23. Търговци по Търговския закон: а) едноличен търговец; б) търговски дружества - видове, учредяване, управление; в) кооперации

Едноличен търговец
Съществува специален правен режим за търговците физически лица. Едноличният търговец е физическо лице. За да добие търговско качество, той трябва да отговаря на условията на чл.1 ал.2 и 3 от ТЗ, да бъде дееспособен и да има местожителство в страната. Еднолични търговци могат да бъдат всички физически лица навършили 18 год. и непоставени под запрещение. Лицата сключили граждански брак трябва да бъдат вписани в регистрите на населението на някое населено място на територията на България. За лицата, които не са български граждани е необходимо разрешение за постоянно пребиваване в България (то се дава от МВР по условия и ред, определени от закона за пребиваване на чужденци в Република България).
Придобиване на търговско качество : лицето става от момента, в който започне да извършва някоя от изброените дейности в чл.1 от ТЗ. Вписването в търговския регистър само декларира едно съществуващо качество. Лицето е длъжно да се впише в търговския регистър, в противен случай носи административно-наказателна отговорност. За вписването е необходимо писмено заявление, придружено с подпис на лицето, че отговаря на изискванията на закона. За едноличният търговец се води отделен регистър. Вписването става в коръжния съд по местоживеенето.
Индиведуализиращи белези : важат общите правила (име, седалище, фирма и пр.). Фирмата на едноличния търговец се състои от :
- задължително съдържание : името на физическото лице (лично и фамилно или лично и бащинско);
- допълнително съдържание (избира се свободно).
Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие. При смърт на едноличния търговец наследниците на търговското предприятие могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския регистър.
Загубване на търговското качество : това става при
- смърт на търговеца;
- загуба на дееспособност (поставяне под запрещение);
- заличаване в търговския регистър. Не се извършва производство по ликвидация.

ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА - ЧЛ.64 :
а) събирателно дружество (СД);
б) командитно дружество (КД);
в) дружество с ограничена отговорност (ООД);
г) акционерно дружество (АК);
д) командитно дружество с акции (КДА).

Събирателно дружество (СД)
СД носи родовите белези на ТД : то има статут на юридическо лице; корпоративен характер; подлежи на режима на ТЗ. Спада към групата на персоналните ТД; определящо е личното участие и качества (дружество "интупта персона").
Чл.76 : СД е дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.
Съществени характеристики :
® има статут на юридическо лице; образувано е от не по-малко от две лица. Не се допуска еднолично СД. Съдружници могат да бъдат физически лица (правоспособни) и юридически лица (това не се допуска във всички страни).
® учредява се с дружествен договор. Изисква се форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите.
Чл.78 се отнася до минималното съдържание на дружествения (учредителния) договор. Той трябва да съдържа :
- индивидуализиращите белези на съдружниците : име и местожителство, съответно фирмата и седалището , както и адреса им;
- индивидуализиращите белези на СД : фирмата, седалището и предмета на дейност на дружеството;
- вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им (за да се формира имущество, а не капитал);
- начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
- начина на управление и представителство на дружеството.
Фирма : тя трябва да съдържа името или фамилията на поне един от съдружниците с указанието "събирателно дружество" или "съдружие"("с-ие").
Отговорност на съдружниците : солидарно и неограничено, лична, субсидиарна, ex tunc (с обратно действие). По правило отделните физически лица не носят отговорност за задължения на юридическите лица. При СД имаме пробив в идеята за ограничената отговорност, тук тя е лична (всеки отговаря с личното си имущество, отделно от това на юридическото лице) и неограничена.
Неограниченост : цялото лично имущество служи за удовлетворяване на кредиторите. Физическите лица могат да запазят само несеквестируемата си част.
Солидарност : чл.88 - кредиторът може да насочи иска си към СД и към всеки един от съдружниците.
Субсидарност : при принудително изпълнение на задължение кредиторът се удовлетворява първо от имуществото на СД, а след това от личното имущество на съдружниците.
Ex tunc : всеки отговаря наравно с останалите; ако встъпиш в СД, отговаряш и за задължения, възникнали по-рано.

