33. Доброволно изпълнение на данъчни задължения. Изпълнение от трети задължени лица. Солидарна отговорност.

Изпълнението на данъчните задължения може да бъде доброволно или принудително. Винаги най-напред трябва да бъде дадена възможност на лицето да изпълни доброволно своите задължения. Това е нормалния закономерен начин за погасяване на данъчните задължения от лицата. Ако това не стане вземанията на държавата и общините се гарантират чрез способите на държавната принуда и властническия метод на регулиране на отношенията. Този метод на принудата има за цел да бъде реализирано публичното субективно право на държавата да получи плащането на данъка. По този начин ще се удовлетвори държавата като кредитор на това вземане и ще се постигне същия резултат в полза на бюджета както и при доброволното изпълнение.
В случая се касае за изпълнение на държавно вземане със специфична правна характеристика. Това е едно специалното производство с участие на държавни органи със съответните правомощия – публични изпълнители на НАП (и на АДВ)????
Данъчното задължение, както всяко едно задължение, следва да бъде изпълнено точно – дължимият резултат трябва да бъде престиран изцяло и своевременно. Данъчното законодателство установява едни много кратки срокове за събирането на различните данъци. Последните стават изискуеми с възникването на задължението. Ако задължението възниква по силата на закона, то трябва да бъде изпълнено в посочения в него срок. Определеното в ревизионния акт данъчно задължение трябва да бъде доброволно платено в 14 дневен срок от връчването на акта. При данъчните задължения сроковете не се договарят – те не могат да бъдат своеволно скъсявани или удължавани. След изтичането на този срок рев. акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако не е спряно.
Тъй като между държавата (кредитора на задължението) и длъжника се развива едно правоотношение, то задължението следва да бъде изпълнено от длъжника на кредитора. Това са по правило обвързаните лица. Задължен да изпълни е данъчния субект, но задължението може да се изпълни и от трето лице, доколкото не става въпрос за задължение, което е персонифицирано, а е изпълнение на парично вземане.
Доброволното изпълнение е един от способите за изпълнение на рев. актове, при който не се използва държавна принуда. То се извършва чрез доброволно плащане в брой или безкасово по съответната сметка в законоустановения срок. Номерът на сметката за плащане по безкасов път се посочва от органите, определили задължението в издаваните от тях актове и съобщения. По правило, данъчните задължения, установени или събирани от НАП, следва да се плащат безкасово. Агенцията поема разноските по безкасовото плащане, когато са изпълнени условията, посочени в закона. Безкасовото плащане може да стане по два начина:
- чрез банка – с платежно нареждане;
- чрез лицензиран пощенски оператор – със пощенски запис.
Плащането в брой се извършва от задължените лица, като редът се определя от ръководителите на съотв. администрация със заповед.
ДОПК предвижда специални мерки, стимулиращи доброволното плащане на данъчното задължение. Те могат да се прилагат отделно или едновременно:
- ако задължението не бъде платено в законоустановения срок и все още не са предприети принудителни мерки за събирането им, органът, установил вземането или публичния изпълнител може да изпрати покана за доброволно плащане. Едновременно с поканата публ. изпълнител може да уведоми длъжника по телефона или посещение на място за последиците от неизпълнението. Други мерки, които могат да бъдат предприети е да се поиска от органите на МВР да не разрешават на длъжника да напуска страната, включително членовете на управителния съвет или управляващите органи на ЮЛ (ако то е длъжника); да се отнемат издадени паспорти и др. такива документи, с които лицето може да преминава граница. Също така, да се уведомят всички органи, които по силата на закон издават лицензии, за които се изискват удостоверение за данъчни задължения. Това са мерки, които може да бъдат предприети, когато длъжникът дължи повече от 5 000 лв, без изпълнението да е обезпечено.
Когато след изтичането на срока за доброволно изпълнение, задължението все още не е погасено, данъчно задълженото лице преминава към групата на длъжниците, неплатили в срок задълженията си. Данни за тях може да бъдат поставени на видно място в съответната администрация, да бъдат разгласени чрез бюлетини или други средства за масово осведомяване.
Възможно е едно трето лица да изпълни чуждо, непогасено задължение, чиито падеж е настъпил. Тогава то суброгира и встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Т.е. на държавата в лицето на публичния изпълнител. Третото лице требва да има интерес от изпълнението. Тогава се допуска то да встъпи в правата на взискателя. ДОПК посочва хипотезите на такива лица. третото лице, изпълнило чуждо задължение встъпва в тези права до размера на своята претенция.
Изпълнението на задължението може да бъде скрепено и с още един вид гаранция - солидарна отговорност. Солидарна отговорност за данъчни задължения обаче възниква само, когато е изрично уредена в ДОПК и другите закони.