32. Начини на погасяване на данъчни задължения - прихващане. Последователност при погасяването. Изпълнителни основания.

Способите за погасяване на данъчните задължения са изброени в ДОПК. Там изрично е посочено, че публичното вземане се погасява:
1. когато е платено;
2. чрез прихващане;
5. при опрощаване;
4. по давност;
5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
7. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
От това изброяване следва, че един от законоустановените начини за погасяване на вземанията на държавата за данъци е чрез прихващане. Прихващането е институт и на облигационното право, отново способ за погасяване на задълженията. Но прихващането по ДОПК се отличава от това, уредено в ЗЗД, и то най-вече поради властническия характер на регулирането на данъчните правоотношения.
ДОПК съдържа два основни текста, в които се урежда прихващането. Това са случаите на прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение и прихващане в хода на принудителното производство.
В първата хипотеза ДОПК урежда, че до започването на производството по принудително изпълнение на публичното вземане, органът който е компетентен да установи публичните вземания извършва прихващане с акта за публично вземане. Този акт се издава по реда за издаване на административен акт, уреден в АПК. За да пристъпи към прихващането, публичният изпълнител трябва да установи, че са комулативно налице следните основания:
- Трябва да са налице основания за погасяване на задължението
- трябва да има изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми,
- тези суми трябва да са от публични вземания и по актове, издадени ос същия орган, компетентен да ги определя.
Тогава той има правомощието да извърши прихващане на задълженията на лицето с неговите изискуеми и ликвидни вземания до размера на по-малкото.
Инициативата за извършване на прихващане може да произлиза и от длъжника.
Като всички други задължения, и публичните вземания на държавата имат давност. С изтичането на давностния срок те се превръщат в едно естествено задължение, което обаче е лишено от възможността за принудително изпълнение. По повод на прихващането като способ за погасяване на задълженията, ДОПК урежда възможността да се извърши прихващане и с едно погасено по давност публично задължение. Това може да стане само когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. Т.е. било е възможно прихващане и преди изтичането на давностния срок.
Когато прихващането се извършва в процеса на принудителното производство, инициативата за него отново може да бъде на публичния изпълнител или на длъжника. Когато възникнат основания за прихващане, по инициатива на някое от тези две лица производството се спира до приключване на действията по прихващането, които обаче не може да продължат повече от 3 месеца. Изключение от този срок е когато бъде възложена ревизия. Длъжника трябва да представи на публичния изпълнител писмените доказателства, които удостоверяват основанията за прихващане. Публичния изпълнител изпраща искането на длъжника заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.
Важно е да се знае, че в хода на принудителното изпълнение така описаното прихващане може да бъде направено само преди провеждането на публичната продан. Защото ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, тя следва да бъде отменена и изпълнителното производство да бъде прекратено. Отказът на публичния изпълнител подлежи на обжалване. Жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.
Последователността за погасяването на данъчните задължения също е уредена като по-специфична в ДОПК. Тъй като данъчните задължения винаги са задължения с паричен характер, поставя се въпросът в каква последователност следва да бъдат погасени задълженията, върху които текат лихви и са направени разноски по принудителното им събиране. Основния принцип е заложеният и в гражданското право ред за погасяване на парични задължения – разноски, лихви, главница. Когато обаче плащането на данъчното задължение е разсрочено или отсрочено, последователността е точно обратна – главница, лихви, разноски. Ако лицето има повече от едно задължения за данъци и няма достатъчно имущество, с което да ги покрие, правилото е, че най-напред се погасяват най-старите. Ако те са еднакво стари и се отнасят до една и съща година, лицето може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявило, те се погасяват съразмерно.
Изпълнителните основания за започване на принудително производство са:
1.предвидените в съответния закон акт или актове за установяване на вземането.
2.ревизионен акт, постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на НАП независимо дали са обжалвани;
3. влязло в сила наказателно постановление;
4. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци;
5. актове на съдилищата и други органи на ЕС, влезли в сила и др.