26. Способи за събиране и проверка на доказателствения материал.

Това е процесуалната дейност за приобщаване на доказателствата и доказателствените средства - по този начин се върши разследването.
Регламентирани са в закона и са изчерпателно изброени в чл.136, ал.1 НПК. И те трябва да отговарят на строги правила, като в случай на неспазване, се стига до негодност на способите и изключването им от доказателствения материал /зависи в какво се състои недостатъкът/. Междувпрочем, точно квалифицираната преценка на пороците /било то от прокурора при прекратяване на съдебното производство или от съда при постановяване на оправдателна присъда/ не винаги може да бъде схваната от обществото и прецизността на ръководно-решаващия орган бива определяна като груб формализъм. Правилата обаче са създадени, за да бъдат спазвани, а не бъдат нарушавани, било то добросъвестно или не. Така че не може да се допуска пренебрегване на установените норми, да се осъди едно обвинено лице без събрани по задължителния ред доказателствени материали, само за да се отговори на обществената необходимост от възмездие на всяка цена. Без значение дали става дума за извършено тежко престъпление или не. Не това има предвид законът и чрез неговото стриктно спазване в крайна сметка се защитават правата не само на участниците в процеса, но и на обществото като цяло.
Тъй като в хода на дейността по разследването несъмнено може да стигне до натъкване на данни и необходимост от прилагане на способите за събиране и проверка на доказателствен материал, свързан с адвокати и нотариуси, чл.136, ал.2 НПК изрично предвижда по отношение на тях да се прилагат Законът за адвокатурата и Законът за нотариусите и нотариалната дейност.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал са:
- разпит – събиране и проверка на гласни доказателствени средства -обяснения на подсъдим, свидетелски показания, разяснения на вещи лица.
Само трябва да се спомене, че в НПК има особени правила за установяване на защитен свидетел по чл.123. Това е лице, за което по негова молба или с негово съгласие прокурорът, съдията-докладчик или съдът вземат мярка “запазване в тайна на самоличност” или “осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР”, когато има достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, негови възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. Трябва да се уточни, че към привличане на защитен свидетел освен обвинението, могат да пристъпят и защитникът и повереникът. Чл.124 пък предвижда невъзможност обвинението и присъдата да се основават на показанията на свидетели, дадени по реда на защитен свидетел с тайна самоличност. (Отделна е защитата по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство – когато защитата по НПК е недостатъчна; „застрашени лица” са и други участници в производството – вещи лица, обвиняем, осъден; от друга страна трябва да носят съществени доказателства заопределени тежки умишлени престъпления. Мерките за защита са по-разнообразни, могат да са постоянни, вкл. пълна промяна на личността като крайна мярка. Решението се взима от Съвет по защита – състоящ се от представители на висши централни органи и се подписва споразумение.) // При същата опасност, или когато ще е пречка за изпълнение на функциите му, служителят под прикритие не може да се разпитва като свидетел – чл. 123а
Чл.118 НПК посочва лицата, които не могат да бъдат свидетели. Най-общо казано, това са тези, участвуващи в съответното наказателно производство в друго процесуално качество. Има и категория лица, предвидени в чл.119 НПК, които могат да откажат да свидетелстват, защото са близки с обвиняемото лице. Като новост следва да се отбележи възможността за отказ от свидетелстване на лице, живеещо във фактическо съжителство с обвиняемия – обстоятелство ,което при всички случаи подлежи на доказване. Свидетел може да откаже да свидетелства относно обстоятелства, които биха уличили него самия или точно посочена категория негови близки в извършване на престъпление - чл.121, ал.1 НПК. А ако свидетел е лице, изявило се като защитник или повереник, той не може да бъде разпитван за обстоятелства, поверени в това му качество. Само в сферата на общото познание трябва да се уточни, че ако свидетелят не желае да свидетелства не поради посочените току-що предпоставки, той се наказва с глоба до 1000 лв.
