38. Започване на принудително изпълнение. Спиране, отлагане и възобновяване. Прекратяване на производство по принудително изпълнение.

Изпълнението на данъчните задължения може да бъде доброволно или принудително. Винаги най-напред трябва да бъде дадена възможност на лицето да изпълни доброволно своите задължения. Това е нормалния закономерен начин за погасяване на данъчните задължения от лицата. Ако това не стане вземанията на държавата и общините се гарантират чрез способите на държавната принуда и властническия метод на регулиране на отношенията. Този метод на принудата има за цел да бъде реализирано публичното субективно право на държавата да получи плащането на данъка. По този начин ще се удовлетвори държавата като кредитор на това вземане и ще се постигне същия резултат в полза на бюджета както и при доброволното изпълнение.
Още преди започването на принудителното изпълнение публ. изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение на данъчното задължение от длъжника – срокът за изпълнение е 7 дневен от връчването на поканата. С тази покана се цели за последен път да се стимулира длъжникът да изпълни задължението си доброволно. Както сочи законът, компетентният орган е „длъжен” да изпрати поканата. Неизпълнението на задължението за изпращане на покана се смята за съществено нарушение. Те може да бъде основание за отмяна на последващите процесуални действия.
Ако в дадения с поканата срок, задълженото лице не погаси задължението си доброволно, публ. изпълнител е длъжен да му изпрати съобщение, с което му се дава още един 7 дневен срок за плащане. Това обаче вече не е покана. Това е действие, с което публичният изпълнител уведомява, предупреждава длъжника, че ако в дадения срок не бъде погасено задължението, ще се премине към принудително изпълнение. С изпращането на това съобщение започва производството по принуд. изпълнение. Съобщението трябва да съдържа задължителни реквизити като изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело, компетентния орган, както и посоченото предупреждение. Самото съобщение представлява основание за прекъсване на погасителната давност за публичното вземане.
За повече от едно публично задължение, основани на няколко изпълнителни основания, се образува едно изпълнително дело. Но публичния изпълнител трябва да води отчет за погасяването на всяко едно от задълженията поотделно.
Самото принудително изпълнение започва с налагането на обезпечителни мерки върху имущество на длъжника, ако това не е било направено до този момент. Запора и на движими вещи и възбраната на недвижимите на длъжника се налагат още със самото съобщение, адресирано до длъжника. За задължения над 5 000 лв. може да бъдат наложени и други обезпечителни мерки, съответстващи на разпоредбите на ДОПК
Когато за самото принудително изпълнение, в това число описването, съхраняването, оценката, продажбата на длъжниковото имущество, ще се разходят повече средства, отколкото ще се придобият с продажбата, принудителното изпълнение върху такова вземане изобщо не се започва. За тези обстоятелства публичния изпълнител издава постановление.
Принудителното изпълнение може да бъде спирано, отлагано и възобновявано. Спирането става с разпореждане на публичния изпълнител въз основа на писмени доказателства. То е възможно, ако е налице започнало, но още неприключило производство. Това разпореждане се издава, когато са налице някои от обстоятелствата, посочени в ДОПК. Такива са например поставянето под запрещение на длъжника, при смърт на длъжника и др. тук спирането на производството има действие докато бъде установено лицето, което ще отговаря за задължението. Така при смъртта на длъжника спирането е до приемане на наследството; при запретяването е до назначаването на настойник. През периода, за който е спряно принудителното производство, не се начисляват лихви. Самото действие се нарича спиране, освен заради лихвите, но по-важно и заради това, че пред този период действията по принудителното изпълнение се замразяват. Те спират. Като не се губят последиците от извършените преди това действия по принудителното изпълнение. Но и не настъпват нови.
Когато обстоятелствата, довели до спирането отпаднат, принудителното изпълнение се възобновява. Но не автоматично, а отново по разпореждане на изпълнителя.
Освен спиране, принудителното изпълнение може и да бъде отлагано. Самото изпълнително действие се отлага напред във времето. В отлагателния период то не започва и следователно не поражда правни последици в сферата на длъжника. Но лихвите за забавата на длъжника продължават да текат. В ДОПК не са посочени изрично какви са предпоставките за такива действия от страна на публичния изпълнител.
Отново по разпореждане на публичния изпълнител се и прекратява принудителното изпълнение. Основанията за това са посочени, но не изчерпателно в ДОПК. Когато производството е прекратено, публичния изпълнител служебно вдига наложените запори възбрани върху имуществото на длъжника. След като е прекратено производството, всички по-нататъшни действия по принудително изпълнение са неправомерни. Т.е. недействителни.
В производството по принуд. изп. и при необходимост публ. изп. може да поиска и съдействие от органите на полицията, кмета на общината, областния управител за осигуряване на достъп до места, където се намират вещите на длъжника.