място това са случаите, когато представителството може да възникне по силата на един договор. Напр. ненаименованият договор за управление;
 в) на трето място, представителството възниква и тогава, когато има избор/назначение на едно лице да изпълнява функциите на представителния орган в дадено юридическо лице. Напр. при сдружение с нестопанска цел или при една фондация. Особено значение тук има вписването на представителя в регистъра.
 2.Възникване на представителна власт чрез властнически актове:
 а) чрез административен акт – напр. актът, чрез който се назначава настойник, за когото възниква представителна власт вследствие акта за назначаването му от органа по настойничеството;
 б) чрез съдебно решение – напр., когато се иска едно лице да бъде обявено за безвестно изчезнало, съдът назначава управител на имуществото на това лице, а когато бъде обявено за безвестно отсъстващо – за наследниците на лицето възниква представителна власт, те са негови представители;
 в) по силата на 59 ЗН – когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или пък, макар да е с известно местожителство, не е поело управлението – тогава по искане на заинтересуваните или служебно районният съдия назначава управител на наследството;
 г) по силата на 32 ЗС – когато съсобствениците на една вещ не могат да се разберат за нейното управление или пък мнозинството от тях е взело решение, което е вредно за общата вещ, тогава по искане на който е да е от съсобствениците районният съд може да назначи управител на вещта.
 3.Други юридически факти, от които възниква представителството:
 а) раждането – с раждането на едно дете възниква и представителна власт за неговите родители;
 б) членството – напр. 55 ЗКооп. дава представителна власт на кооперативния съюз, който представлява кооперациите, членуващи в него; Или пък членството в синдикат, който представлява работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите, социалните отношения и жизненото равнище при колективно преговаряне;
 в) сключването на брак – това е един особен юридически факт, който поражда една особена представителна власт между съпрузите. 24, ал. 2 СК предвижда, че всеки от съпрузите може да извършва действие на управление с общи вещи (напр. да сключи договор за наем на недвижим имот), като тук сделката обвързва и двамата съпрузи.
Прекратяване на представителната власт
 Прекратяването на представителната власт настъпва също по силата на някакъв юридически факт.
 1.Общи основания за прекратяване на представителната власт, които са приложими във всички случаи, независимо от това как е възникнало представителството. Тези общи основания са уредени от 41 ЗЗД и са следните:
 а) при смърт на представителя или на представлявания. Това е така, защото личността на и на двамата е от съществено значение в представителното правоотношение. Ако представляваният почине, то тогава представителството се прекратява, тъй като наследниците му може и да не искат да ги представлява лицето “Х” или пък може въобще да не желаят да бъдат представлявани. Ако пък почине представителят, то тогава също представителството се прекратява, тъй като представляваният е изявил своята воля да го представлява точно това определено лице и никое друго (защото напр. има доверие само на него или пък само то притежава определени качества);
 б) при юридическите лица прекратяването на представителството става при прекратяване на юридическото лице. Но не във всички случаи при преобразуването на едно юридическо лице, ще има прекратяване на представителството, по което страна е юридическото лице;
 в) при поставяне под запрещение на представителя или на представлявания – когато представителят бъде поставен под запрещение, то тогава представителството се прекратява по обясними причини (представителят не може да се грижи за своите си работи, камо ли за работите на представлявания). Когато представяният бъде поставен под пълно запрещение, то тогава му се назначава настойник и следователно представителната власт отпада. Когато обаче представляваният бъде поставен под ограничено запрещение, представителството не се прекратява;
 г) при безвестно отсъствие на лицата – обявеното безвестно отсъствие води до възникване на възможността наследниците за започнат да извършват действия по управление на имотите на обявеното за отсъстващо лице. Представителната власт, учредена от отсъстващ се прекратява, така, както се прекратява и представителната власт, учредена на отсъстващия.
 2.Специални основания за прекратяване на представителството, които са свързани с особения начин на възникване на представителната власт:
 а) при отказ/оттегляне на представителната власт при упълномощаването; недействително е отказ от правото на оттегляне
 б) при освобождаване от представителна власт при юридическите лица;
 в) при осиновяване – при допускането на осиновяване, родителите по произход престават да бъдат упражняват представителна власт. Същото важи и при прекратяване на осиновяването;
 г) по отношение на изчезнало или обявеното за безвестно отсъствие лице, ако то се завърне;
 д) при настойничеството – когато запрещението бъде отменено или когато се премине от пълно към ограничено запрещение;
 е) при навършването на 14 г. от децата – с навършването на тази възраст се прекратява законното представителство на родителите спрямо децата им. Същото важи и когато има решение на съда за лишаване от родителски права.