Има разни видове разпит като разпит на досъдебно и на съдебното производство, първоначален /при него обикновено се събират най-важни доказателствени факти/ и последващ; на обвиняем, свидетел, очевидец и т.н. Заслужава да се спомене и очната ставка като особен вид разпит. При нея се констатира особено съществено противоречие по един и същи въпрос, при което обвиняем и обвиняем или обвиняем и свидетел или само свидетели могат да бъдат съпоставени помежду си да дадат отговор на този въпрос. Не се допуска съпоставяне в очна ставка със свидетел, чиято самоличност се запазва в тайна.
Има специални правила за разпит на малолетни и непълнолетни свидетели. Има предвидена и възможност да се осъществи разпит на свидетел - чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с правилата на НПК - чл.139, ал.7 НПК. Последното е възможно и за свидетел с тайна самоличност (самоличността му се установява от съдия; може да се разпитва и „писмено”.) и служител под прикритие (самоличността му се установява от ръководителя).
- огледът е друг способ за събиране и проверка на доказателствения материал - чл.155 и следващите НПК. При него се оглеждат местности, помещения, предмети и лица, при което се изследват и запазват по реда на НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелства по делото.
Той може да бъде извършен от органа на досъдебното производство или от съда. Тъй като принципно досъдебното производство е “затворено”, а не публично, специфика на голяма част от способите за събиране и проверка на доказателствата е, че при съответното действие трябва да присъстват ПОЕМНИ ЛИЦА. Те са личности, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на спора - чл.137,ал.2 НПК. Поемните лица трябва да бъдат поканени от органа на досъдебното производство да присъствуват в хода на цялостното осъществяване на съответното действие и да бъдат на разположение, докато са необходими. При неизпълнение на тези техни задължения те носят отговорност като свидетели. Често допускана грешка по производствата по наказателни дела в последните години е или неприсъствие на поемни лица, които могат да бъдат разпитвани като свидетели, или неприсъствие на същите по време на извършване на процесуално-следственото действие, за което са поканени. При констатиране на подобно поведение на органа, осъщественото от него действие се брои за негодно и не може да бъде източник на доказателствена информация. Но няма пречка необходимите данни да бъдат набавени по друг допустим доказателствен път, ако е възможно. В съдебната фаза огледът не се извършва в присъствието на поемни лица, предвид публичността на производството.
Специални видове оглед със съответни правила са: на труп - чл.157 НПК, местопроизшествие, на живо лице /освидетелстване/-чл.158 НПК. В последния случай по отношение на лицето не се допускат недостойни действия и действия, опасни за здравето му. Иска се съгласието на лицето и когато за освидетелстването е необходимо събличането му, законът предвижда то да бъде извършено пред поемни лица от същия пол. А когато освидетелстващото лице е от друг пол, освидетелствуването се извършва от лекар. При отказ на лицето, се допуска освидетелстване с разрешение по съдебен ред, давано от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. Предвид мястото на прокурора на досъдебното производство, искането се прави от него. В изключителни случаи, когато единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, е да се направи незабавно освидетелстване, органите на досъдебното производство извършват огледа. Прокурорът иска одобрение от съответен първоинстанционен съдия незабавно, но не по-късно от 24 часа. Ако не се получи одобрение по някаква причина /например защото искането е просрочено/, съответното действие, отразено в протокол /също както претърсването и изземването, разпознаването и следствения експеримент/, губи доказателствена сила.
Казаното важи за всяко процесуално-следствено действие, за което се предвижда съдебна намеса на досъдебното производство. А такава е приета от законодателя в случаите, когато е преценено, че НПК разрешава да се посегне на конституционно регламентирани човешки права, чиято накърнимост трябва да бъде защитена в максимална степен - като неприкосновеност на личността, жилището, на кореспонденцията /при последната не може последващо одобрение/.
- претърсването и изземването /чл.159 НПК/ са два различни способа за събиране и проверка на доказателствата, които обикновено са свързани. Отделно изземването в голяма част от случаите е свързано и с ОГЛЕДА. Може да има само изземване, когато мястото на вещите е известно.
