2. Особени случаи на недействителност: а) относителна недействителност; б) висяща недействителност; в) пълна и частична недействителност; г) особености на недействителността при търговските сделки

Относителна недействителност. Към нея спадат случаите уредени в чл.135 ЗЗД, чл. 452,453 ГПК и др.Тъй като случаите, които се отнасят към относителната недействителност се различават съществено един от друг, за тях няма създадени общи правила.
При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД. Затова те пораждат правни последици м/у страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси.
В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма. Така по силата на чл. 452 ГПК сделките за прехвърляне на права върху запорирани движими вещи, запорирани вземания или възбранени недвижими имоти, извършени от длъжника по изпълното дело, не могат да се противопоставят на взискателя по изпълненито и на пресъединилите се кредитори. Тази правна последица настъпва, за да не се oсуети или затрудни принудителното изпълнение, което ч/з запора или възбраната се насочва върху вещите и вземанията, с/у които те са наложени.
При отменителния иск по чл.135 ЗЗД относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделкатае, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удоволетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна.
В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност: напр ако изпълни задължението си по чл.135 ЗЗД, ако придобие други имуществени права от които кредитора може да се удоволетвори.
76 З Н – разпореждане на сънаследник спреди делбата, освен ако се падне в негов дял
Придобито от предстъпна дейност – недействителни спрямо дъжржавата
Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение,а е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти.
Висяща недействителност. (санируема нищожност). Под това наименование се обединяват редица съществено различаващи се един от друг случаи, уредени в специални норми в различни граждански закони- чл.42,ал.2 ЗЗД, чл. 24 СК, чл. 76 ЗН и др.При тези случаи сделката първоначално не поражда правни последици, защото не са спазени допълнителни изисквания които закона предвижда-. Въпреки че сделките в тези случаи не са съобразени с определени законни изисквания, в специалните разпоредби се предвижда възможност те да породят правни последици при осъществяване на допълнителни ЮФ. При т.нар. висяща недействителност, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт, сделката си остава окончателно лишена от последици. Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.
чл.42,ал.2 ЗЗД от чуждо име е сключена сделка без надлежна представителна власт. Сделката сключена от мнимо представлявания може да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него както при редовно представителство.
 действие на разпореждане с имуществено право от съпружеската общност според чл. 24 СК трябва да се извърши от 2-та съпрузи. При неспазване за недвижим имот СК 85 различни становища – висяща недействителност (няма вещно действие), унищожаемост или оспоримост – ТЛ може да прекрати действието; относителна недействителност. Новият СК „оспоримо от другия съпруг в 6 м. от узнаването, 3 г. от извършването. Сега като че ли преобладава действието за „вияща действителност” през този период, а при евентуално оспорване отпада вещното дейстиве, а облигационното – само за единия съпруг. Същото важи и за формални (нот зав подп) и безвъзмездни разпореждания с движима вещ. При възмездно добросъвестно – придобива.
Подобна е хипотезата на незавършени фактически състави или сделки със завършени ФС, но висящи, защото липсват елементи от пълния ФС – правни очаквания, липса на собственост у прехвърителя, одобрения, вписвания, Те, като относителната недействителност, принципно са правомерни.
В теорията се приема, че когато порокът, признат като основание за недействителност, засяга целия фактически състав,недействителността е пълна. За да е пълна недействителността обаче е достатъчно само един юридически факт от фактическия състав да е недействителен, за да е недейсвителен и целия фактически състав, защото всички ЮФ само заедно пораждат правно действие.
При частичната недействителност е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това което остава трябва да предатавлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата сделка, или последици на друга действителна сделка. Когато частичната недействителност засяга несъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части.Когато частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка. (Може частта да е част от съдържанието на дума – напр. пълно ограничаване на отговорността ще остане до такова за груба небрежност и умисъл.)
Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействителност на сделките. Частичната недействителност може да намери проявление както при нищожността, така и при унищожаемостта. Някои от основанията за недейстителност във всички случаи водят до пълна недействителност, затова са неприложими за частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма (когато не се конвертира) и основание, недееспособност, чл.31 ЗЗД и крайна нужда. Остават главно пороци на съдържанието на сделката – противоречие със закона, добрите нрави…
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД “ нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона ИЛИ когато може да се предположи, че би била сключена и без тях”. Това се отнася за тези случаи на частична недействителност, при които части на сделката противоречат или заобикалят императивни правни норми.
В редица случаи законодателят в специални правни норми изрично ограничава нищожността само до определени уговорки в сделката, която остава действителна в останалата си част. Такива са чл. 38, ал.2, чл.94, чл. 113,152,192,ал.2 ЗЗД, неравноправни клаузи.
При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници. Обратно – при съвместните.
Особености на недействителността на търговските сделки
Търговският закон не съдържа подробна специална правна регламентация на основанията и правните последици на недействителността на търговските сделки.Затова на основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила за недийствителност на договорите установени в чл.26-34 ЗЗД. Вж. по-горе.
Налице са някои особени правила относно сделките сключени при крайна нужда.Ако тези сделки са сключени м/у търговци не може да се иска тяхното унищожаване поради крайна нужда и явно неизгодни условия.-чл.297 ТЗ. Законодателят е преценил че търговците имат достатъчно опит, квалификация и знания, за да предотвратят сключването на сделка , която не е в техен интерес и е явно неизгодна за тях. Може обаче да се иска унищожаването на това основание,ако една от страните не притежава качеството на търговец.
Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията ако не се противопостави веднага след узнавнето чл. 301 ТЗ. Следователно първоначално е налице висяща действителност, договорът поражда действие, което обаче може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави на сделката веднага след узнаването й. Последващото волеизявление санира договора и изключва неговата нищожност на това основание.
Особени правила за формата – чл. 293 ТЗ – и страните могат да установят такава.