38. Постановяване на съдебно решение: а) решаване на делото; б) съдържание на решението; в) неприсъствено решение - основания атакуване.; г) обявяване на решението в регистъра и връчването му

Постановяване на решението. Същност и видове рошения. Стабилитет на решението.
В едномесечен срок след приключване на устните прения. Инструктивен срок, нарушението му няма процесуални последици. Определението на съда за приключване ва устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението, тъй като края на устните прения. Ако в периода между опеделението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстация се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните преуния и тези доказателства се релевират в процеса.
Другият случай на отмяна е свързан с изаскването кой трябва да постанови съдебното решение - състава на съда, който е участвал при разглеждането на делото в последното заседание - чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се нарущи разпоредбата определението ще се отмени и ще се въозбовнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание - нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция - съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция - изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.
ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:
1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдътняма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:
2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (напр. представителят няма представителна власт - основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива - не се постановява решение.
3. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не - основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.
4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен (т.е. тримата съдии са налице). Съдът пазглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима рещение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение - предмет на делото.
РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

- технически пподробнисти
- диспозитив
-мотиви - фактическите констатации на съда на базата на доказателствения материал. На тяхна база се постановява диспозитивът - логично е да предхожда диспозитивът.
На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев - дали и мотивите се обжалват - не. Заразлика от практиката, която твърди, че и мотивите се обжалват.
- същинската част, диспозитивът на решението. Съдебното решение трябва да се обяви - от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му - неотменяемостта (чл. 235 (5) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

Неприсъствено решение
Неприсъствено решение може да се издаде както срещу ответника, така и срещу ищеца. Срещу ответника такова решение може да се постанови при наличието на три кумулативни предпоставки:
-Липса на отговор на исковата молба в срок;
-Неявяване в първо съдебно заседание;
-Липса на искане на делото да се разглежда в негово отсъствие;

При наличието на горните условия, ищецът може да избира: или да оттегли иска си или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ищецът обаче не е длъжен да се възползва от някоя от изброените две възможности., разглеждането на делото и при наличието на посочените предпоставки може да продължи по общия ред. Също така и Съдът не е длъжен , дори ищецът да е поискал, да постанови неприсъствено решение срещу ответника – той преценява дали искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата към нея. Когато искът отхвърли искането за установяването на неприсъствено решение, определението му е окончателно и делото продължава по общите правила.
Срещу ищеца неприсъствено решение може да се постанови също при три кумулативни дадености:
- Не се е явил на първото съдебно заседание;
- Не е взел становище по отговора на исковата молба;
- Не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие;
При тези предпоставки ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако делото бъде прекратено и ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните по първото дело доказателства, само ако тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
В случай, че ищецът в исковата молба не е посочил и представил доказателства, ответникът не е дал отговор и двете страни не се явят в първото съдебно заседание, без да са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие, делото се прекратява служебно.
За да се постанови неприсъствено решение страните трябва:
- Да са предупредени за последиците, ако не се явят в съдебно заседание и не дадат отговор /всичко това е указано в съобщението, което се изпраща до страните от Съда/;
- Искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
Не е предвиден краен срок, в който страната може да иска постановяването на неприсъствено решение. Няма пречка искането затова да се направи във второто или следващо заседание по делото. Дори и насрещната страна междувременно да се е явила в съдебно заседание, това не е пречка за постановяване на неприсъствено решение.
Недопустимо е постановяване на неприсъствено решение по дела за развод, за родителски права, постановяване под запрещение.
Неприсъственото решение не се мотивира, в него само се посочва, че е постановено въз основа на предпоставките за издаване на такова решение. Именно защото не съдържа констатации за спорното право, то не подлежи на обжалване. Подлежи обаче на отмяна от Въззивния съд .
Отмяна може да се иска в 3 хипотези:
- При ненадлежно връчване на преписи от исковата молба или на призовката за съдебните заседания;
- При невъзможност за своевременно узнаване за връчването на преписи от книжата по делото;
- Невъзможност да се яви лично или чрез довереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее;
Молбата за отмяна трябва да бъде подадена в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение

Когато страните намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно, страната има право да иска отмяна на неприсъственото решение. Този иск се предявява в 3 месечен срок от узнаването на новото обстоятелство/ от деня в който страната е могла да се снабди с документа, но е не по-късно от 1 год. От погасяване на вземнато.

Регистър на съдебните решения
съгласно ГПК, Чл. 235.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.