27. Граждански иск в наказателния процес.

Престъплението е човешко деяние, действие или бездействие. От него, като правопораждащ фактически състав, могат да възникнат наказателна отговорност (наказателно-правно отношение) и гражданска отговорност на деликтно основание (гражданскоправно отношение). С оглед на тези правни последици се очертава:
- общност в основанието на съответния вид отговорност - престъпното деяние;
- общност в елементите на фактическия състав, при осъществяване на който произтича правната връзка - деяние, вина, вреда;
- общност в реда за установяване на материалното правоотношение - чрез образуване и гледане на съответно производство (разновидност на юридически процес);
- общност в субекта, който може да решава съответния спор в едно производство (наказателно или гражданско) като правораздавателен орган с оглед материалната законна сила на неговия процесуален акт - съда.
Гражданският иск в наказателния процес е предназначен за осъществяване на едно типично гражданско право - право на обезщетение за виновно причинени вреди от непозволено увреждане по чл-45 и следв. от Закона за задълженията и договорите. Предмет на наказателния процес е наказателно дело за извършено престъпление и това е съществото на наказателното производство, образуването и разглеждането на наказателно дело. Гражданският процес относно гражданското право се "съединява" към наказателния процес.
Разбира се, понеслите вреди от престъпление лица могат да предявяват претенциите си пред гражданския съд по общия исков ред на ГПК. Когато гражданският съд е образувал дело по искова молба на пострадалия, на основание непозволено увреждане, то гражданското право не може да се реализира чрез предявяване на иск и в наказателно производство. В такъв случай гражданското съдопроизводство следва да бъде спряно по чл. 182 ГПК и да се изчака приключване на наказателен процес с влязла в сила присъда, след което гражданският съд да зачете преюдиция на присъдата на наказателния съд относно извършеното деяние, виновността на дееца, наказуемостта на деянието (чл. 413 НПК). Ако пострадалият все още не е предявил искова молба в гражданския съд и не желае да участва в наказателен процес (или не бъде консти-туиран като ГИ), то той може след приключване на наказателното дело да реализира правата си пред гражданския съд (освоб. от ДТ – 83 ГПК).
Граждански ищец :
Правоспособност - трябва да е пострадало ФЛ (неговите наследници) или ЮЛ претърпяло вреди от престъплението: - 84 НПК.
ФЛ - пострадалият и неговите наследници (след смъртта му) са активно легитимирани да встъпят във висящо дело като гр.ищци. Водещото при тази процесуална фигура е понесени от нея имуществени и неимуществени щети. Гр.иск е израз на правото на защита на пострадалия и само той може да прецени дали въобще ще реши да се включи в НПс, с/у кого и до каква степен ще претендира правата си;
ЮЛ - тяхното участие се обуславя от факта, че от прест/то могат да претърпят вреди и колективни субекти на правото. при организациите частна собственост, на п-па за опрощаване на дълг, те не са длъжни да претендират обезщетението;
Чл. 51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза. Прокурорът е държавен обвинител, той не се конституира като гр.ищец отделно.
Дееспособност - това е процесуалната възможност на пострадалите лица да извършват валидно процесуални д/я в НПс. Пострадалите малолетни, непълнолетните и запретените се представляват от техните законни представители (освен по 101 НПК).
Условия за конституиране на гр.ищец са:
1) Висящо наказ.дело в съдебна фаза (до 2003г. се конституираха в ДПв от РО). Независимо дали става въпрос за дело от ОХ или ЧХ.
2) Депозирана молба от потърпевшия или негов повереник - в нея се посочват: данните на пострадалия, данните на ответника, престъплението, вида и р-ра на вредите, воля за обезщетяване на вредите. Ако молбата е устна, трябва да е заявена по време на съд.заседание, като се вписва в протокола. Молбата се предявява най-късно до започване на съд.следствие в ПИС.
Съдът се произнася по молбата с определение. Отказът на съда трябва да е мотивиран. Отказът не подлежи на обжалване.
