37. Принудително изпълнение от публични изпълнители на АДВ – правомощия. Образуване на изпълнително дело.

Изпълнението на данъчните задължения може да бъде доброволно или принудително. Доброволното изпълнение, това е нормалния закономерен начин за погасяване на данъчните задължения от лицата. Ако това не стане вземанията на държавата и общините се гарантират чрез способите на държавната принуда и властническия метод на регулиране на отношенията. Този метод на принудата има за цел да бъде реализирано публичното субективно право на държавата да получи плащането на данъка. По този начин ще се удовлетвори държавата като кредитор на това вземане и ще се постигне същия резултат в полза на бюджета както и при доброволното изпълнение.
Това е едно специалното производство с участие на държавни органи със съответните правомощия Събирането на публичните задължения в границите на компетентността на първо място на публичните изпълнители на НАП. Освен тях, събирането на публични вземания е в компетентност на:
- публични изпълнители на Агенцията за държавни вземания
- органите на отделните агенции на Общински съвети, когато събират местните данъци и такси
- митническите органи- събират вземанията за митнически задължения и акцизи.
За да започне принудително изпълнение, е необходимо в обективната действителност да се проявят нови юридически факти, с които правната норма свързва това изпълнение.
1) необходимо е публично задължение, което да е определено по основание и размер
2) длъжникът да е изпаднал в забава - т.е. да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Неизпълнението, било то цялостно или частично, е новият юридически факт, който дава основание на публичния изпълнител да започне принудително изпълнение.
3) вземането трябва да не е отсрочено или разсрочено и да е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Според разпоредбите на ДОПК, изпълнително дело се образува, когато публичното вземане не бъде платено в срок, като изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на АДВ по постоянния адрес или седалището на длъжника, съответно в компетентната териториална дирекция на НАП. От своя страна, изпълнителните основания са изчерпателно изброени в закона. Такива са: 1) ревизионен акт, независимо дали е обжалван 2) декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски 3) актовете на ораганите по приходите, с които е извършена служебна корекция на подадените декларации. 4) влязлото в сила наказателно постановление, 5) влезлите в сила актове на българските съдилища, както и решенията на Европейската комисия,6) изпълнителен лист по решения за начет и др.
Принудителното изпълнение на публични вземания се допуска само въз основа на предвидените в закон изпълнителни основания.
В ДОПК е уредено, че неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на НАП, следва да се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на НАП за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение.
Ако длъжникът прави някакви плащания по своето задължение, но то все още не е погасено, публичният изпълнител на НАП може и след изтичането на 6 месечния срок да продължи действията си до погасяване на задължението. Ако обаче вземането не бъде събрано до тези 6 месеца и длъжникът не прави постъпления за погасяването му, изпълнителното дело се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания.
Следователно, публичните изпълнители на АДВ разполагат повече всички изпълнителни способи, от тези които могат да ползват публичните изпълнители на НАП. Изпълнителните способи на НАП са:
1. изпълнение върху вземания и парични средства в банки;
2. изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника;
3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.
По отношение на движими вещи и парични средства на длъжника, които се намират в наличност у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства и пр., ДОПК урежда оборимата презумпция, че те се смятат за собствени на длъжника, до доказване на противното.
Публичният изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно и това зависи само от преценката му.
При образуването на изпълнителното дело, ако се наложи, публичният изпълнител може да препрати изпълнителното дело на друг публичен изпълнител, който да извърши изпълнителните действия. Със изпращането, първият дава и указания за срока за извършването и необходимите действия. След извършването на тези действия, изпълнителното делото се връща.
Както публичните изпълнители на АДВ, така и тези на НАП, при реализиране на своите компетентности трябва да спазват принципите на данъчния процес. Много важно в тази връзка и по повод на принудителното изпълнение е те да спазват и принципа за несеквестируемото имущество на длъжника, върху което не може да се наложи принудително изпълнение.