в) Упълномощаване
 Става дума за една едностранна сделка, главният юридически факт от който възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е необходимо. Трябва да има формата на главната сделка, като вместо нотариална  може да бъде едновременно нотариално заверен подпис и съдържание.
 Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име от едно друго лице (представител).
 Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното.
 Обикновеното пълномощно се дава, за да обслужи едно друго съществуващо правоотношение, за да облекчи упълномощителя в извършването на неговите правни действия.

г) Процесуално представителство.
Процесуално представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия.
Може да се налага поради недееспособност, фактическо възпрепятстване, липса на специални знания.
Процесуално представителство може да се упражни само спрямо страна в процеса (не и спрямо някой друг участник).
Процесуалното представителство може да бъде само пряко (за разлика от представителството в гражданското право) - воденето на чужд процес е недопустимо (чл. 26, ал. 2). Лицето трябва да бъде оправомощено по силата на закона или с упълномощителна сделка.
Качества на процесуалния представител: 1) Процесуална дееспособност. При ограничено запретен родител той представлява детето, но е необходимо потвърждаване от попечителя. При конфликт се прилага чл. 29 ал. 4 (особен представител).
Наличие на надлежна представителна власт е процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.
Процесуалните действия се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, което извършва действията, се участва не от свое, а от чуждо име. За оттегляне на пълномощието също трябва да се уведоми съдът – 35 ГПК.
Процесуалният представител се намира в едно допълнително процесуално правоотношение, успоредно на това между страната и съда - има собствени права и задължения (Цв.Ж.):
                         1) Длъжен е да изнася истината пред съда (както и страната).
                         2) Може да преупълномощава (само той).
                         3) При вреди на страната може да му се иска обезвреда.
                         4) Не е адресат на актовете, с които се придобиват права и задължения.
                         5) Специфично задължение е да докаже представителната власт. Това става с акта, от който тя следва: за деца с акта за раждане; юрисконсултът - с трудов договор; пълномощно при представителство по пълномощие - само за него има изисквания в закона, дори да не е приложено пълномощно, е валидно, ако е отразено в протокола.
Връчването се извършва само на съдебния адресат или пълномощника – чл. 39 ГПК
Представителят е само физическо лице (следва от горното).
Процесуално представителство по пълномощие може да бъде възложено само на лицата, посочени в чл. 32 (друга разлика с представителството в гражданското право) – адвокати, юрисконсулти и служители с юридическо образование, областни управители, упълномощени от комп. министър, родители, деца и съпруг (по НПК – възходящи и низходящи без огр.). Пълномощното е писмено с реквизити или в протокола. За искове за гражданско състояние е необходимо изрично пълномощно, както и за разпореждане с иска или спорното право.
 „Особено процесуално представителство” – при нетърпящо отлагане действие спрямо процесуално недееспособен; лица с незивестен адрес; противоречие в интересите.
Юридически лица – по закон, по устройствен акт; (субсид – от двама члена на управлението), от ръководител на държавни учреждения; кмет на община; държава – МрФин, за недв. имоти - МраРРБ