Търсят се и се изземват предмети, книжа или компютърни информационни данни. Те всички трябва да имат значение за делото. Обикновено претърсването и изземването, наред с огледа, са неотложни следствени действия. И тук важи правилото за съдийското разрешение или одобрение /по искане на наблюдаващия прокурор/ и провеждане на следственото действие пред поемни лица. Специални фигури на претърсването и изземването са ЛИЧНИЯТ ОБИСК, задържането и изземване на кореспонденция, електронна поща и изземване на компютърни информационни системи и програмни продукти /в присъствие на специалист-технически помощник/. Следва дебело да се подчертае, че легалният и следователно правилният термин при претърсване на лице е ОБИСК.
- следствен експеримент - чл.166 и следващи НПК. При него се извършва разследване, като се уточняват данни от разпита на обвиняем, свидетел или от друго действие по разследване или следствено-съдебно действие - например разпознаване.
Отново има изискване да не се унижава достойнството на лицата, участващи в него и да не се застрашава здравето им. Следственият експеримент не е типично неотложно следствено действие и не се извършва по всяко дело. Поначало силата на професионалиста по разследване е в това да прецени кое съдебно-следствено действие по събиране и проверка на доказателствения материал е най-подходящо да се проведе, за да се набавят качествени и достатъчни доказателства, отговарящи на изискването по установяване на основния факт на доказване.
- разпознаване - чл.169 и следващи НПК. Когато е необходимо, на обвиняемия или на свидетел се предлага да разпознае лица или предмети,за да се потвърди тяхната идентичност. Това е същностен способ за разкриване на извършители на убийства, грабежи, изнасилвания.
Не следва да се разпознават лица, които се познават. Много важно изискване при разпознаването е да няма пряк контакт между разпознаващия и представените за разпознаване лица. В този смисъл е недопустимо орган по разследването да покаже предварително /преди самото действие/ на разпознаващия лице, което подозира в извършване на престъпление /когато се разпознава деец/ или да го насочва към определено лице сред няколкото представени. Същото важи и при разпознаване на предмети. Затова и законът предвижда, преди да се пристъпи към разпознаване, разпознаващият да даде описание със специфични белези на лицето или предмета, който ще бъде разпознаван. Отделно от това, след самото разпознаване се поставя изискване да се обясни по какво точно е разпознато лицето или предметът. Защото грешките в този случай могат да имат непредвидими последици.
Законът предписва определен ред на разпознаването, който, ако не е спазен, действието се изключва от доказателствената маса. Подозираното лице се предлага за разпознаване с три или повече лица, сходни с него по външност /предметите - с еднородни предмети/. Едновременно разпознаване на няколко лица е недопустимо. За разпознаването не е необходимо разпознаващото лице да се срещне непосредствено с разпознаваното. Органът, извършващ разпознаването преценява тази възможност - чл.171, ал.3 НПК. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице. Ако не може да се представи самото лице за третираното следствено действие, за разпознаване се предоставя албум със снимки.
- експертизата - чл.144 и сл.НПК. се назначава и изготвя, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката.
Предвидени са случаи на задължително назначаване на експертиза - за установяване причината за смъртта /на труп/, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, годността му да бъде процесуален субект предвид физическото му и психическо състояние, същото и за свидетел. Експертизата може да се назначи както на досъдебното, така и на съдебното производство с постановление или с определение, като се поставят въпроси от органа. Може да бъде както първоначална, така и последваща /еднородна/; както повторна /когато първата не е обоснована/, така и допълнителна /когато първата не е достатъчно пълна и ясна/; както колективна /повече от едно лице/, така и комплексна /от разнородни специалисти/. За експерти се назначават лица с доказана професионална квалификация и законът предвижда техните права и задължения, добросъвестност при изготвяне на заключението /наказателна отговорност по чл.291 НК/, начина на изготвяне на експертизата.
