26. Прекратяване на брака: а) основания; б) развод по взаимно съгласие; в) развод по исков ред

чл. 44 СК – включва две разнородни групи:
- материалноправни – чл. 44 т.2 СК, чл. 49-59 СК
Регламентират формите, основанията и правните последици, които засягат о-ята между бившите съпрузи и трети лица.
Само по силата на влязло в сила съдебно решение. Чл. 321-329 ГПК, чл. 330 ГПК- развод по взаимно съгласие.
Прекратяване на брака чрез развод може да се постигне или чрез предявяване на конститутивен иск за развод или чрез подаване на обща молба на съпрузите до съда за допускане на развод по взаимно съгласие.
Каквото и форма на развод да се избере- законодателят допуска развода на съда със съдебено решение. Недопустимо е решение за развод за постигнато съгласие чрез медиация. Медиаторът не е арбитър. Той не е носител на доброволно учредена правораздавателна власт. Не разполага с властнически правомощия да разрешава един правен спор.
Българското бракоразводно право е подчинено на 2 принципа:
1. Създаване на правни гаранции за запазване на правната връзка, която има потенциал да се закрепи брачната връзка. Това може да разглежда като принцип по чл. 14 К.
По стария ГПК- да се запази брака намира израз задължително провеждане на помирително заседание.
Новия СК възлага на бракоразводния съд само в производството по исков ред да напъти страните към помирение чрез медиация.
2. Принцип за по-бързото и освободено от юридически прекратяване на брачните препятствия, която продължава да съществува само формално.
- изоставя принципа за служебно произнасяне на бракоразводния съд по брачната вина.
чл. 49, ал.3 СК - само изрично в петитума на исковата молба трябва да е посочено искане за произнасяне на съда относно вината.
- съгл. Новия СК при развода отпада изискването да са минали поне 3 години от сключване на брака, за да се прекрати брачния д-р.
Чл. 94 стар СК
Развод – понятие - Разводът е едно от основаният за прекратяване на брака съгл. Чл. 44 СК прилика между развода и унищожаване на брака – брачната връзка се прекратява приживе на 2 съпрузи въз основа влязло в сила решение. И в двата случая резултата настъпва от съда (чл. 52, ал.1 СК). Разлика има в това, че правото на развод принадлежи на лице, със съпружеско качество, а унищожаване на брака може да се иска от прокурора (когато съществува брак по родство напр.) или от по-рано сключилия брак лице.
- Основната разлика между развода и унищожаване на брака се появява във вида и характер на юридическите причини за прекратяване на брачната връзка. Докато при унищожаемост на брачната връзка- чл. 49 СК, то при унищожаване на развода са свързани с възникване на чл. 50 СК
- Основания за развод по исков ред са конкретни житейски факти, които са довели браната връзка до дълбоко и непоправимо разстройство, т.е. правна квалификация на брачната връзка. Основание за развод в този смисъл може да бъде нанесен побой, изневяра и др.
Чл. 322, ал.1 ГПК
- При развод – когато то е по искане на една от страните – трябва задължително да се посочат всички основания от момента на сключване на брака до момента на подаване на исковата молба. Ако съда отхвърли молбата като издаде решение за това, при ново подаване на исковата молба в основанията трябва да се посочат само онези случки, които са станали след постановяване на първото решение, но не и тези за които има вече решение на съда (с отхвърляне на първата искова молба).
Абсолютни бракоразводни основания:
- Прелюбодеяние - Опит за убийство- Разболяване от срамна болест- Продължително отсъствие - и др.
Единствено форма на развод- развод по исков ред.
Развод по взаимно съгласие
Това е охранително производство, т.к. съпрузите не са в положени на ищец и ответник, а с в една обща процесуална позиция на молители. При този вид развод съпрузите са длъжни да уговорят пълно всички последици от развода в о-ята между тях (лични отношения), както о-я между тях и ненавършили пълнолетие деца, ползване на семейното жилище, фамилно име и издръжка. Чл. 51, ал.1 СК посочва минимално необходимо задължително съдържание на развод при взаимно съгласие.
Разводът по взаимно съгласие не е договорна форма на развод, т.е. не е съглашение между съпрузите насочено към прекратяване на брачната връзка, защото правопрекратяващото действие настъпва само от съдебното решение което има 2 условно изразени част : чл. 330 ГПК
1. диспозитив за прекратяване на брака
2. утвърждаване на споразумението чл. 51, ал.1 СК
Това са две относително самостоятелно част на диспозитива. Ако това споразумение бъде атакувано – то съдът ще постанови решение за унищожаване, но развода не отпада
Чл. 322, ал.2 т.2 ГПК
Ако падне споразумението, това решение не подлежи на атакуване.
Материалноправни условия за допускане на развод по взаимно съгласие. Има две условия :
- чл. 50 СК
- чл. 51 СК – различно от съдържанието по чл. 49,ал. 4 (факултативно, т.е. няма изискване за пълнота)
Съгласие за развод - чл. 50 СК
ППВС 5/77 г. –
Изисква лично присъствие на страните в залата, също лично разписване на молбата ...... чл. 330 ГПК
чл. 530-541 ГПК Съпрузите трябва да са дееспособни, защото това не е исков процес. Ако някой е запретен трябва да присъства попечител, а в този процес всичко се прави лично.- Чл.319 ГПК
Чл. 173, ал.2 СК –
Напълно запретен съпруг не може да дава съгласие.
Ограничено запретени не може да дава съгласие, но ако има друг попечител то тогава може да сключи съгласие за развод по взаимно съгласие.
Процесуални особености.