д) Косвено представителство (скрито пълномощие)
Мандат (поръчка) – договор, с който довереникът се задължава да изпълни правни действия. Поначало безвъзмезден. (Комисионният е поначало възмезден и за сделки; спедиционният е за осигуряване на превоз.)
Косвено представителство – не е представителство. Косвения представител е обвързан по силата на договора за поръчка или комисионен договор да извърщи правни действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора за поръчка. То представлява един сложен ФС, в който са включени три правни сделки. Първата сделка е договор за поръчка. Договорът м/у доверителя / косвено представлявания / и довереника / косвения представител/ е учредителната сделка за косвеното представителство. Тя е базовата сделка. В изпълнение на нея идва втората сделка, която е изпълнителна и в която едно лице действа от свое име, но всъщност за сметка на друго лице, от което е получило и необходимите средства за правната сделка. Третата правна сделка е свързана с първата. С нея се изпълнява това, което е възложено. Правните действия по прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка в/у косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва след нейното извършване насрещната страна по изпълнителната сделка влиза в правоотношение с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представител правни задължения. Коствения представител сключва сделка от свое име. Той придобива права и поема задължения. Главното действащо лице (доверителят) е във връзка само с косвения представител, но не и с третото лице, с което се сключва правната сделка. Спрямо него той не е непременно известен. Косвения представител има задължения към доверителя и трябва да прехвърли на него онова, което е придобил от втората сделка с третото лице. Между главното действащо лице и третото лице не се пораждат никакви правоотношения, освен ако довереникът прехвърли облигационно вземане или доверителят се задължи да отговаря за задълженията на довереника.
Чл. 293 – до отчетната сделка поначало са на доверЕНИКА. Изключение, фикция - правата се считат на доверИТЕЛЯ спрямо довереника; ТЛ – недобросъвестни; кредитори на довереника, но ако са добросъвестни – само ако достоверната дата предхожда запора.

е) Представителство в търговското право -  понятие и видове
В ТП има представителство, което се нарича търговско, но с този термин се уреждат няколко различни фигури, които са специални или особени.
1. Под търговско представителство в широкия смисъл на думат се имат предвид 2 групи търговски пълномощници: 1) прокурист и 2) обикновен търговски пълномощник. Понякога в широкия смисъл се включват и търговските помощници.
2. Търговски представител в тесен смисъл е т. нар. търговски агент (търговски представител) – особена фигура, специално уредена в чл. 32-47 ТЗ.
3. Към тези търговски представители се доближава и фигурата на търговския посредник, макар той да не е търговски представител.
Според Таня Бузева когато се каже търговско представителство става дума за институт съставен от 5 правни фигури на търговски представители (в широк смисъл). Ако трябва да се даде общо определение на търговското представителство, то става дума за оказване на съдействие и подпомагане на търговеца при извършване на търговската дейност, тъй като представителят може да е пряк или косвен или въобще да не е представител. Говори се за оказване на съдействие и подпомагане, защото търговският представител може да извършва, както правни, така и фактически действия. Под “търговски представител” се имат предвид 5 правни фигури със сравнително стандартизиран обем правомощия, което 1) създава удобство за търговеца, който може да избере точно този представител, който му е нужен и 2) предимство за 3тите лица, които могат да разчитат с кого договарят. Прави се следното разграничение
между търговските пълномощници (в широк
 смисъл) от една страна

1)
и търговския представител и  търговския посредник
от друга:
Търговските пълномощници не са търговци. Те могат да бъдат търговци, но на друго основание (не на основание на факта, че са търговски пълномощници) и със съгласието на търговеца.
2)
Търговският представител и търговския посредник са самостоятелни търговци и се занимават със търговско представителство и посредничество, което ги прави търговци (чл. 1, ал. 1, т. 4-5). 
Търговските пълномощници не са икономически самостоятелни, тъй като са служители на търговеца. Търговските пълномощници съдействат от вътре в търговското предприятие
3)
, а търговският представител и търговския посредник – от вън при сключването на сделки с 3ти лица.

/самостоятелен търговски представител”/
а при търговските пълномощници правомощията са стандартизирани и заложени предимно в закона.


При търговския представител и посредник по-малко стандартизация,
Търговските пълномощници са преки представители
4)
, търговският представител може да бъде пряк или косвен.           

Прокурист – уреден е в чл. 21-25 и 29 ТЗ.
Определение – легално е уредено в чл. 21, ал. 1, изр. 1: прокуристът е физическо лице,  натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът се нарича търговски управител. Всъщност прокуристът е един особен пълномощник, като особеностите са от една страна с оглед кръга на действията, които може да извършва или обема на представителната власт, който се определя от закона, а не от волята на упълномощителя – търговец и от друга страна има особености и с оглед възникването на представителната власт.
 Както при всяко упълномощаване между прокуриста и принципала (търговец) възникват две правоотношения:
1) Основно правоотношение, чието съдържание включва задълженията на страните. То урежда вътрешните отношения между прокуриста и принципала и възниква въз основа на трудов договор, мениджърски договор или от други разновидности на договора за поръчка.
2) Представителната власт възниква от упълномощителна сделка.
Най-важно за прокуриста е представителната власт и особеността, че тя се определя от закона. Така прокуристът съчетава белези на законното и договорното представителство. Принципалът може да влияе в много малка степен, а представителната власт е много широка – прокуристът може да извършва всички действия и сделки свързани с търговското занятие. Прокуристът е alter ego на търговеца, той има представителна власт, която е толкова широка, че почти се покрива с цялата дееспособност на търговеца. Чл. 22, ал. 2 in fine казва: Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица, т.е. дори ограниченията на представителната власт на прокуриста да са вписани в търговския регистър те нямат действие за 3тите лица.
Чл. 21. (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
Чл. 22. (1) Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.
(2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.
Чл. 25. (1) Упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър.
(2) Упълномощаването не се прекратява със смъртта или поставянето на търговеца под запрещение.


ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК
Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
(3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
Чл. 27. Отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор.

Чл. 29. (1) Прокуристът и търговският пълномощник не могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или за чужда сметка в пределите на упълномощаването. Смята се, че е дадено съгласие, ако търговецът при упълномощаването е знаел за упражняването на такава дейност и нейното прекратяване не е уговорено изрично.
(2) При нарушения по предходната алинея търговецът може да иска обезщетение или да заяви, че сключените от упълномощените лица сделки са сключени за негова сметка. Заявлението трябва да се направи в писмена форма в срок от 1 месец след узнаване на сделката, но не повече от 1 година от извършването й и се отправя до прокуриста или търговския пълномощник и до третото лице.
(3) Искът по ал. 2 се погасява по давност в 5-годишен срок от извършването на сделките.


ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК
Чл. 30. (1) Отношенията между търговеца и търговския помощник се уреждат с договор.
(2) Търговският помощник не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.

ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ
Чл. 32. (1) Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност.
 Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца
 или от свое име за негова сметка.
(2) Договорът между търговеца и търговския представител трябва да се сключи в писмена форма. Търговецът не може да се позовава срещу търговския представител на уговорки в отклонение от разпоредбите на чл. 33, 34, чл. 36, ал. 4 и 5 и чл. 40, които са във вреда на представителя.
Чл. 48. Разпоредбите на чл. 32 - 47 не се прилагат за лицата, които участвуват като представители или посредници в борсовите операции или като представители на онези, които извършват операции по търгове.
Чл. 36. (1) Търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл за сключването на съответния вид сделки през периода на действие на договора му с търговеца. Възнаграждение се заплаща и за сделки, които са били подготвени, но не са сключени, освен ако това се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на търговеца.
(2) Когато на търговския представител е предоставен определен район или кръг от клиенти, той има право на възнаграждение и за сделките, които не са извършени с негово съдействие, но са извършени с лица от същия район или от същата клиентела.
(3) Търговският представител има право на възнаграждение за събраните от него вземания на търговеца.
(4) Търговецът е длъжен да предоставя на търговския представител информацията, необходима за изчисляване на дължимото възнаграждение, не по-късно от срока по чл. 38.
Чл. 37. Когато размерът на възнаграждението не е уговорен, смята се, че той е равен на обичайния размер за този вид дейност. Ако обичайният размер не може да се установи, възнаграждението се определя от съда по справедливост.
Чл. 35. Когато търговският представител се задължи да отговаря лично за изпълнението на задълженията по сключените сделки, има право и на отделно възнаграждение, което се уговаря писмено. Страните не могат да уговорят предварително, че такова възнаграждение не се дължи. (договори делкредере)
Чл. 39. Търговският представител има право на обезщетение за обичайните разходи по дейността си, ако не е предвидено друго в договора.
Чл. 40.  (1) Търговският представител има право на еднократно обезщетение при прекратяване на договора, съответно наследниците му - при неговата смърт, ако търговецът продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от търговския представител или последният значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. Правото на такова обезщетение се преценява с оглед на всички обстоятелства, включително съществуването или отсъствието на ограничителни търговски клаузи.
(2) Обезщетението е в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, изчислено на основата на средното възнаграждение за целия период на договора, но за не повече от последните 5 години.
(3) Обезщетението по ал. 2 не може да се търси, когато:
1. е изтекла повече от една година след прекратяването на договора, без търговският представител да е уведомил писмено търговеца, че иска дължимото обезщетение;
2. договорът е развален по вина на търговския представител или е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл. 47, ал. 1 или 2, освен ако това е станало поради неговата трайна нетрудоспособност или възраст;
3. търговският представител е прехвърлил правоотношението на друго лице, включително и със съгласието на търговеца.
