31. Производство пред първата инстанция: а) иск - съдържание, предявяване; б) отговор на ответника - съдържание, срок; в) задължения на съдията; г) първо заседание; д) правна помощ; е) съдебно производство, права на страните, задължения на съда

Предявяването на иск става задължително в писмена форма. По действащия ГПК има единствен случай, по който искът може да бъде предявен в устана форма с с.з. – инцидентен установителен иск по чл. 119 от ГПК. В новия ГПК това може да бъде направено с отговора на исковата молба.
Подаване на писмена исковата молба има значение има в няколко насоки. От значение е за давностни срокове и преклузивните срокове. Исковата молба може да бъде подадена по два начина: 1. в съда /регистратура на съда, където се регистрира/; 2. по пощата - меродавна е датата на пощенското клеймо. Исковата молба трябва да има определено съдържание. Тя е от малкото формални процесуални документи. След индивидуализацията на страните се посочва цена на иска /чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК/ - от цената на иска зависи родовата подсъдност; цената на иска предопределя държавната такса. Не е задължително да бъде посочено правното основание, тъй като то не е задължитлено за съда. Последният има право и задължението да направи правна квалификация на спора /виж приложението/.
Последиците от предявяване на иска се делят на:
1. процесуалноправни последици:
-сезира се съда;
-възниква състояние на висящност; забрана за втори процес относно същото основание и страни, пред който и да е държавен съд – по-късно заведеното дело се прекратява;
- възникването на първото процесуално праоотношение между ищеца /придобива качество формална страна/ и съда; ако исковата молба е редовна и от момента на връчване на й между съда и ответника възниква второто процесуално правоотношение;
- предопределя се /а не определя се/ предмета на делото, защото окончателното определяне предмета на делото зависи и от онова, което ответникът ще направи в отговора на исковата молба;
- прекъсва се погасителната давност.
2. Материалноправни последици:
- правоувеличаващи – лихви; от момента на подаване на исковата молба добросъвестният владелец дължи плодовете от веща
-правозапазващи - прекъсва се придобивната давност /от гл.т. на ищеца подаване на исковата молба е правопредпазваща/.
Процесуалните последици настъпват винаги, когато е предявен независимо от това дали иска е основателе или не. Материалноправни последици ще има само тогава, когато иска е основателен.
Исковата молба е разпределена в състав. Съдът извършва в разпоредително заседание проверка на исковата молба – чл. 129 от ГПК. Ако тя е редовна, съдът с разпореждане насрочва делото за о.с.з., да се връчи препис от исковата молба и приложенията на ответника и му се съобщи, за възможността да подаде отговор и последиците да не подаде такъв; да се изпрати призовка за пъровото по делото заседание на ищеца.
Ако исковата молба е нередовна: с разпореждане се оставя без движение: да се изпрати съобщение на ищеца да поправи исковата молба в 7-дн. срок, която страда от следните пороци, съобщава се, че има възможност да поиска правна помощ, ако има правото на това. Ако не поправи в срок исковата молба, последвата се връща, като разпореждането подлежи на обжалване.
Ако в исковата молба не са посочени доказателства или не ги е представил – ако изискването на чл. 127, ал. 2 от ГПК /стар ГПК/ не е изпълнено – това не е нередовност на исковата молба.
Когато ИМ бъде поправена това валидира с обратна сила първото процесуално действие – подаване на ИМ.

Възможно поведение на ответника след получаване на препис от ИМ.
Ответникът има възможност да избира между три поведения:
- признание на иска
- пасивно поведение
- защита на ответника срещу иска.
Защита по същество. При тази защита ответника се защитава срещу съществуване на материалното право, което ищецът е въвел с петитума. Възражения – правоизключващи, правоунищожаващи, правонамаляващи, правопогасяващи. Тези възражения трябва да бъдат написани в отговор на исковата молба и почти се преклудират с подаване на отговора – чл. 131, ал. 2, т. 3 от ГПК. Материалноправните възражения са:
-Правоизключващи са такива възражения, при които ответникът се позавава на факти, които изключват възникването на материалното правоотношение. Например: сделка, която е формална и ищецът иска да му бъде предадено владението на недвижим имот закупен от ответника, но договорът е сключен в писмена форма – възражение, че договорът е нищожен. Това възражение изключва възникването на материалното право въведено от ищеца в исковата молба.
-Правоунищожаващи възражения, при които ответника се позовава на унищожаемост на договора. Претендира се предаване на някаква вещ – сключена сделка при крайна нужда и явно неизгодни условия, в който случай сделката е унищожаема.
-Правонамаляващи възражения - иск за заплащане на продажна цена, но поради скрити недостатъци на вещта се прави възражение за намялаване на цената.
-Правопогасяващи са възраженията, при основателност на които същите водят до погасяване на материалното право.
Няма пречка ответникът да използва и двете защити.
В отговора на искавата молба се преклудират: възражението за местна подсъдност; за недопустимост на иска поради нередовност на исковата молба; за наличие на договор за отнасяне на спора пред доброволен арбитраж; правото да се предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск.

