24. Търговски сделки: а) общи положения; б) отделни видове по Търговския закон

Търговските сделки са свързани с понятието ‘търговец’. Съществуват две системи, за да се определи коя сделка е търговска:
1) обективна, при която особеностите на сделките правят лицата, които ги извършват, търговци;
2) субективна, при която извършването на една сделка от търговец в кръга на неговата дейност я прави търговска.
Нашият Търговски закон е възприел смесена система (обективно-субективна). В чл.1(1) са посочени обективните търговски сделки (‘абсолютни тъговски сделки’) т.1-15, които са търговски, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Субективната система се съдържа в чл.286(1): сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, е търговска, т.е. тук сделките не са от посочените в чл.1(1) Напр. договор за наем:гражданско-правна сделка, но ако търговец наема сграда за извършваната от него дейност, тази сделка е търговска и последицата е, че към тази сделка се прилагат правилата на ТЗ.
Сделките по чл.1(1) могат да бъдат обособени в групи:
Търговска продажба = покупката на стоки с цел препродажба (вкл. ЦК, т.нар. спекулативни продажби); покупка, стоеж или обзавеждане на имоти с цел продажба.
Мандатните отношения = договорите по поръчки: комисионни, спедиционни и превозни сделки. Характерно е, че делегатът действа от свое име – налице е косвено предствителство.
Търговската сделка се урежда на първо място от правилата на търговския закон. Ако има неяснота, се прилага гражданското законодателство субсидиарно (т.е. помощно), най-често ЗЗД. Ако и там не е уредено, се прилага търговския обичай. Ако има различие между два търговски обичая, се прилага търговския обичай по местоизпълнението. Тази поредност важи изобщо за всички търговски правоотношения (би следвало тази норма да е в общата част на търговския закон).
В търговското право, ако става дума за злоупотреба, нужно е злоупотребата да е извършена с цел да се увреди другата страна (не е достатъчно обективно увреждане като в гражданското право, а е нужно да има и умисъл).
В търговския закон е уредено и публичното предлагане/публичната покана до неограничен кръг лица, като тя трябва да съдържа предложението, количеството и срока за приемане на предложението. Напр. каталозите в супермаркетите – в този случай търговецът е обвързан до изчерпване на количеството.
В търговския закон са уредени също сделките при общи условия. Тези сделки са уредени и в ЗЗД, но тук съществуват специални норми, при които общите условия стават задължителни за другата страна:
- ако тя писмено ги приеме;
- ако е търговец, знаела е или е била длъжна да ги знае и не ги е оспорила незабавно.

Изпълнение на задълженията (чл.302-305) в търговското право важат някои принципи като в гражданското право: трябва да се изпълни на кредитора или на негов представител. Задължен да го изпълни е длъжникът, но може да го изпълни и всяко трето лице, стига да е удовлетворен кредиторът. Ако няма уговорен срок за изпълнение, изпълнението може да стане по всяко време в работните часове на търовеца. Самият търговец също може да изиска изпълнение.
Особеност в търговското право: ако неколцина търговци са поели общо задължение по търговска сделка, те се смятат за солидарни длъжници, освен ако друго не е обявено в сделката (обратно на ЗЗД). Тук може да се иска изпълнение на цялото задължение от един от търговците.
Непреодолима сила = форсмажорни обстоятелства: непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора – природни бедствия, граждански размирици, стачки, налагане на ембарго и други. В този случай изпълнението на задължението се отлага докато трае непреодолимата сила, освен ако кредиторът вече няма интерес от изпълнението и съответно тогава той може да прекрати договора.
Особеност: Aко е уговорена неустойка между търговците, тя не може да бъде намалявана поради прекомерност (в ЗЗД, чл.92 – обратен принцип).