(4) При прекратяване на договора търговският представител може да търси възнаграждение за вече сключени или подготвени от него за сключване договори.
(5) Търговският представител няма право на възнаграждение по чл. 36, когато съгласно ал. 4 то се дължи на предишен търговски представител, освен ако според обстоятелствата възнаграждението следва да се подели между двамата.
Чл. 45. Договорът за търговско представителство определя предмета и района на действие на търговския представител.
Чл. 46. (2) Представителство по предходната алинея не може да се възлага и на друго лице в същия район.
Чл. 42. Търговският представител може дори когато не е упълномощен да сключва договори, да приема извършването на действия от трети лица, с които те запазват правата си срещу лошо изпълнение от страна на търговеца. Търговският представител може да извършва действия за обезпечаване на доказателства от името на търговеца. Ограничаването на тези права има действие за трети лица само ако те са знаели или е трябвало да знаят за ограничението.
Чл. 44. Търговският представител може да представлява различни търговци само ако те не са конкуренти помежду си. Той може да уговори с търговеца да бъде само негов представител.
Чл. 41. (1) Ограничаване на търговския представител в неговата дейност след прекратяване на договора се уговаря в писмена форма.
 (2) Ограничението трябва да обхваща същия район и вид стоки или услуги, предмет на договора за търговското представителство. То не може да бъде за повече от 2 години от прекратяването на договора. За периода на ограничението търговецът дължи съответно обезщетение.
(3) Ако търговският представител развали договора по вина на търговеца, той може с писмено изявление до 1 месец от развалянето да се освободи от това ограничение.
Чл. 47. (1) Когато договорът за търговско представителство е сключен без определен срок, през първата година от сключването му всяка от страните може да го прекрати с предизвестие от един месец, през втората година - с предизвестие от два месеца, а след втората година - с предизвестие от три месеца, като страните не могат да уговарят по-кратки срокове. Когато е уговорен по-дълъг срок на предизвестие, той трябва да е еднакъв и за двете страни. Ако не е уговорено друго, прекратяването на договора има действие от края на календарния месец, през който е изтекъл срокът на предизвестието.
(2) Договор, сключен за определен срок, може да бъде прекратен преди неговото изтичане, ако страната, която иска прекратяването, плати на другата страна причинените вреди.
 (4) Ако след изтичането на срока на договора за търговско представителство и двете страни продължат да изпълняват задълженията си по него, той се смята продължен за неопределен срок. В този случай при определяне срока на предизвестието по ал. 1 се взема предвид и времетраенето на договора до изтичането на неговия срок.

ж) Действие от чуждо име без представителна власт
Тази хипотеза е уредена в 42 ЗЗД,[i] но и в 301 ТЗ,[ii] като разрешенията са различни.
При действието от чуждо име без представителна власт има едно лице, което действа без представителна власт като мним представител (falsus procurator), още едно лице, което е мнимо представлявано и едно трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или извършва правни действия.
   Хипотезите, при които е налице мнимо представителство са различни:
   1.Когато въобще не е имало представителна власт.
   2.Когато е имало представителна власт, но тя е отпаднала с действие ex nunc, т.е. оттеглена е представителната власт.
   3.С навършването на една определена възраст от лицето (18г.), което вече няма нужда да се представлява, тъй като е напълно дееспособно.
   4.Когато представителната власт е отпаднала ex nunc поради унищожаване на сделката.
   5.Представителна власт липсва и тогава, когато мнимият представител се представя за представител, без въобще да има представителна власт между него и представлявания.
   6.Мнимо представителство има и тогава, когато представителят е надхвърлил границите на представителната власт.
   Трябва да се каже, че мнимото представителство се различава от едностранното подставяне – докато при последното едно лице сключва правна сделка от свое име и за своя сметка, но в придобивния документ се вписва името на друго лице, като се разчита, че лицето, вписано в придобивния документ ще одобри сключената сделка, то при мнимото представителство е налице сключване на сделка/извършване на правни действия от един мним представител от името и за сметката (в интерес) на мнимо представлявано лице.
   Мнимото представителство се различава и от воденето на чужда работа без поръчка.
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Чл. 301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.