28. Досъдебно производство.

Досъдебното производство е първата фаза на наказателния процес по дела от общ характер /в които се включва и публично-частният характер/. Подготвителен и незадължителен характер – 7 НПК. То се състои от два (три) стадия – (образуване), разследване и действия на прокурора след приключване на разследването- чл.192 НПК.
Прокурорът носи белега на наблюдаващ такъв, ръководи и надзирава в пълнота разследването, бдейки непрестанно над него, като може и да осъществява разследващи действия.
1/ РАЗСЛЕДВАНЕ - ОБЩИ ПРАВИЛА.
Първият стадий е разследването, включително и неговите диференцирани форми- бързо и незабавно производство.
Към 2012 г. отпада провеждането на разследване от прокурор по материали от ДАНС. Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела: 1. за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419а от Наказателния кодекс; (т.е. ДЕЯНИЯТА против републиката, против държавната такса и класифицираната информация, престъпления против мира и човечеството/ 2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност", както и от служители на Агенция "Митници" в качеството им на разследващи органи (според ЛИЦАТА); 3. за престъпления, извършени в чужбина; 4. с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.(Съгл. чл. 52 те могат да извършват и други процесуални действия) (2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от разследващи полицаи, а за престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс - и от разследващи митнически инспектори, освен когато в извършване на престъплението е участвал служител от Агенция "Митници". (3) Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 (т.е. когато се образува с първото действие по разследването – вж. по-долу), както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай. (4) (аналогично) Митническите органи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ митнически инспектор.
Досъдебното производство се извършва в района, съответстващ на района на съда, компетентен да разгледа делото. Може да се извърши и в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или свидетели, ако привличането на едно лице като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища /например при измамливи действия/ или ако чрез този вид подследственост се налага да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването
Чл.196 НПК предвижда правомощията на прокурора, осъществяващ ръководство и постоянен надзор над разследването. Той възлага на органи на МВР да извършат отделни действия, свързани с разкриване на престъплението; следи за законосъобразно провеждане на разследването и за приключването му в определения срок.
Прокурорът от своя страна по собствен почин или по жалба на заинтересованите лица може да отменя постановленията на разследващия орган. Той може да участва в действия при разследването, както и да извърши сам отделни следствени действия. Но не и да подмени изцяло следователя или дознателя в извършване на разследването, защото именно последните са разследващите органи, работещи под негово пряко и вещо ръководство - ? съгл. чл. 46 той може да извършва разследване. Може също така да отстранява разследващ орган, ако е допуснал нарушение на закона или не е в състояние да осигури правилно разследване по делото, както и да изземва производството от един разследващ орган и да го предава на друг.
2/ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ - чл.207 и следващите от НПК.
Характерът на наказателно-процесуалната дейност е формален и от образуване на наказателното производство възникват наказателно-процесуалните отношения и се разгръщат всичките отразени по-горе принципи. Оттук нататък някой може да бъде привлечен към наказателна отговорност.
Досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни.
В предвидените в особената част на НК случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора, която трябва да е подписана от подателя и да съдържа данни за него, а по нея не се дължи държавна такса, както по делата от частен характер. Това производства от публично-частен характер (напр. 172, 174 НК – против трудовите права, натрапен съавтор). При тях заявителят трябва да е активен, за да се образува дело, което протича като такова от общ характер.
Законните поводи са проявяващи се обстоятелства, сочещи за извършено престъпление. Те са изрично изброени в закона и са:
- съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление - устно или подписано писмено, анонимните съобщения не са законен повод;
-статии, бележки и писма за извършено престъпление - т.е., всяка информация, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; може и излъчване по електронните медии;
- лично явяване на дееца пред прокурора или разследващите органи с признание за извършено престъпление - съставя се протокол, в който се излага подробно направеното признание;
- непосредствено разкриване от органите на досъдебно производство на признаци за извършено престъпление.
Достатъчното данни представляват предварителен фактически материал, от който може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Те не са доказателства, защото доказателствата се набавят, след като се образува досъдебното производство.
Именно достатъчното данни след образуване на същото преминават през процесуално доказване. И след като става дума за предположение, въобще не е необходимо да се знае деецът,защото с оглед неговото разкриване се задействува наказателно-процесуалната машина. Досъдебното производство винаги се образува поради факта на извършеното престъпление /заради деянието/, дори и когато става дума за длъжностно качество на извършителя. Така че постановленията за образуване следва да се изготвят не срещу поименно лице /обратното става на практика/. Не е необходимо към този начален момент да е ясен и приложимият закон.
Най-често досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител. По него се осъществяват действия по разследването, но наред с тях прокурорът възлага на органите на МВР да работят за установяване и издирване на извършителя - чл.215 НПК. Ако последните преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора. Трябва да се отбележи, че преценката на полицейските органи, разглеждана на плоскостта на стария НПК, понякога беше различна от наказателно-процесуалната професионална преценка на разследващите органи и прокурора, поради което възникваха неблагополучия между институциите, разкриващи престъпленията, отразявани включително и по медиен път.
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора - нему е предоставена преценката дали да стори това, ръководейки се от законните поводи и достатъчното данни. Има обаче изключения, при които досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследване. Като такива са предвидени неотложни следствени действия (ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства), осъществявани от разследващите органи - оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели (вече не е необходимо претърсването да е свързано с огледа, нито свидетелите да са очевидци), както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164; също и при бързо и незабавно производство. За тези свои действия разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора, но не по-късно от 24 часа - чл.212 НПК. В такива случаи на основание чл.214, ал.2 НПК разследващият орган е длъжен в протокола за първото действие по разследването да посочи законния повод и достатъчното данни за извършеното престъпление.
Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което информира пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и направилото съобщение лице /ако последното е известно/ - чл.213 НПК. Тези лица могат да атакуват отказа пред горестоящ по прокуратура прокурор, който при произнасяне по жалбата или по свой почин може да разпореди образуване на досъдебно производство и започване на разследване. (по съд. ред може да се атакува само прекратяване)
3/ ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Разследващият орган започва извършването на необходимите следствени действия веднага, след като бъде прието образуваното от прокурора досъдебно производство, освен при описаните по-горе случаи по чл.212, ал.2 НПК. В рамките на своите правомощия той самостоятелно решава какви точно следствени действия трябва да бъдат извършени, като по този начин проличава неговият професионализъм. Работи под постоянните ръководство и надзор на прокурора. Носи отговорност за своевременното, законосъобразно и успешно извършване на производството, като, както вече бе казано, може да иска съдействие и от друг разследващ орган, както и от органите на МВР.
Разследващият орган осъществява действия по хода на делото /привличане на лице като обвиняем, предявяване и т.н./, действия по разследването /чрез прилагане на способите за събиране и проверка на доказателствата/ и други процесуални действия /по процесуална принуда, по връчване на призовки и т.н./.
Чл. 219. Когато на досъдебното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем, изготвяйки постановление за това. Казаното само по себе си говори, че се привлича обвиняем, не за да се събират доказателства по образуваното наказателно производство, а след като вече са събрани такива, макар и не в пълен обем. По този начин се проявява обвинителната функция на прокурора и разследващите органи, възниква фигурата на обвиняемия и трябва да се съблюдават всички негови права. (2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват: 3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;…(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. …. (5) … в призовката се вписват конкретните действия, за които се призовава лицето, правото му да се яви със защитник и възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и възможността за принудително довеждане при неявяване без уважителни причини. Призовката се връчва не по-късно от три дни преди предявяване на обвинението. (6) Когато обвиняемият е редовно призован и не се яви без уважителни причини, се довежда принудително по реда на чл. 71, ал. 3 - 7. (7) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник или бъде принудително доведен, разследващият орган извършва действията, за които е призован обвиняемият, като в случаите по чл. 94, ал. 1 му назначава защитник. (8) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 7.
Чл. 221. След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия по реда на чл. 138.
Разпит на обвиняемия пред съдия Чл. 222. (1) По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията.
Чл. 223. (1) Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. В този случай делото не се предоставя на съдията.(2) Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. (4) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от органа на досъдебното производство разпит на свидетел по ал. 1. Отказът се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника.
Чл. 224. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването.
Чл. 225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия.
Действия преди предявяване на разследването Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора. (2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. (3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.
Чл. 227. (2) Обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това.(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си.(5) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 му назначава защитник. Чл. 228. (1) Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването. (2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
Чл. 229. (1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.(3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 наблюдаващият прокурор се произнася в срок до седем дни с постановление, което не подлежи на обжалване.
Чл. 230. (1) При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети.(2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.
От 2010 г. отпада постановлението с обвинително заключение или заключение за прекратяване или спиране, а съгл. чл. 235 НПК р.о. изпраща на прокурора делото с „писмено мнение” и редица справки.
Срок за извършване на разследването. Срок за мерките за процесуална принуда
Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. (2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1. (3) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор.(4) Мотивираното искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 и 2. (6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда. (7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
(8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25.(9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. (10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

Раздел II. Протоколи за действия по разследването. Звукозаписи и видеозаписи

Глава осемнадесета. ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО
Чл. 242. (1) След като получи делото, прокурорът /1/ прекратява, /2/ спира наказателното производство, /3/ внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или /4/ предложение за споразумение за решаване на делото, или /5/ повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. (2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам. (3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.
Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 24, ал. 1;
2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано.
(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (5) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. (6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.
(9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
(10) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.
Чл. 244. (1) Прокурорът спира наказателното производство:
1. в случаите на чл. 25 и 26;
2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;
3. при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция.
(2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.
(5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. (7) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 5 започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.
(8) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.
Чл. 245. (1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на съответните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност" или на Агенция "Митници" за продължаване на издирването. Тези органи съобщават на прокурора за резултатите от издирването и му предоставят събраните материали.
(2) Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването. (3) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.
Чл. 246. (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.