Видове търговски сделки
Търговска продажба - паралелизъм между ГП и ТП. ТЗ показва, че търговска е продажбата, която съобразно общото понятие за търговска сделка има търговски характер. Това означава, че винаги е търговска продажбата със спекулативна цел (повторно продаване в същия или променен вид). Едната страна е търговец и продажбата е извършена в кръга на дейността му. Изключение - консумативната (потребителска) продажба формално е търговска, но купувачът е физическо лице и вещта, предмет на продажбата, е вещ за лично потребление. Следователно тази продажба се счита за гражданско-правна. Ако купувачът е юридическо лице, продажбата ще е търговска. ТЗ съдържа правила за няколко особени вида търговски продажби
1. Транзитна продажба : Продавач - Купувач - Трето лице
При нея има уговорка, че продавачът ще предаде вещта или на купувача или на трето лице, посочено от купувача. Купувачът изпраща транзитно нареждане, в което уведомява продавача на кое трето лице да предаде вещта. Проблемът тук е кой става собственик на вещта ? В момента на предаване на вещта продавачът вече не е собственик. Приема се, че правото на собственост при предаване на вещта става притежание на получателя, а купувачът изобщо не става собственик.
2. Дистанционна продажба - Продавачът предава стоките на превозвач, който ги доставя на купувача. Преминаването на собствеността става в момента на предаване на стоката на превозвача (според ЗЗД). Друг проблем са разноските за товарене, превоз, разтоварване, митническа обработка, застраховане и т.н. Законът предоставя пълна свобода на договаряне, но когато страните не са уговорили нищо, ТЗ диспозитивно определя, че разноските са за сметка на купувача.
Комисионен договор - съглашение, по силата на което едната страна - комисионер - се задължава да извърши от свое име, но за сметка на другата страна - комитент - правна сделка срещу възнаграждение. Комисионният договор е :
- винаги възмезден;
- отнася се за правна сделка, правни действия;
- комисионерът няма представителна власт за комитента.
Съглашението е обикновен договор за поръчка. За комисионния договор се прилагат разпоредбите за него в ЗЗД.
Спедиционен договор - доверителен договор, при който на спедитора се възлага да сключи договор за превоз на товар. Съществуват малко на брой правила в ЗЗД, затова се прилагат и разпоредбите на комисионния договор.
Задължение на спедитора е да изпълни показанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз.
Особено задължение на доверителя е да уведоми спедитора за особеностите на товара и да му го предаде.
При спедиционния договор съществува кратка спедиционна давност. Отговорността за вреди по принцип се погасява с три-годишна давност, но при спедиционния договор давността е една година.
В случай, че спедитора не получи вземанията си от доверителя, той не е длъжен да му предаде товара, а има право да го продаде и да се удовлетвори от сумата.
Договор за превоз
Договорът за превоз е съглашение, по силата на което едно лице - превозвач - се задължава да премести в пространството чрез превозно средство и срещу възнаграждение товар или лице. Дълго време са се прилагали правилата от договора за изработка, т.к. не е имало отделен закон. Съществуват при вида договор за превоз :
- за превоз на пътници;
- за превоз на товари;
- за превоз на багаж.
Договор за застраховка
Застрахователното правоотношение се характеризира с две съществени задължения :
- задължение на застрахования да заплаща застрахователната премия;
-задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да заплати застрахователното обезщетение.
Застраховането бива 2 вида :
1. Задължително застраховане - тук застрахователното правоотношение не възниква от договора, а от друг нормативен акт, уреден в закона. То не зависи от волята на двете страни. Съществуват два нормативни акта - указ за застраховане на пътниците и персонала и Закон за застраховане на ичуществата. Като застраховател е посочен държавния застрахователен институт.
2. Доброволно застраховане - застрахователното правоотношение произтича от Договора за застраховка (ЗЗД). Договорът за застраховка се сключва при общи условия.
Страни по договора за застраховка - застрахован и застраховател. За застрахованият няма специални изисквания, докато за застрахователя има.
Сключване на договора за застраховка - той е формален, законът изисква писмена форма за действителност по два начина :
- или чрез издаване на застрахователна полица;
- или чрез вписване на приетото предложение в търговските книги на застрахователите.
Договора за застраховка се счита сключен в момента, в който на застрахования бъде предадена застрахователната полица, или той получи съобщение, че предложението е вписано в търговските книги.
Договор за банков кредит
Договорът за банков кредит произхожда от договора за заем, но е по-особен. Договорът за паричен заем е реален (сключва се с предаване на сумата), а договорът за банков влог е консенсуален.
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне определена сума, а кредитополучателят - да я използва по уговорения начин и да я върне. Кредитополучателят може да осъди банката и да вземе парите, а след това да ги върне, ако банката не желае сама да му ги даде.