Трябва да се подчертае, че заключението на експерта не е задължително за органа на досъдебното производство и съда. Когато обаче не е съгласен с него, съответният орган трябва да се мотивира - чл.154, ал.1 и 2 НПК. Като илюстрация на казаното може да се представят случаи, при които вещи лица - психиатри дават различни заключения за психическото състояние на обвиняемия до степен, че в единия случай да се приеме наличие на вменяемост, в другия - на невменяемост. А това е решаващо за крайния съдебен акт и носенето на отговорност от дееца въобще. Тогава органът на досъдебното производство или съдът са задължени да мотивират своето становище кое експертно заключение приемат.
-Последният способ за събиране и проверка на доказателствата са технически средства и оперативни способи,известни като специални разузнавателни средства. Веществените доказателствени средства, получени при тяхното използване, се изготвят по правилата на НПК и Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/. Принципът е, че специалните разузнавателни средства /СРС-та/ се прилагат при разследване на тежки умишлени престъпления с уточнение на главите от особената част на НК и конкретни деяния - чл.172,ал.2 НПК. Изключение прави глава 9 А от особената част на НК, доколкото тя е свързана с компютърните престъпления, които с оглед предвидените за тях наказания, не са тежки такива. СРС-тата се използуват, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. (Друго основание - за защита на свидетели с тяхно съгласие – чл. 123 ал. 7; по ЗСРС – и за националната сигурност.)
Техническите средства са примерно описани – служат за документиране. Оперативните способи са 9: наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване, проверка на кореспонденция и компютърна информация. Новост представляват оперативните способи “контролирана доставка”, “доверителна сделка” и “разследване чрез служител под прикритие”. Те са уредени в чл.10А, 10Б и 10В ЗСРС.
“Контролираната доставка” се прилага от разузнавателния орган и се използува от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол в рамките на РБ и извън нея с оглед международно сътрудничество. Изразява се във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на РБ от контролираното лице на вещ-предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.
“Доверителната сделка” се използува от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участвува в сделката.
“Служителят под прикритие” е служител на компетентните служби по ЗМВР, ЗОВС /закон за отбраната и въоръжените сили/ или от НРС,оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице,за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията по престъпната дейност. 12б НК.
Чл.173 и следващите НПК уреждат правилата за реда на искане за използване, разрешение и т.н. на специалните разузнавателни средства. Характерно е, че активна роля в случая играе прокурорът, който прави мотивирано искане пред съда, а разрешение се дава или се отказва с разпореждане от председателя на окръжния съд (военния; апелативен за съдия от окръжен; СНС за подсъдни нему) или на изрично упълномощен от него заместник-председател. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използува и по разпореждане на наблюдаващия прокурор. Но ако в срок до 24 часа не се получи съдебно разрешение, дейността на служителя под прикритие се преустановява. Въз основа на разрешението министърът на ВР или председателят на ДАНС издава разпореждане за прилагане. Поначало прилагането е 2 мес. ,у но може да се продължи или прекрати предсрочно. „използване” – в нак. производство; „прилагане” – от МВР, ДАНС.
Съгласно разпоредбата на чл.172,ал.4 НПК контролираната доставка и доверителната сделка могат да служат за събиране на веществени доказателства, а служителят под прикритие може да се разпитва като свидетел (с ограниченията по-горе). В повечето други случаи (напр. при подслушване) се изготвят веществени доказателствени средства – 125 НПК, 2,3 ЗСРС.
Съгласно чл.177, ал.1 и 2 НПК обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на данните, събрани със специални разузнавателни средства. От 2010 г. може при съвкупно СРС и свидетели с тайна самоличност. В наказателното производство информацията по СРС-тата не може да бъде ползвана извън направеното искане, освен ако не се съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл.172, ал.2 НПК. За такова могат да се ползват и събраните по друго производство.
Народното събрание чрез комисия осъществява наблюдение над дейностите по СРС и уведомява гражданите при неправомерно прилагане, но случаите са доста ограничени.