2. Упражняване на адвокатската професия: а) понятие и ограничения б) адвокатско пълномощно

Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.

Чл. 25. (1) Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
(3) Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.

Чл. 26. (1) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
(2) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.