27. Придобиване на наследство: а) наследяване по закон – наследници; б) наследяване по завещание – форма; в) приемане и отказ от наследство; г) отговорност на наследниците; д) отношения между наследниците; е) чл. 76 от Закона за наследството

Наследяване - понятие и видове. Наследство.
І. Наслед.право е онази част от ГП, която регулира имущест.отношения, които се пораждат по повод смъртта на гражданите във връзка с преминаването на тяхното имущество към други лица.
ІІ. Наследяване (наследствено правоприемство) е преминаването на имуществото на починалия (наследодател) към други лица (негови наследници). ЗН предвижда 2 вида наследяване: 1/по закон, т.е. законът указва реда на наследяване; 2/по завещание, т.е. на основата на волята на наследодателя, изразена в особен документ, наречен завещание.
Способност за наследяване - ЗН определя по негативен начин кой може да бъде наследник. Според чл.2 „Не може да наследява нито по закон, нито по завещание: а)който не е заченат при откриване на Н. б)който е роден неспособен да живее." До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, ако съществуват в момента на ОН
Наследството като съвкупност от права и задължения преминава към наследниците цялостно и едновременно. Те не могат да приемат само част от него и да се откажат от другата част. Това е универсално (общо) правоприемство.
Съществува и частно правоприемство по случай на смърт, което възниква на основание на завет, извършен приживе от починалия. Частният правоприемник получава само конкретно определеното в завета имущество, и то не непосредствено, а чрез наследника.
III. Наследство (наследствено имущество, наследствена маса). Това е обектът на наследственото правоприемство. То представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Личните неимуществени права не влизат в Н, освен някои, к. са свързани с имущ - напр. Автор.право.
В Н не влизат и някои имуществени права: вещното право на ползване по чл.56/ЗС; правата и задълженията по договори, сключени с оглед на личността (трудовият договор и др.), както и за издръжка, пенсия. В Н не влиза застрах.сума по д-р в полза на ТЛ, защото правото да получи тази сума е лично право на лицето, посочено в застрах. договор (освен ако в договора не е посочено ТЛ).
IV.Откриване на Н - това е Юф, при наличието на който възниква правото на наследяване. Според чл.1 от ЗН Н се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.
Времето и мястото на ОН имат важно значение. С оглед на времето на ОН се определят наследствените правоотношения - кои са наследниците, каква е Н маса, каква част се следва на всеки и т.н. Има се предвид законът, който е в действие при ОН. Мястото на ОН има значение за определяне компетентността на държавните органи във връзка с наследяването.

Наследяване по закон. Кръг на наследниците.
1. Кръг и ред:-І.първи ред: децата (по заместване - др. низходящи), ІІ -втори ред: родителите; ІІІ-трети ред: братя и сестри (по заместване - техните деца и внуци) и възходящите от втора и по-голяма степен; ІV-четвърти ред: съребрени от ІІІ до VI степен вкл.;
Всички посочени роднини + съпругът образуват кръга на наследниците. Право да получат наследството имат тези от първия ред, ако такива няма - от втория ред и т.н.
2.Размер на дяловете 1/първи ред: по равно, 2/втори ред: по равно.
3/трети ред: а) ако са само възходящи от 11+ степен - по равно; б) ако са само братя и сестри - по равно; в) ако има и от двете групи - първите получават 1/3, а вторите - 2/3 (ако са еднокръвни -1/2 от това).
4/четвърти ред: по-близкият по степен и низходящите му изключват по-далечните по степен.
Преживелият съпруг наследява заедно с този ред роднини, които са призовани към наследяване:
а) с първи ред: по равно с всяко дете.
б) с втори ред: 1/2 (2/3 ако е над Юг брак).
в) с трети ред: същото, ако е само с една от двете групи; но ако има и братя и сестри, и възходящи от П+ степен -1/3 (1/2 при Юг брак)
Ако няма други - съпругът наследява всичко.
Трябва да се има предвид, че преживелият съпруг поначало е собственик на 1/2 от общото имущество (в СИО) - тази част не влиза в наследствената маса. Като наследник той получава посочените дялове от имуществото на починалия, което включва другата половина от СИО + личното му имущество.
Заместване - чл.10: низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Братята и сестрите - също, но само от своите деца и внуци.
Особени правила - Преминаване на наследственото имущество към държавата - когато няма наследници по закон или по завещание или всички са се отказали или загубят право да го приемат. Приема се винаги по опис.

Наследяване по завещание. Завещание. Понятие.
I. Наследяване по завещание
Завещание - обща х-ка: едностранен, личен, отменим (от завеща¬теля), безвъзмезден, формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си (или част от него) за след смъртта си.
Съдържание на завещанието - Завещанието съдържа разпореждания относно лицето, в чиято полза са, и относно предмета. Може да има и неимуществени разпореждания. Може - и модалитети (срок, условие, тежест).
Активна и пасивна способност -Активна - само дееспособен може да завещава. Пасивна - ФЛ и ЮЛ. Само чужда държава не може недв. имот в Б-я.
Нотариално завещание -Компетентен орган - всеки нотариус (рай. съд) + 2 свидетели. Действия: 1/проверка на самоличността на завещателя; 2/проверка на дееспособността на завещанеля; 3/завещателят изявява волята си устно и нотариусът записва; 4/нотариусът прочита записаното завещание; 5/означава мястото и датата; 6/завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. Всичко се извършва пред свидетелите и се отбелязва от нотариуса.
Саморъчно завещание – 1/изцяло ръкописно + дата + подпис. 2/пазене: от завещателя или др. лице или нотариус. 3/обявяване : от нотариус, с протокол, отбелязване, подписи. 4/искане за обявяване: от заинтересонаните лица, до рай. съдия – да определи срок.
II.Запазена и разполагаема част
Запазената част е за определен кръг наследници - низходящи, съпруг, родители. С тази част наследодателят не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Законът определя запазената част на всеки от посочените роднини (чл.29). Разполагаема част е останалото му имущество.
Приемане на наследство - едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да придобие наследството. А/приемането произвежда д-е от откриване на насл (обратна сила). Б/няма срок за приемане, но може рай. съдия да определи такъв срок (преклузивен) по искане на всеки заинтересован. В/приемането: направо (изрично - с писмено заявление до районния съд, или мълчаливо) или по опис. Г/приемането не може да се оттегли; д/приемането под условие, за срок или част от наел е недействително; е/грешката не влияе;
Приемане на наследство по опис -Цел - да ограничи отговорността си до полученото. Как - изрично, писмено, пред рай. съдия, срок - 3 месеца от узнаването, вписване. Винаги по опис приемат Н: недееспособните; обществените организации; държавата.
Отказ от наследство - може, ако не го е приел. Това е едностранен акт - формален (изрично с писмено заявление пред съдията + вписване), с който призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството. Отказът произвежда д-е от вписването. Не може да се оттегля.
Лицето, което се е отказало, се изключва от кръга на наследниците -неговата част уголемява дяловете на останалите. Отказът от наследството не го лишава от правото да получи завет.
Отговорност на наследниците.
Когато едновременно са призовани няколко лица - между тях се формира наследствена имуществена общност - всеки притежава идеална част; прилагат се правилата за съсобствеността.
Отговорност на наследниците за дълговете на наследодателя: 1/съобразно дела на всеки; 2/поначало - с цялото си имущество, но ако е прието по опис - до размера на полученото; 3/залогът и ипотеката следват вземането; 4/кредиторите могат да искат отделяне на имуществото.