31. Обезпечителни мерки: запор и възбрана. Налагане на запор и възбрана. Действие и отмяна на запора и възбраната.

Уредените в ДОПК видове обезпечителни мерки са:
- възбрана върху недвижим имот или кораб
- запор на движими вещи и вземания
- запор по сметките на длъжника в банки
- запор на стоки в оборот

ЗАПОР - Налага се с цел длъжника да не се разпореди с вещта. Това принципно са вещи, собственост на данъчно задълженото лице. За движими вещи и парични средства на длъжника се смятат още, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси, сейфове.
Следователно, тук е спазен законовия принцип, че имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите вземания. Важно е обаче да се спазва и един друг неизменен принцип- този за несеквестируемост на определено имущество на длъжника. ДОПК изрично посочва, че запор и възбрана по повод публични вземания не може да се наложи върху имущество, върху което не може да се наложи принудително изпълнение. ДОПК по-неизчерпателно, а ГПК многословно изброяват кое имущество е несеквестируемо.
Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за изпълнение. Публичните изпълнители издават постановление за обезпечаване по искане на органа, издал акта за публично изпълнение, или по собствена инициатива.
Налагането на запор върху движими вещи и стоки в оборот се извършва с постановление за обезпечаване с протокол за опис. За подлежащите на запор движими вещи публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице, или той сам изземва и съхранява вещите на определено от него място. Самото обезпечение се извършва по балансова стойност на активите, а когато няма такава се извършва в следната последователност:
1. Данъчна оценка;
2.Застрахователна стойност;
3. по придобивна стойност на вещите – собственост на физически лица.
Тази последователност е задължителна за публичния изпълнител. Длъжникът не се лишава от правото да ползва вещта или да работи с нея. И най-вече той може да продължи да ползва вещта като извлича нейните ползи и плодовете й за погасяване на данъчното си задължение. Публичният изпълнител може да изземе вещта, за да бъде предотвратено небрежно или умишлено увреждане, укриване, унищожаване или неправомерно разпореждане с вещта от страна на длъжника.
Особеност по отношение на движимите вещи има при стоките в оборот. Разликата с останалите е, че тяхното предназначение предполага да се извършва разпореждане с тях. Т.е. прехвърля се собствеността върху тях. При налагането на запор, тези стоки се предават за пазене на длъжника или материалноотговорното лице, които се разпореждат с тях. Затова ДОПК регламентира, че едновременно с този вид запор се налага и запор върху сметките на длъжника. За продажбата на стоки в оборот, данъчно задълженото лице следва да се е снабдило с предварително писмено съгласие на публичния изпълнител. Защото все пак това е едно движение на имуществени маси навън и навътре в патримониума на лицето.
На по-особен режим подлежат и моторните превозни средства, които следва да бъдат запорирани. Необходимо е да се изпрати съобщение до МВР за наложената обезпечителна мярка. Гражданските въздухоплавателни средства и земеделската техника пък, когато са предмет на запор, това обстоятелство подлежи на вписване в съответния за тях регистър.
Последицата от налагането на запор върху движими вещи и стоки в оборот е, че от момента на налагането на запора длъжника се ограничава за разпореждане с вещта и не може да я уврежда, укрива и унищожава. Извършените действия за разпореждане с запорирана вещ са недействителни.
Запор върху вземане на длъжника:
(1)Запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва с връчване на запорно съобщение на банките. Запорът се смята наложен от часа в деня на връчването. Могат да бъдат предмет на запор всички видове банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори и пр.
(2) Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице- налага се чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.
(3) Вземания на длъжника от изпълнителни листове подлежат на запор, като публичния изпълнител ги описва и изземва, за да ги предаде за пазене в банка.
(4) Запор може да се наложи и на вземания на длъжника, които са гарантирани с реални обезпечения – залог и ипотека.
Специална норма в ДОПК урежда солидарната отговорност на лицата, които въпреки наложен запор са му изплатили вземания или са му предали вещите. Те отговарят наред с длъжника до размера на задължението.
Запор може да се наложи и върху ценни книги и акции на длъжника. Това става отново посредством опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. Целта е лишаване от възможността длъжникът да се разпореди със вземането, което същите те материализират. ДОПК урежда поотделно всички видове. Запор може да се наложи и на дял в търговско дружество.

ВЪЗБРАНА
Възбрана се налага върху недвижим имот или кораб. Тя се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията. За извършеното вписване се изпраща съобщение до длъжника. За наложената възбрана върху кораб се изпраща съобщение до изпълнителна агенция "Морска администрация" за вписване в съответните регистри на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни вещни права върху кораба или имота след получаване на съобщението за възбраната, нямат действие спрямо публичния взискател.
ОТМЯНА НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО - тя се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника след погасяване на публичното задължение. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. Публичният изпълнител се разпорежда по отмяната и когато актът, който е установено данъчното задължение бъде обявен за нищожен или унищожен. Ако бъде отказана отмяна на обезпечението, отказът може да бъде обжалван по установения в ДОПК ред.