33. Защита срещу незаконно уволнение по Кодекса на труда.

Сегашната уредба – чл. 225, 344-345, 360 КТ.
Предпоставки за защита.
1. Уволнение – прекратяване на ТПО независимо и против волята на работника и служителя. Според съдебната практика уволнение се възприема като уволнение тесен смисъл – едностранно прекратяване на ТПО.
2. незаконност на уволнението – извършването му в противоречие с императивни разпоредби на трудовото законодателство.
Нищожност на основанията за уволнение. В този случай не е необходимо никакво юридическо действие – уволнението не поражда действие (ако е извършено от некомпетентен орган или не е в предписаната от закона форма – чл. 335 КТ).
Основания за уволнения при които незаконността трябва да бъде призната само по установения в КТ ред. Уволнението поражда правни последици и трябва да се атакува поради:
-не е спазено изискването за предизвестие – чл. 220 КТ;
-несъответствие за посоченото в заповедта за уволнение и предписаното от закона основание. Не е предписано по целесъобразност; липсва воля за прекратяване на ТПО; възможно е предвидено в закона основание да е неприложимо към конкретният случай (изборен служител е уволнен дисциплинарно – чл. 325 КТ); дисциплинарно уволнение поради нарушение не на трудови, а на обществени или морални задължения.
- несъответствие между фактическите обстоятелства и основанията за уволнение – ако е налице преустройство в предприятието, а работника и служителя се уволняват поради закриване на предприятието; липса на качества за изпълнение на възложената работа (обективна, а не субективна невъзможност).
-неспазване на процедурата за уволнение – не е поискано предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнение на бременна работника и служителя.

Форми на правна защита.
1. отмяна на уволнението от работодателя или от органа който го е извършил – чл. 344 ал. 1 и 2 КТ.
Правна същност – последващо волеизявление на работодателя или органа които е извършил уволнението чрез което се установява незаконността на акта от извършилия го субект. Правото за отмяна на уволнението е потестативно право на органа който го е наложил. Осъществява се по искане на работника и служителя чрез сезиране – чл. 344 ал. 1 КТ. Това е рекламационно производство, искът по чл. 344 КТ могат и да предявяват и наследници (за наследствена пенсия). Срокове – чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ (срокът е давностен), след изтичането му уволнението не може да бъде отменено от съда или да бъде оспорено от работника и служителя. Чл. 344 ал. 2 КТ – работодателя може да отмени сам заповедта за уволнение до подаване на иск от работника и служителя (след като съдът е сезиран само той може да се произнесе). Работодателят може да признае иска и производството се прекратява.
2. отмяна на уволнението по съдебен ред – чл. 344 ал. 1, 3, 4 КТ – това е най-сериозната процесуална гаранция – влязло в сила съдебно решение. Има четири иска.
3. чл. 360 ал. 2 КТ – не се разглеждат от съдилищата : изборини служители и политически кабинет (Евентуално може да е предвиден специален/ административен/ уставен ред за оспорване на незаконно уволнение или въобще да е необжалваемо).
Иск за отмяна на незаконно уволнение ЧЛ. 344 ал. 1 т. 1 КТ
1. страни –
a. активно легитимирана страна (има право на иск, защото претендира, че е нарушено материално право на труд - работника и служителя, който смята, че уволнението му е незаконно. Може да бъде представен и от наследник на работника и служителя, ако почине в процеса на производство (защитава се както моралният, така и материалният интерес)
b. пасивно легитимирана страна (ответник) – работодателя по ТПО. Ако ТД е сключен по чл. 61 ал. 2 КТ (с по-горестоящ орган), призовава се по-горестоящият орган, а работодателя играе роля на подпомагаща страна с интерес в спора по чл. 174 ГПК – той плаща обезщетението.
2. предмет на иска – две неразривно свързани искания – признаване уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Според решение на ВС искът за признаване на незаконното уволнение и неговата отмяна е неразделен. Ако бъде отхвърлен решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност – от прекратено ТПО, към отмяна на прекратяването).
3. правни последици – прекратяването на ТПО се заличава с обратна сила. На основание чл. 354 т.1 КТ – времето от уволнението до отмяната му се зачита за трудов и осигурителен стаж. Отмяната на уволнението се вписва в Т. Книжка. Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в предвидения срок, основанието за уволнение е чл. 325 ал. 1 т. 2 КТ (това се вписва в ТК).
Иск за възстановяване на работаЧл. 344 ал. 1 т. 2 КТ и чл. 345 ал. 1 КТ.
1. Страни. Процесуалната легитимация е същата, както по иска за незаконно уволнение.
2. Предмет на иска – признаване незаконността на уволнението, отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на работата от която работника и служителя е уволнен. Ако искът бъде отхвърлен, съдебното решение има установително действие – признава законния характер на уволнението. Ако бъде уважен, има конститутивно действие – промяната се изразява в признаване на уволнението за незаконно, то бива отменено и поради това ТПО се възстановява, каквото е било преди това (без промяна). При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини – чл. 345 ал. КТ. ФС. има два елемента. Според ВС за възстановяване на работника и служителя на работа не се издава изпълнителен лист. Волята си да се яви на работа работника и служителя изразява с конклудентни действия. Не е необходимо работника и служителя да изрази волеизявление за възстановяване – става със самото съдебно решение. “Уважителни причини” – болест, повикване на военна служба.
Иск за обезщетение
Чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. На основание чл. 344 ал. 1 т.3 работника и служителя може да оспорва законността на уволнението пред работодателя или съда и да иска обезщетение.
1.страни – активно легитимирана да предяви иска е работника и служителя, чието уволнение е признато за незаконно от съда. Искът може да се предяви от наследниците, те могат да встъпят в иска.
2. предмет на иска – компенсиране на понесените от работника и служителя имуществени вреди от незаконното уволнение. Характерът на компенсираните вреди е уреден в чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. Решение на ВС гласи, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ по същността си цели да компенсира вредите които изправната страна търпи от действията на неизправната страна.
3. предпоставки за иска – незаконно уволнение, признато от съда за такова. Най-често исковете се съединяват обективно – няколко иска от едно и също лице, с различен предмет един съд и едно и също производство. От уважаването на главния иск зависи и уважаването на аксесорния (но не винаги – необходими са и други предпоставки). Решение на ВС – обезщетение се дължи когато вследствие на незаконното уволнение работника и служителя е останал без работа (има се предвид работа по ТПО – сигурен доход) и от това е претърпял вреди. Вредата има материален характер – не се обезщетяват неимуществени вреди. Вредата трябва да бъде пряка последица от незаконното уволнение.
По своя характер иска за обезщетение е осъдителен – работодателя се осъжда да изпълни едно парично притезание.
Размер на обезщетението – базата е брутното възнаграждение за месеца преди уволнението – чл. 228 ал. 1 КТ – основанието пораждащо обезщетението е незаконното уволнение.
4. Периодът за който се дължи обезщетението – 6 месеца. Когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Съображението е че това време е достатъчно за да се установи незаконността на уволнението от друга страна работника и служителя трябва да е назначен или да си търси работа, а не да разчита само на обезщетението. Ако в този период е получавал обезщетение за безработица според КСО то се приспада от дължимото от работодателя.
Иск за поправяне на основанието за прекратяване
Чл. 344 ал. 1 т. 4 и чл. 346 КТ.
1. предмет на иска – не е отмяна на уволнението, а промяна на вписаното основание за прекратяване на ТПО. Ако искът бъде отхвърлен – основанието остава. Ако искът бъде уважен, той има конститутивно действие и правните последици по ТПО се трансформират (промяна във ТК по чл. 346 КТ).