Задължения на съда
Първоинстанционно производство. Разглеждане на делото.
Разглеждането на делото преминава през две фази
–подготвителна и
–фаза по същество.
Подготвителната фаза има за задача да подготви делото за разглеждане и решаване в следващата фаза.
Целта на новия ГПК е подготвителната фаза да премине в закрито разпоредително с.з., в което делото да бъде подготвено. В това първо закрито /подготвително/ с. з. по силата на чл. 140, ал. 1 ,съдът извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, както и на другите искания и възражения на страните и се произнася с определение по всички въпроси.
Първото нещо, което се проверява е дали искът е редовен и допустим /прави се нова проверка на ИМ молба. Това се налага поради факта, че първото разпореждане на съда не е окончателно в см., че може да оттегли разпореждането ,че ИМ е редовна и допустима; в отговора на ИМ ответникът може да е направил възражение ,че искът е недопустим- напр. В отговора ответникът посочва,че е налице влязло в сила СР- този иск вече е бил разгледан. В отговора може да се предяви и насрещен иск, обратен иск/.
След като счете, че исковете са редовни и допустими, съдът се произнася по исканите док.средства/допуска или не/ и насрочва с.з. по същество. По изключение - Когато в отговора по чл. 131 са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе и в първо открито с. з. по делото и тогава това първо по делото заседание няма да бъде по същество.
Двойната размяна на книжа на първия етап отнема повече време, но след това –спестява. Сега имаме единична размяна на книжа – чл.140,ал.2 ГПК.

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Съдът в з.з. насрочва делото за разглеждане в о.с.з. и се изпращат призовки на страните, заедно с определението за допустимост на исковете.
Ако някой от исковете е недопустим т.е налице е прекратително определение по насрещен иск, то подлежи на обжалване с частна жалба –чл.140, ал.3 ./въззив, касация/.Ответникът обжалва прекратителното определение.
Когато съдът е действал по чл. 140, ал. 1 ,в определението си съдът може да съобщи на страните проекта си за доклад по делото /чл. 140, ал. 3/, да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Първо по делото открито съдебно заседание – първо о.с.з:
чл. 143 – “след разрешаване на предварителните въпроси” – въпроси на допустимост на предявените искове и редовността на предявените в производството искове. Ищецът може да направи възражение, който е ответник по евентуално предявените с отговора по чл. 131 искове. По предварителните въпроси съдът се произнася с определение.

/ Разрешаването на предварителните въпроси се осъществява като съдът се обръща към ищеца - По даване ход на делото? – Да се даде ход на делото – т.е. ищецът няма възражения срещу исковете на ответника. По същия начин съдът се обръща и към ответника.Всеки път, когато има възражение, съдът се произнася с определение./
След разрешаване предварителните въпроси съдът пристъпва към отделяна на спорното от безспорното – изясняване на фактическата страна на спора. Последното става /чл. 143; 145, ал. 1/ като се задават въпроси /по фактите, които насрещната страна твърди/ на всяка една от страните. Съдът се обръща към ищеца – Поддържате ли иска? Ответникът по всеки един от фактите заявява дали оспорва или признава. Ответникът в отговора си на ИМ също е посочил факти. Пита се ищецът дали ги признава или не. В следствие на диалоговия режим се стига до концентрация на доказателствения матариал, за да се установи, по кои факти съществува правен спор.
Ново - Съдът, по силата на ГПК, указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях – чл. 145, ал. 2. Съгласно чл. 145, ал. 3 съдът приканва страните към сключване на спогодба -предлага се на два пъти в процеса:

- в етап първо по делото с.з. след определяне спорното от безспорното – ако страните постигнат спогодба, делото се прекратява с определение.;
Указания на съда
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

- втори етап чл. 149, ал. 1 след събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба/.
Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
Ако не се постигне спогодба,съдът прави доклад по делото , който се отразява в протокола-чл.146 ГПК. В доклада съдът е длъжен да направи правна квалификация на спора, защото от правилната правна квалификация на спора зависи правилното развитие на делото и правилно съдебно решение. Когато спорът не квалифициран или е сбъркана, ще доведе до различно развитие на делото, а от там и до негативни последици. Съдържание на доклада чл. 146.

Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават- кои факти са спорни и кои са признати
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване- не се нуждаят от доказване – общо известни,съдебно известни и безспорни факти;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Докладът по чл. 146 може да бъде направен по чл. 140, ал. 1 и не сме пред изключенията на чл. 140, ал. 2. Докладът по делото е само един. Той се изготвя преди да започне събирането на доказателствата.
С подаване на ИМ, респ. отговора по чл. 131, за ищеца, съотв. за ответника се преклудира възможността да сочат твръдения и доказателства, които са могли да посочат с ИМ, респ. отговора по чл. 131. В устния доклад, съдът указва на страните,че имат последна възможност да сочат доказателства във вр. с чл. 146, ал. 3 вр. ал. 2 – когато съдът е дал указания на страните. Края на първото подготвитeлно о.с.з е крайния момент,до който страните могат да сочат доказателства.
Ако съдът не изпъли задължението си по чл.146, ал.2. Страните не могата да се позоват на това и да искат да сочат допълнителни доказателства след края на първото подготвително о.с.з. Съгласно чл.271 – дава възможност решението на първа инстанция да се обжалва пред въззивна инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на въззивното производство – процесуални нарушения.Въззивният съд ще допусне док.ср-ва, които страната не е посочила, но не поради нейна вина.

ПРАВНА ПОМОЩ
В чл. 23, ал. 2 ЗПП има три императивни и комулативни предпоставки: лицето да няма средства, да има искане от него и интересите на правосъдието да изискват това.
Съдържание на правната помощ
Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Предоставяне на правна помощ
Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.
(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.
(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.

Прекратяване на правната помощ
Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява:
1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;
2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.
(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й.

Лишаване от правна помощ
Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.

Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ
Чл. 98. (1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.
(2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново.

Напътване на страните за правната помощ
Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.