30. Обезпечителен процес и видове обезпечителни мерки. Акт за налагане на обезпечение. Обжалване.

- Налагането на обезпечителни мерки е важно правомощие на приходната администрация с оглед събирането на задълженията за данъци. При установяване на данъчните задължения длъжникът може да извърши действия, с които да препятства събирането на задълженията. Затова са необходими мерки, които да гарантират събирането на задълженията. Принципът, заложен в тези мерки е, че данъчно задължените лица се лишават от възможността да извършват действия, с които могат да внасят промени в имуществена си сфера. Това са т.нар. обезпечителни мерки.
- Правомощие за налагане на обезпечителни мерки има публичният изпълнител. Неговото правомощие се състои в това, че той има правото, а и задължението с едностранни властнически действия да навлиза в правната сфера на тези лица като я ограничава и я запазва, замразява я в това състояние, каквато е при налагането на обезпечителната мярка. Това е вид административна принуда, която възниква като нужда в хода на осъществяването на изпълнителния процес.
- Обезпечителните мерки са проява на един несъдебен обезпечителен процес, за който важат общите правила на ГПК, доколкото не са дерогирани от специалната уредба в ДОПК. Обезпечителните мерки следват данъчните задължения, като съдействат за тяхната реализация. Чрез тях се гарантира евентуалното бъдещото принудителното събиране на данъчните задължения, които не са все още събираеми. Обезпечителните мерки не са способ за погасяване на задълженията, а са способ за осигуряване на бъдещо удовлетворение. Затова в производството да се налагат обезпечителни мерки се включва възможността за разпореждане с имуществото и вземанията на данъчно задължените лица. Ако се установи, че данъците и другите обезпечени вземания не се дължат, обезпечителната мярка отпада. За налагането на обезпечителни мерки не е необходимо публичните изпълнители да доказват нуждата от това действие. Подобни мерки могат да бъдат предприети спрямо всяко лице, което е длъжник на държавата. Но не само наличието на данъчно задължение е предпоставка за налагането. Трябва да е налице реална опасност, че задълженото лице предприеме действия по осуетяване събирането на вземането. Такава опасност е налице например, когато задълженото лице разпродава имуществото си, когато не е водена счетоводна отчетност или са констатирани нередовности при воденето й. На преценка ще подлежат, освен тези фактически и правни действия на лицето, и личните качества на лицето и др. обстоятелства, които ясно говорят за реална опасност от осуетяване.
- При налагането на обезпечителните мерки, публичните изпълнители трябва да посочат данъчното задължение, по повод на което се налага, негови я размер , имуществото върху което следва да се наложат мерките. Важно е да се отрази правното основание за обезпечаването. Защото последицата от него е, че давностните срокове спират да текат.
- Обезпечителните мерки се налагат с постановление. Това може да стане в хода на данъчната ревизия, при издаването на ревизионния акт, при наличието на установено вече и изискуемо данъчно вземане. ДОПК изброява кои са задължителните реквизити на този акт, които са предпоставка за неговата законосъобразност. Такива са писмена форма, име и длъжност на органа, основание за обезпечаването, вида и размера на задължението, вида на налаганата обезпечителна мярка и др. Липсата на някои от посочените реквизити е основание за отмяна на постановлението. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и третите заинтересовани лица.
- Налагането на обезпечителните мерки от публичните изпълнители може да бъде обжалвано по административен и по съдебен ред. Като обжалването не спира изпълнението. Срокът за обжалване е 7 дни от връчването на постановлението. Компетентният да се произнесе по жалбата орган следва да го направи в 14 дневен срок или в 7 дневен срок, когато издаденото постановление е за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Решението на административния решаващ орган се обжалва пред административния съд. Ако решаващият орган не се произнесе в срок, се смята за потвърждение на постановлението. Това мълчаливо потвърждаване може да се обжалва в 14 дневен срок.
- Съдебното обжалване може да бъде инициирано от длъжника или публичния изпълнител. Право да обжалват имат и трети лица, които в деня на налагане на запора или възбраната се намират във владение на вещите, върху които са наложени мерките.
- Уредените в ДОПК видове обезпечителни мерки са:
- - възбрана върху недвижим имот или кораб
- - запор на движими вещи и вземания
- - запор по сметките на длъжника в банки
- - запор на стоки в оборот
- Компетентният орган преценява коя или кои мерки да наложи, като може да бъдат установени повече от една за едно вземане. Границата на тези правомощия е обезпечението да бъде до размера на задължението.