3. Обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправност на деянието (неизбежна отбрана, крайна необходимост, оправдан стопански риск).

Обществена опасност на деянието.
Съществено обективно (неюридическо) качество на престъплението (и административното нарушение). При липса в достатъчна степен се дисквалифицира като престъпление – чл. 9 (т.е. малозначителността е обстоятелство, изключващо обществената опасност). Според чл.10 НК "общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото". От тази гл.т. резултатните деяния се делят на увреждащи и поставящи в опасност (при формалните също е възможно, но това не е част от фактическия състав, водещ до наказуемост).
При обществената опасност се различават характер и степен. Различният характер на обществената опасност зависи от разликите в обществените отношения, които се охраняват чрез забраната за извършване на едно или друго престъпление. Под степен на обществена опасност се разбира тежестта на едно или друго деяние.
Противоправност.
Юридически изразител на обществената опасност. Тя е свойство на престъплението (но не всяко противоправно деяние е престъпление). Само деяние, което е забранено от закона, е престъпление. Затова диспозицията на наказателноправните норми, като посочват съществените признаци на даден вид деяние, забраняват неговото извършване.
Законодателят е предвидил определени обстоятелства, които изключват обществената опасност (и противоправност) на деянието:
Неизбежната отбрана(чл.12НК) представлява деяние, което е извършено, "за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели". Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.”
Ако обаче упражнената защита явно не съответства на характера (обществените отношения) и опасността (нападател, начин, условия) на нападението,налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана,което е наказуемо. Изключение съставлява случаят, когато превишаващият въпросните предели е действал поради уплаха или смущение. За такива случаи е предвидено едно лично основание на освобождаване на дееца от наказателна отговорност и на него не се налага наказание.
Крайна необходимост(чл.13НК) има, когато едно лице спасява държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, като извърши деяние, с което то е могло да спаси тези интереси или блага, въпреки неговата забраненост, но при положение,че причинените от деянието вреди са се по-малко значителни от предотвратените. Няма обаче крайна необходимост, когато отбягване на опасността съставлява престъпление. (Разлики с неизбежната отбрана: опасността може да не е нападение, може да не е противоправно човешко действие, да не е започнало; вредите не са нанесени на нападателя; от значение е не интензитетът на нападението, а на защищаваните ценности, респ. причинените вреди да са по-малки; необходимо е да няма друг изход /отбраняващият се не е длъжен да бяга/; някои вреди подлежат на репариране; ако би отговаряло и на двете определения, е неизбежна отбрана. Разлики с оправдания стопански рисккрайна необходимост: може да няма опасност, не е допустимо застрашаване на живота, длъжен е да се съобрази с всичко зависещо от него, за да предотврати.)
Оправдан стопански риск – причинени са вреди при преследването на цел да се постигнат съществени резултати или да се избегнат значителни вреди. Рискът е оправдан: няма изрична нормативна забрана, отговаря на съвременните научно -технически постижения и опит, положителният резултат е по-вероятен от вредните последици, не поставя в опасност живота и здравето на другите. Деецът е направил всичко зависещо от него за предотвратяването на вредите.
Задържане на престъпник (чл. 12а, преди – в парадигмата на неизбежната отбрана). Задържан субект е извършил престъпление, а задържащ може да е всеки субект. Причинява се вреда (без умъртвяване – целта е задържане) и то само на задържания при задържанто. Задържането е за предаването на органите на властта (за да не се укрие) и предотврятавяне на възможността за извършване на друго престъпление. Задържането да е неотложно. Не трябва да са превишени необходимите и законосъобразни мерки – с оглед отношението между обществената опасност на извършеното и обстоятелствата по задържането и липсата на друг начин за задържане освен увреждането, вкл. по-леко такова. При (явно) превишаване отговорност само при умисъл. (Чл. 72 и сл. ЗМВР – физическа сила, помощни средства и оръжия се използват само в посочените случаи и доколкото и докогато е абсолютно необходимо; поначало не може животозастрашаващи действия срещу ненасилствени престъпници).
Действия на служител под прикритие в рамикте на определените му правомощия по закон (чл. 12б НК; до 2010 г. това обстоятелство се посочваше в НПК).