36. Процесуални действия на разпореждане с иска: а) оттегляне и отказ от иск; б) изменение на иска; в) съдебна спогодба - основания и правна характеристика; г) възможности за атакуване на съдебната спогодба.

Оттегляне на иска. Отказ от иск.
Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той се отказва да получи по „висящ” процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов иск. С това се десезира съда. Ищецът оттегля иска, когато се опасява, че поради недостатъчна подготовка искът може да бъде отхвърлен или когато, или когато е постигнал извънсъдебна спогодба. Следва да се различва от:
а/ отказ от иска;
б/ съдебната или извънсъдебната спогодба;
в/ искането да се отложи делото, което цели отсрочване на заседанието, но не и десезиране на съда с делото. Оттегляне може да се постигне по всяко време, догато делото е висящо. То може да стигне както в първата така и в следващата инстанция, а може да бъде предприето и докато тече срока за обжалване. Оттеглянето може да бъде пълно и частично. За да е валидно то трябва да отговаря на следните изисквания:
1) да бъде предприето от ищеца без да има значение дали то брани своето право или е процесуален субституент. Контролиращите и подпомагащите старни не са легитимни да оттеглят иска. Когато иска се оттегля от довереник трябва да има изрично пълномощно, а ако се оттегли от процесуален представител трябва да бъде одобрено от съда.
Оттеглянето е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо съда, то се адресира до него, а не до противната страна. То може да бъде направено устно или писмено и в двата случая трябва да бъде доведено до знанието на съда. Когато оттегляне на иск се предприеме до приключване на първото заседание, съгласието на ответника не е необходимо. След този момент съгласието на ответника е необходимо. Съдът проверява фактическия състав на оттеглянето и прогласява с определение прекратяването на делото. Определението, с което се прекратява подлежи на обжалване с частна жалба.
Последици:
съдът се десезира – делото се прекратява
ищецът отговаря спрямо ответника за разноските по делото.
с обратна сила отпадат материално правните последици на предявения иск - e.g. давността се смята, като че не е била прекъсвана - но извършените в хода на делото материално правни действия запазват силата си. След отказа от молбата си ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника. Може да се води нов процес за същото право., то не е прекратено.
Отказ от иск – изявление на ищеца отправено до съдията, че не поддържа занапред искането си тъй като то е неоснователно.
При оттеглянето ищецът се отказва временно от търсената с иска защита. При отказа ищецът окончателно се отказва от търсената защита, признава се, че иска му е неоснователен, че твърдяното от него право не съществува. Искът не може да бъде предявен отново. Общото при отказа от иск и оттеглянето на иск е десезирането на съда.
Отказът от иск е по близо до признаването на иска, като тук признаването се прави не от ответника, а от ищеца. И двете са свързани с отказ да се търси по нататъшна защита. Разликата между отказа и признаването се състои в техните последици. Отказа от иска е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващото материално право претендирано с иска. Материалното право продължава да съществува, не се погасява, погасява се правото на иск.
При отказа от иск никога не е необходимо съгласието на ответника. Може да се направи по всяко време докато делото е висящо, но не и след влизане на решението в сила. Отказът от иск е неоттегляем. Отказа от иск се ползва със силата на присъдено нещо, затова пречи на ищеца да предяви същия иск отново. Отказа от молба може да се направи писмено или устно, не е необходимо да се посочва мотива.
Силата на присъденото нещо при отказа от иск се различава от силата на присъдено нещо произтищаща от съдебно решение в две насоки. На първо място, при отказ решение не се постановява - само делото се прекратява. Същевременно СПН прикрепена към отказа от иск важи само между страните по делото и техните правоприемници и не се разпростира спрямо лицата, спрямо които се разпростира силата на присъденото нещо на решението.
При делбата не можа да има отказ от иск, защото не може да има вечна съсобственост.
Изменение на иска.
Това е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящ процес, при което процесуалните действия извършвани по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна по делото. ИИ има, когато ищеца изменя основанието, петитиума или някоя от страните по първоначалния иск с други.
ИИ може да доведе:
а/ до намаляване на първоначално предявен иск чрез частично оттегляне или отказ от иск;
б/ до увеличаване на пъровоначално предявения иск, чрез предявяване на допълнителен петитум;
в/ до ОСИ като ищеца добавя нов иск срещу същия ответник;
г/ до ССИ, когато ищецът предявява иск и срещу нов ответник;
д/ до изменяне на първоначално предявения иск с друг иск, отнасящ се било до друг спорен предмет или до друга страна, като първоначално предявения иск се оттегля или ищецът се отказва от него. Производството по първоначално предявения иск се продължава относно изменение или нов иск, предявен чрез ИИ /изменение на иска/, вследствие на което при заменяне на досегашната страна с нови ИИ води до доброволно приемство в процеса. ИИ се съчетава с други процесуални институти. ИИ е винаги действие на ищеца отправено до съда. ИИ не може да бъде предприето от други участващи по делото лица.
Изменението става чрез ново основание, нов петитум или нова страна.
ищецът изтъква ново основание, когато се позовава на други юридически факти в сравнение с тази посочени в исковата молба. Ищецът може да измени основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на ответника. Преценката се прави от съда.