Процесуално положение на граждански ищец - той е субект на НПс и страна в съдебната фаза. Процесуалната д/ст на граждански ищец е ориентирана изцяло към определяне и присъждане на обезщетението за нанесените му вреди. Фигурата не се свързва с повдигане и отстояване на обвинението, т.е. с понасяне на наказателна отговорност от дееца. (освен когато частният тъжител е и гр.ищец. Възможно е и при дело от ОХ, граждански ищец да бъде констиуиран и като чобв., но тук обвинението основно се подържа от прокурора, но при оттеглянето на прокурора, главното обвинение се претендира от чо). Но дори дейността на граждански ищец, в общия случай да не се свързва с обвинението, то тя на практика върви паралелно и еднопосочно с дейността на обвинението, тъй като от издържане и доказване на обвинението зависи и обезщетението на граждански ищец. Според акад.Павлов, гр.иск има акцесорен х-р по отн/е на обвинението, той поначало споделя съдбата на обвинението. Когато обвиняемият бъде оправдан, ще бъде отхвърлен и гр.иск. (изключения по 307 – в зависимост от основанието за прекратяване). Но гр.иск има и относителна самостоятелност - граждански ищец може да иска увеличение, намаление или изменение на гр.иск. Граждански ищец е самостоятелен субект в НПс, като притежава правото да предприема едни или други процесуални действия по свое вътрешно убеждение, независимо от поведението на останалите субекти в процеса.
Процесуални права на гражданският ищец :
Чл.873, ал.1 - Гр.ищец има следните права:
-да участва в СПв;
-да иска обезпечаване на гр.иск;
-да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
-да представя доказателства;
-да прави искания, бележки и възражения;
-да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И.
При реализиране на своите права, граждански ищец може да упълномощава повереник, който да защита неговите П и И. Съдът назначава особен представител - адвокат на малолетни и непълнолетни пострадали, когато интересите им са противоречиви с тези на техните представители. Особеното при гражданският ищец, че той може да осъществява своите процесуални права само в пределите необходими за доказване на своя иск, а не по отн/е реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия (осъдения) - пр. не може да обжалва освобождаването на осъдения от изтърпяване на наказанието (условното осъждане).

ІІ. Граждански ответник (ГО) :
Чл.89 - Лицата, с/у които е предявен гр.иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като гр.ответници. Гр.иск може да бъде предявен както с/у подсъдимия, така и с/у други лица, които носят гр.отговорност за вредите, причинени от прест/то (чл.86).
Пасивна легитимация - ГО не трябва да бъде обвиняемия (подсъдимия). Той не става такъв, когато с/у самия него бъде предявен гр.иск от потърпевш. Материално-правна предпоставка за привличане лицето като ГО е неговата съпричастност в извършване на увреждащото деяние. ГО е съпричинител на деянието или солидарно отговорен с обвиняемия. Но е възможна и хипотезата, когато гр. ищец насочи своите претенции единствено към ГО, а не и към обвиняемия, но обикновено не става така.
Съдът е компетентен да установи приноса на всяко лице с/у което е насочен гр.иск и което има принос в деянието или само в проявяване на вредоносните последици от деянието.
Дееспособност - ГО трябва да е дееспообно лице и валидно да осъществява своите процесуални д/я. Когато обаче ГО е недееспособно лице, то отговорността се носи от неговите родители, настойник или попечител, а необходимите проц.д/я на ГО се реализират или от неговите родители или от упълномощен от тях повереник (адвокат).
ГО е субект на НПс и страна по делото - неговите функции се свързват с отговорността по предявения с/у него гр.иск. Функцията му по защита се свежда до: доказване невинността на обвиняемия, неизвършване на деянието, непрестъпния х-р на деянието, непроизтеклите вреди или пък по-малкия р-р на вредата. Фигурата на ГО е съвместима с качеството “свидетел”, затова той може да бъде разпитват валидно като свидетел в ПИС и въззив.инстанция.
Чл.90, ал.1 - ГО има следните ПРАВА :
да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
да представя доказателства;
да прави искания, бележки и възражения;
да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И.
Пределите в които той може да упражнява своите права се свеждат единствено до защитата с/у гр.иск предявен с/у самия него! Важното тук, е че спрямо ГО действа презумпцията: ГО е ВИНОВЕН до доказване на противното ! (чл.45, ал.2 ЗЗД - Във всички случаи на непозв.увреждане, вината се предполага до доказване на противното.). Поради това, обвиняемият може да бъде осъден да плати обезщетение по предявен с/у него гр.иск, само ако вината му бъде напълно доказана, докато ГО ще бъде осъден да плати обезщетението по гр.иск, когато той не е успял да докаже своята невинност