35. Съкратено съдебно следствие.

Съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция е една от шестте диференцирани процедури, предвидени по НПК. Прилагането й има факултативен характер - зависи от волята на участващите в процеса лица. Съкратеното съдебно следствие е приложимо само по делата от общ характер. Идеята на този нов процесуален режим е делото да се разгледа в съкратени срокове на първата инстанция, като не се провеждат разпити на подсъдими, свидетели и вещи лица, които по принцип се провеждат на етапа на съдебното следствие. Целта на съкратеното съдебно следствие от една страна е бързото приключване на наказателното производство - приключването му в разумен срок съгласно принципа, залегнал в чл. 22 НПК, а от друга - намаляването на разходите за процеса.
Провеждането на съкратено съдебно следствие се решава от съда след предварително изслушване на страните. Инициативата за предварителното изслушване може да изхожда служебно от съда или от подсъдимия. Вземането на решение за предварително изслушване предполага съдия - докладчикът да е извършил проверката по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, да е приел, че са налице условията за насрочване на съдебно заседание и да е насрочил същото. Необходимо условие е да е връчен препис от обвинителния акт на подсъдимия и да са призовани за съдебното заседание пострадалият, респ. неговите наследници. Отпадна пречката за съкратено съдебно следствие при определени престъпления; съдът не може да откаже при наличие на условията; единствено се изисква условията да са налице за всички подсъдими.
ССС има два варианта.
При предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство - чл. 371, т. 1 НПК. Съдът от своя страна с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. В тази хипотеза съдът преценява допустимостта на доказателствата. Прокурорът може само да изрази становището си, но изричното му присъединяване към съгласието не е задължително условие за съкращаването на сроковете.
Съществената роля при предварителното изслушване е на подсъдимия. Той освен че се съгласява за непровеждането на разпити, може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти - чл. 371, т. 2 НПК. По този начин подсъдимият приема за установени фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се съгласява да не се събират нови. Самопризнанието на подсъдимия, дадено на предварителното изслушване не означава край на процеса. То ще се ползва при постановяването на присъдата наред със свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Необходимо условие за това е обявяването му от съда. Съдът обявява, че самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата, когато установи, че то се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. В този случай съдът проверява само дали самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определението си обявява, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието, без да се събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
Допълнителна гаранция за защита правата на подсъдимия е предвиденото в чл. 372, ал. 2 НПК задължение на съда да му назначи защитник, ако той няма такъв. При предварителното изслушване съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 НПК и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Последиците от предварителното изслушване на страните са изключително важни. Последица от самопризнанието на подсъдимия е, че при провеждането на съдебното следствие не се провежда разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този случай съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс (някои не се налагат, други се редуцират; преди – по 55 НК).
Последица от постигането на съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица е, че при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283 НПК. Чрез съкратеното съдебно следствие от една страна се постига ускоряване на процеса, а от друга се спестяват и значителни разходи.
Няма забрана за събиране на други доказателства и/ или за постановяване на оправдателна присъда.