24. Предмет на доказване. Доказателства.

ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ - това е съвкупността от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко наказателно дело-извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; други обстоятелства, имащи значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение- чл.102 НПК.
Фактическите обстоятелства не се създават в хода на процеса по доказването, те са даденост, елементи от събитието /обстоятелствата, имащи значение за отговорността на обвиняемия, се разглеждат в този контекст/. Необходимото познание тук трябва да бъде свързано с поредността на установяване на отбелязаните факти, т.е., ако по доказателствата по делото не се установява едно лице да е извършител на престъплението, в извършването на което се подозира или вече е обвинено, е без значение какво е неговото име в обществото и дали по обществено мнение то е “престъпник”. Това определение ще остане само такова в житейски смисъл, ако не бъде попълнено от относими към производството важими доказателствени факти. Същото важи и за обвиняем, който е привлечен в това му качество като извършител на престъплението при условията на опасен рецидив /рецидивист/. Ако не се установи извършителството на деянието въобще, извършителството от този обвиняем или виновно негово извършителство, е все едно дали лицето е рецидивист или не.
Доказателствените факти могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Не подлежат на доказване свръхестествените факти, ноторноизвестните факти /например, че трети март е национален празник на РБ/, презумпциите /съпругът на майката е баща на детето, ако са били в брак по време на раждането му и до 300 дни след развода - чл.32 от Семейния кодекс/, съдебноизвестните факти /например по мярката за неотклонение/. За разлика от местното, чуждото право СЕ ДОКАЗВА от позоваващия се на него.
ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ - това е разглежданият вече доказателствен ефект от презумпцията за невиновност, пронизваща наказателния процес, уреден в чл.103 НПК. Прокурорът в дела от общ характер и частният тъжител в дела от частен характер носят тежестта на доказване.
Това означава, че те трябва да установяват фактически обстоятелства в рамките на повдигнатото обвинение. Обвиняемият, както вече бе казано по друг повод, не е длъжен да доказва, че е невинен. Отказът да дава обяснения не може да бъде тълкуван в негова вреда, не е длъжен да доказва възраженията си.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ са съвкупността от доказателствата и доказателствените средства в наказателния процес .
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА /чл.104 НПК/ са фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и установени по предвидения в НПК ред. Това са СЛЕДИТЕ от извършеното престъпление, които са останали в обективната действителност.
Чрез тях се стига до установяване на фактологията по престъпната дейност. Те допринасят за изясняване на обстоятелства, които се съдържат в предмета на доказване. Отново те дават познание на ръководно-решаващия орган /прокурор на досъдебното производство и съд в съдебното/ да прави съответни относими и релевантни изводи.
Както бе казано, няма доказателства с предустановена сила. Те трябва да са установени по предвидения в процесуалния закон ред и неспазването на формата води до порок на процесуалната дейност. Не са изброени изрично в закона, могат да бъдат всевъзможни. НЕ СА доказателства неопределените факти, слуховете, репутацията на едно лице, общественото мнение, личността на дееца, поведението на страните.
Доказателствата биват категоризирани по различни критерии, но най-важните деления са:
- Преки и косвени - в зависимост от отношението към предмета на доказване. Преките непосредствено установяват релевантни по делото обстоятелства - например информацията, внесена в процеса от свидетел-очевидец. Самопризнанието е типично пряко доказателство, но законът забранява само при неговото наличие, без такова на други доказателства, да бъде постановявана осъдителна присъда. При косвените - улики /нередно е да се казва косвени улики, защото уликите са само косвени доказателства/ трябва да има категорична съвкупност, при преценката на която да се стига до изводи за основния факт на доказване.
- Обвинителни и оправдателни - в зависимост от това в каква насока се установяват фактите, обуславящи отговорността на едно лице.
- Първични и производни - в зависимост от характера на източника /показания, дадени пряко от очевидец или разказано от очевидец на депозиращия показания свидетел/. Не се допуска подмяна на първични доказателства с производни.
- Веществени и невеществени - според естеството на доказателствата. Веществените са уредени по изричен начин в НПК /чл.109 и следващите/ и представляват вещите, с които е извършено престъпното посегателство, по тях има следи от него, били са предмет на престъплението или пък такива, които по някакъв начин могат да послужат за изясняване на обстоятелства по делото. Те се внасят в процеса чрез доказателствени средства - протоколи, фотоснимки. Разновидност на веществените доказателства са писмените доказателства -например документът с невярно съдържание, за който е повдигнато обвинение. Невеществените доказателства обикновено са факти, свързани с психолого-психическия мир на човека.