Ищецът посочва нов петитум, когато вместо първоначалния петитум се отправя ново искане за защита до съда. Изменението на петитума е допустимо само, ако ищецът запазва същото основание. Едновремнно изменение на основанието и на петитиума е недопустимо. Това би довело до съвсем нов предмет на делото. Съдът има право да прецени дали да допусне изменението на петитума.
Ищецът променя страната, когато иска бъде заменен с друг ищец или когато насочва иска си срещу друг ответник. Това изменение е допустимо със съгласието на ответника и на новия ищец, а при насочване на иска срещу нов ответник и с негово съгласие. Няма изменение на иска чрез промени на страната при законно правоприемство в процеса. Всички тези случаи не важат, ако ИИ се предприеме преди връчване на препис от исковата молба на ответника. ИИ може да стигне в съдебно заседание или извън него, но и в двата случая ответникът трябва да бъде уведомен.
ИИ трябва да се предприеме в първото по делото заседание в първа инстанция, това обаче не важи при ИИ състоящ се в намаляване, увеличаване на иска или в промяна вида на търсената защита, в тия случаи ИИ може да се предприеме във всяко положение на делото.
Намаляване на иска, когато ищецът оттегля частично иска си или се отказва от част от иска.
Увеличаването на иска е предявяване на нов кумулативен иск. Въпреки ИИ първоначалния иск се запазва или частично като предмет на делото, съществуват и форми при които първоначалния иск престава да бъде предмет на делото и съдът се десезира с него. Той се замества с новопредявения иск.
Първите от тези форми на ИИ е заменяне на спорното право, предмет на първоначалния иск с друго спорно право между двете страни. Понеже спорното право индивидуализира иска, тази форма на ИИ води до предявяване на нов иск, съчетано било с оттегляне, било с отказ от първоначално обявения иск.
Последните форми на ИИ е заменяне на досегашната страна с нова страна, както и привличане на нов ответник наред с пъвоначалния – предявява се нов иск вместо първоначалния, а той се оттегля или има отказ от иска. Има правоприемство. По изменение на иска съдът се прозинася с определение.
Съдебна спогодба
Тя е потвърден от съда договор между страните по висящо дело, които чрез взаимни отстъпки уреждат изцяло или отчасти правния спор като десезират съда и слагат край на делото. СС е смесен институт на материалното и процесуалното право. От гледна точка на гражданското право СС е двустранен, възмезден договор. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната. Материално правните последици на СС произтичат от нейната цел.
Двете страни взаимно се задължават да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява СС. В това взаимно задължение се състои правоустановяващото им декларативно действие на СС. Двете страни се задължават занапред да имат такова поведение, което отговаря на установеното със СС правно положение в това се състои регулиращото действие на СС.
За да е налице СС трябва:
- договорът за спогодба да е сключен пред съда и да бъде удостоверен в съдебния протокол, следователно СС трябва да бъде сключена само в съдебно заседание. Тя трябва да отговаря на чл.125, ал.1., СС може да се сключи само от страните в процеса, трето лице, което не е страна в процеса и участва в СС е нищожно.
- СС трябва да бъде потвърдено от съда, съда проверява нейното съответствие със закона и с добрите нрави. Потрвърждаването става с определение на съда. По своята същност това определение е охранителен акт и е част от СС. Основният елемент на СС е договорът за спогодба.
- Последният елемент на спогодбата е изрично или мълчаливо съдържащо се в нея искане да се прекрати делото като безпредметно поради договорно уреждане на правния спор.
СС има значение на влязло в сила решение в няколко насоки:
а/ СПН - произтича от нейната цел да се разреши правния спор. Като предава СПН на СС съдът цели.
Да насърчи спорещите да приключат делото със СС;
Да укрепи договорното действие на спогодбата;
Да стабилизира СС като акт, който слага край на делото.
б/ изпълнителна сила – с нея се ползва не всяка СС, а само тази, която има за предмет изискуемо притежание.
в/ СС слага карй на делото, тя десезира съда.
При СС има три акта.
Договор за спогодба;
Определение с което тя се утвърждава;
Определение, с което делото се прекратява.
СС макар, че се потвърждава от съда, не става съдебен акт, тя си е договор, затова тя не може да се обжалва и да се атакува чрез ивънредните средства за отмяна на влязло в сила решение.
Определението за утвърждаване на спогодбата не може да бъде обжалвано, нито атакувано чрез средства за отмяна – то е охранително и е част от СС. Определението за прекратяване на делотовъз основа на СС подлежи на обжалване, когато слага край на делото. То не е елемент от СС и даже да е порочно не води до порок на СС и това определение трябва да се подпише. Според Сталев, СС има сила на присъдено нещо, а според Корнезов –не, защото може да се развали, а ако има СПН не може.
Признаването на иска - процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказна от защита срещу иска, защото той е основателен. ПИ води до съвпадение на правните твърдения пред съда на двете страни. ПИ за разлика от отказа от иска не води до прекратяване на делото. То не обвързва съда. Той преценява ПИ с оглед всички данни по делото. ПИ е доказателствено средство, което съдът преценява по свое вътрешно убеждение.