Банкова гаранция и банково поръчителство
За банковото поръчителство няма специална правна уредба. Важи общата уредба на поръчителство по ЗЗД.
Банкова гаранция - налице са три правни субекта : кредитор, длъжник и банка. Извършват се две правни сделки :
1. Договор за откриване на банковата гаранция - между длъжника и банката. Той е разновидност на договора за поръчка. Може да бъде и гарантиран с договор за кредит. Длъжникът не може да получи лично сумата, а банката само гарантира плащането на кредитора.
2. Договор меежду банката и кредитора на нейния клиент - това е банковата гаранция.
Менителница
Менителницата е едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - нарежда на друго лице - платец - да заплати парична сума на трето лице - поемател или ремитент на менителницата. Менителницата е конститутивна ценна книга по своята правна форма. Тя материализира определени права (парични вземания). Съставянето на документа е елемент от правопораждащия факт. Формата за действителност е писмена.
По закон трябва да са налице и определени елементи от съдържанието (реквизити). Реквизитите, които менителницата трябва да съдържа са :
- наименование "менителница" в текста на документа (не само заглавие);
- нареждане да се плати определена парична сума. Трябва да е посочена сумата - с цифри, сдуми или и по двата начина. При разминаване важи изписаното с думи;
- трябва да е посочено името на платеца;
- падеж - дата на плащане;
- име на поемателя;
- дата и място на издаване;
- подпис на издателя (саморъчен). Не е нужно менителницата да бъде саморъчно написана, това се отнася само за подписа.
Липсата на някои от реквизитите води до недействителност, освен ако :
1. Менителницата не е с посочен падеж - счита се платима при предявяване от приносителя й.
2. Не е посочено мястото на плащане - неплатима в мястото посочено до името на платеца.
3. Не е посочено мястото на издаване - счита се посочена на мястото посочено до името на издателя. Важно е при международните менителнични плащания.
Запис на заповед
При записа на заповед се прилагат правилата за менителницата. Това е вторият вид менителничен ефект.
Понятие - едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - се задължава да заплати определена парична сума на друго лице - ремитент или поемател на записа на заповед.
Реквизити на записа на заповед - същите, с изключение на името на платеца. От липсата на платец следва, че не се прилагат правилата за приемане от платеца. Най-голямата особеност е при връзката с преките и обратни вземания. С издаването на записа на заповед, издателят е менителнично задължен към поемателя, който може да джиросва записа на заповед. Когато настъпи падежа, последният джиратар става легитимиран носител на записа на заповед. Той има пряко вземане към издателя. Тече три-годишна давност. Когато издателят откаже плащането на носителя на записа на заповед, възникват обратни вземания спрямо джирантите, авалистите на издателя и авалистите на джирантите. Тези вземания се погасяват с едногодишна давност. Ако едно лице плати, за него на свой ред възникват регресни вземания към предходните и издателя, както и към техните авалисти. Погасителната давност е 6 месеца.
Чек
I. Понятие - в нашето право чекът е безусловно нареждане на издателя си, адресирано до банка или небанкова финансова институция, имаща право да извършва плащане на чекове, с които й се нарежда да плати определена парична сума. Чекът може да бъде два вида :
- на преносител - името не е посочено
- на заповед - името на лицето, което ще получи паричната сума е посочено в самия документ.
Елементи на издаването на чек :
- волеизявление на издателя - в писмена форма и съдържащо определени от закона реквизити
- предаване на документа на лицето.
Чекът се плаща в сравнително кратки срокове. Ако е издаден в една държава, а платим в друга държава, срокът за плащане е :
8 дни - в страната
20 дни - ако държавите са в една и съща част на света (на един континент)
70 дни - ако държавите са в различни части на света ( на различни континенти)
За Европа и всички средиземноморски държави чекът е дължим при предявяване, няма падеж.
II. Прехвърляне на чек :
1. Чекът на преносител се прехвърля с предаването. Може да бъде и джиросан. В такъв случай джирантът отговаря за регресно вземане.
2. Чек на заповед - прехвърля се по правилата за менителницата.
Предявяване на правата : чекът се учредява от легитимирания преносител на съответния платец. Банката, посочена за платец на един чек, маже да откаже да го плати. Тогава преносителят на чека не може да има искане към банката. В този случай за носителя има обратно вземане към издателя, джирантите и авалистите.