25. Отношения между съпрузите: а) имуществени отношения съгласно Семейния кодекс б) прекратяване на съпружеската имуществена общност и последици

Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак;
-не са избрали режим на имуществените си отношения;
-са непълнолетни или
-ограничено запретени.
Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим.
Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и подлежи на регистрация.
Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно.. Регистърът е публичен.
С оглед защитата на трети лица при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.
I. ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА ОБЩНОСТ
Съпружеска имуществена общност
Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Лично имущество са:
- Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение на съпруга, който ги е придобил;
- Движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
- Вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
- Вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака.
Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Управление и разпореждане с общо имущество
Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.
Разпореждане със семейното жилище – лична собственост
Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласиетона другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия.
Прекратяване на съпружеската имуществена общност
Съпружеската имуществена общност се прекратява с: – прекратяването на брака; по време на брака, ако важно причини налагат това – по съдебен ред; по време на брака ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор: – В случай, на насочено изпълнение на кредитор върху вещ – съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите.
При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
При развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения., както и в случай, че приносът на единия съпруг му в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Получаване на част от личното имущество
При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.
Отговорност за задължения
Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
II. ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА РАЗДЕЛНОСТ
Имуществена разделност
Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.
Разпореждане със семейното жилище
Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия.
Предоставяне на лично имущество за ползване
Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.
Отговорност за задължения на семейството
Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
III. ДОГОВОРЕН РЕЖИМ
Брачен договор
Встъпващите в брак, ако са пълнолетни лица и не са поставени под ограничено запрещение, могат да сключват брачен договор. Брачен договор може да бъде сключен и по време на брака. Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му
Съдържание на брачния договор
Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на законовите разпоредби.
Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът и се вписват в имотния регистър към Агенцията по вписванията. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие.Изменението на брачния договор се извършва във формата з на неговото сключване .
Брачният договор се прекратява:
по взаимно съгласие на страните;
по иск на единия съпруг, в законоустановените случаи
при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на закона и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.
По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите. Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЕМЕЙНИТЕ ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ.
ПРИ РАЗДЕЛНОСТ и при БРАЧЕН ДОГОВОР – според тях.
ПРИ СИО: Прекратяване, т.е. отпадат специфичните характеристики на СИО. Бездяловата се превръща вече в дялова, обикновена съсобственост под режима на Закона за собствеността изцяло. Отпаднала е и друга специфика - че СИО е неделима. Вече е делима и може да се извършва делба. Дяловете са равни, това изхождаме от презумпцията за равния принос. Това е първоначалното положение. Щом разводът е по исков ред се определят равни дялове. Предпоставките за неравни дялове са посочени при определяне на по-голям дял на съпруга. Искането на единия ще е за по-голям дял. Правото на по-голям дял е едно правообразувано субективно право. То се упражнява само по съдебен ред. Дори и да не спорят този, който ще получи по-голям ще предяви иск. Искът е конститутивен. За неговото предявяване има срок, които е 1 година от прекратяване на брака, той е преклузивен, а не давностен.
Освен при развод, исковете за по-голям дял могат да бъдат предявени:
-при унищожаване на брака;
-по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.
Основания за искане по-голям дял:
1 )при прекратяване на общността поради развод или по ред (по време на брака; ако важна причина налага това), съдът може да определени по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Но това, че единия имал по-голяма заплата не е достатъчно, защото приносът в целия му смисъл - както прекия, така и косвения. Съдът само, по справедливост ще даде оценката си спрямо косвения принос. Оценката на косвения принос е възможност. Това означава, че искането може да се отнася само до по-голям дял върху отделни вещи или влогове. Определя нови идеални части в съсобствеността, но само в рамките на производството.
2)други основания за по-голям дял са свързани с упражняването на родителските права. Основният момент на доказване ще е материалното положение на този родител. По справедливост съдът ще прецени и определени някакъв нов размер на дяловете, така че да се компенсират задълженията.
3)СК съдържа също правило относно упражняването на родителските права. Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движими вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. Тази норма пряко няма ефект, но косвено има, защото вещите, предназначени за отглеждане на децата се обособяват вън от общността. Значи тя се намалява. Дяловете пак са равни, но от по-малка СИО, без вещите, които са съсобственост на децата.При определяне по-голям дял от СИО. В един момент съдът предоставя на бащата отглеждането на децата. И вещите, които майката е получила би трябвало да следват децата.Ако този, който има право на по-голям дял не по време на производството, може ли неговите наследници и кредитори да искат по голям дял. В определени хипотези а СК - категорично не, защото става дума за една лична преценка на титуляра на по-големия дял, който е починал. При хипотезата е възможно, защото прекият принос все пак подлежи на доказване.