Производството по развод по взаимно съгласие чл. 351 ГПК и чл. 51, ал. 2 СК – към него субсидиарно намират приложение на правилата на чл. 530-541 ГПК. Искането е подсъдно на РС. Местната подсъдност се определя по постоянен адрес на съпрузите. Производството започва с обща писмена молба подписана лично от 2 съпрузи. Недопустимо е подписване от пълномощник. На 1 заседание трябва 2 да се явят лично. На 1 заседание съдът проверява дали съгласието е сериозно и непоколебимо. При действието на стария ГПК предвижда помирително заседание. Особеност – молбата се разглежда в о.с.з. На това заседание се проверява, че съгласието отговаря на чл. 50 СК и дали споразумението е пълно, дали отговаря на закона и дали отговаря на интересите на децата. Ако съдът констатира недостатък той дава срок на страните да отстранят нередовностите. Ако в срока страните не представят коригирано споразумение, то съдът проверява законосъобразността и целесъобразността на споразумението. Срокът е преклузивен. При преценка на съда за интересите на децата той може да иска становище от Дирекция за социално подпомагане на децата. В случай че съпрузите не отстранят нередовностите в дадения им срок следва отхвърляне на молбата за развод.

Развод по исков ред
чл. 49 ал. 1 СК
Дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) – ВС е дал разяснения на т. 2 на ППВС 10 /1971 г- под основание за развод - конкретни обективни и субективни причини, които са довели брачните отношения между съпрузите до ДНРБ. Според ВС решаващият състав трябва да прекрати брака само ако констатира, че някои причини са непоправими и брака не може да съществува. Дълбоко разстройство- при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство- не може да се преодолее и не могат да се възстановят нормалните о-я между съпрузите.
ИЗВОД: Понятието ДНРБ изразява едно обективно състояние на брачната връзка. Основава се на правна преценка на съда, която има за предмет дали и в каква степен житейските факти са причинили ДНРБ.
Правно значение на вината (връзка с въпроси 16,17 и 18)
Брачната връзка има важно значение за вината.
1. За разлика от СК от 85 г. – предвижда, че упражняване на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца не се възлага на виновния съпруг (чл. 106, ал.2 стар СК). В новия СК липсва аналогична разпоредба.
Чл. 59 СК – цели да предостави на съпрузите по общо съгласие да решават въпросите относно родителските права, т.е. възможно е развод с произнасяне от страна на съда за вината и споразумение по отношение на родителските права. Само ако не се постигне съгласие по чл. 59 тогава съда решава този въпрос.
Критерии по новия СК: регулиране на възпитателските качества на родителя, грижите на родителя до момента, пола на детето, възрастта на детето, възможността за помощ, социалното обкръжение и материалните възможности. Чл. 59, ал.2 СК- липсва форма на вина.
2. Брачната вина няма значение за отмяната на дарения на бивши съпрузи направени преди или по време на брака.
Чл. 55 СК вр. чл. 227 ЗЗД.
3. Брачната вина има правопрепядстващо действие да се търси издръжка след развода за себе си, т.е. за безвиновния съпруг Чл. 145, ал1 СК
чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК
4. чл. 329 ал.2 изр 1 ГПК – разноски по производството
5. Нов СК – брачната вина има значение за материалноправното условие за продължаване на процеса от призованите към наследяване низходящи или родители на починалия, ако е направил иска преди смъртта си.( на чл. 327 ГПК) . Искът на осн. чл. 49 ал. 3 СК (брачна вина) чл. 52 ал.2 СК – роднините продължават бракоразводния процес.
чл. 232 и 234, ал.4 Кодекс на застраховането
чл. 56, ал.5 СК –
чл.23, ал. 1 ЗЗД –
чл. 150 СК -
Производството по исков ред има няколко особености:
- искът за развод е подсъден на РС - чл. 103 ГПК
- искът се предявява пред съда в района постоянен адрес на ответника
- по брачните искове непълнолетни ограничено запретени съпрузи имат специална брачна дееспособност
- процесуалната легитимация може да принадлежи само на лице със съпружеско качество, искът за развод не преминава върху наследниците
- деца, ненавършили пълнолетие, които задължително следва да бъдат изслушани в брачния процес по реда на чл. 15 ЗЗакр.Д при произнасяне на съда (чл.59 СК) относно родителските права не стават страна в брачния процес. Деца над 10 год. се изслушват задължително, под 10 год. съдът преценява на място дали ще се изслуша.
- строго личния х-р на потестативното право на развод изключва правилата за прилагане на общия исков процес относно законното правоприемство в случай на смърт на ищец или ответник. Ако ответника почине производството се прекратява без процесуално правоприемство.
- Предявяване на иск за развод е подчинено на принципа за изчерпателност на основанията за развод. Чл. 322 ал. 1 ГПК.
Принцип на еднократност и изчерпателност на брачният процес – важи както за ищеца така и за ответника.
- задължителното предявяване за съвместно разглеждане с иска за развод и на небрачните искове по чл. 322, ал.2 изр. 2 ГПК
- възможност за постановяване на привременни мерки на висящия процес чл. 323 ГПК нов – обект издръжка на ненавършили пълнолетие деца, издръжка на съпруг, разпределение на имущество и др. Ако жилището не може да се ползва поотделно и от двамата съпрузи, поради несъвместимост – съдът постановява кой да ползва семейното жилище докато трае процеса. Чл. 59 СК
Привременни мерки - акт на съдебна администрация. Допускат се с определение на съда, което се ползва с изпълнителна сила. Това не подлежи на самостоятелно обжалване по новия ГПК. Привременни мерки се определят само по молба на единия съпруг. Съдът се произнася за тези мерки в заседанието, в което е подадена молбата.