Командитно дружество (КД)
I. Характерът на отговорността на съдружниците е определящ за вида на търговското дружество. При КД има два вида съдружници :
- с неограничена отговорност : комплементари;
- с ограничена отговорност : командитисти.
Комплементарите имат правата и задълженията на членовете на СД - отговарят лично, неограничено и солидарно за задълженията на КД.
Командитистите отговарят ограничено, т.е. до размера на направената дялова вноска. Ако не са направили цялата си вноска, кредиторите могат да изискат остатъка.
Командитистите отговарят с вноска, а комплементарите - с цялото си имущество.
Нормативна уредба : специални правила в ТЗ. За неизяснени въпроси се препраща към СД (за неограничена отговорност, за членство и пр.).
II. Учредяване.
КД е договорно - създава се чрез договор с участието на всички видове съдружници. Формата за действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Съдържанието е сходно с това на учредителния договор на СД : съдържа основните елементи от съдружническите правоотношения и правоиндивидуализиращите белези. Възниква от момента на вписване в търговския регистър, което трябва да бъде изискано от комплементарите. Не се обнародва в Държавен вестник.
III. Съдружнически правоотношения.
Уредбата им е диспозитивна : съдружниците са свободни при
учредяването или впоследствие да добавят нови права и задължения. Имаме два типа съдружнически правоотношения :
® на комплементарите - важат разпоредбите на ТЗ за СД
® на командитистите - върху съдържанието им оказва влияние тяхната ограничена отговорност. Те имат по-малко права и задължения.
Права на командитистите :
1. Имуществени :
- да получават дял от печалбата. За това е необходимо да има печалба от дейността. Ако командитистът не е направил цялата си вноска, печалбата му се задържа, докато тя бъде покрита. Едва след това участва равноправно в разпределянето на печалбите. Ако има загуби за минали години, в бъдеще не се разпределят печалби, докато тези загуби не бъдат покрити.
- ликвидационна квота - да получи дял от имущетсвото на дружеството при ликвидация.
Тези дялове се дават пропорционално на дяловата вноска, без значение дали е с ограничена или неограничена отговорност. Друго може да бъде изрично уговорено в учредителния договор.
2. Неимуществени : участие в управлението и представителството на КД. Извършва се от комплементарите при ограниченията за КД. Командитистите нямат право да управляват. Те имат право само да получават информация - да преглеждат търговските книги на КД и да получават препис от годишния счетоводен отчет. Само първото (за търговските книги) има някакъв смисъл, т.к. второто е публична информация. Ако тези права бъдат нарушени, следва съдебна процедура. Следователно управлението се осъществява само от комплементарите.

Дружество с ограничена отговорност (ООД)
Това е най-разпространеният вид търговско дружество у нас. При него всички съдружници отговарят ограничено за задълженията на дружеството : само с направената от тях дялова вноска. Ако са направили цялата си вноска, не могат повече да бъдат задължени.
I. Учредяване - най-прости изисквания.
ООД е договорно търговско дружество. Учредява се чрез съглашение на всички съдружници. Формата за действителност е само писмена. То е още капиталово дружество - при учредяване се регистрира капитал (стойността на първоначалното имущество). При процеса на учредяване трябва да е набрана някаква част от капитала. Определен е минимален размер на капитала за възникването : 2 лв. Капиталът е разделен на дялове , като стойността на един дял не може да бъде по-малка от 1 лв.
Едва след тези условия може да се изисква вписване в ТР, след което ООД вече възниква.
II. Съдружнически правоотношения.
Има само един тип съдружници. Възникването на съдружническите правоотношения става :
- със самото учредяване;
- с встъпване на нов съдружник в старо ООД. Това може да стане по реда на наследяване (при смърт на съдружник ООД не се прекратява); в резултат на прехвърляне на дялове от досегашен съдружник. Това става с формален договор - писмен, с нотариална заверка на подписите. Редът е следният :
1. прехвърляне с договор
2. молба за приемане на съдружника до общинския съвет
3. приемане на съдружника.
Трябва да се впише в търговския регистър. Освен това, ако не е стар член на ООД, трябва да отправи писмена молба до ООД, след което общото събрание решава дали да го приеме. Необходимо е съгласието на всички останали съдружници.
Когато прехвърлянето на дяловете е между стари съдружници и само се променя дела, не се изисква съгласие на общото събрание.
Трети начин за встъпване в ООД : при увеличаване капитала на ООД и издаване на нови дялове. Отново за нови съдружници е необходимо съгласието на общото събрание.
III. Управление на ООД.
Досега нямаше обособени органи. Тук вече не е така. Има два задължителни - общо събрание и управител - и един факултативен орган - контрольор. Контрольорът се определя само при изрично упоменаване в договора.
Общото събрание е колегиален орган на всички съдружници с право на глас. Съвещателен глас - лицето трябва да бъде изслушано на общото събрание. Управителят има съвещателен глас, ако не е съдружник. Ако наетите по трудов договор лица, наети в ООД, са повече от 50, те имат право на един представител в общото събрание със съвещателен глас.

Акционерно дружество (АД)
АД е дружество на едрия капитал, то е най-ефективната дружествена форма за извършване на търговска дейност в почти всички области на икономиката, където се налагат големи инестиции. Така се създават транснационални компании за окрупняване на международния капитал.
Акциите и сделките на АД в развитите правни системи са отделен правен отрасъл. У нас не е така. Първите правни норми датират от XVI - XVII в. Първата компания, която емитира акции е Английската народна банка (1694 г.). Същественото развитие започва в края на XIX в. и началото на XX в. с необходимостта от окрупняване на капитал в определени начинания. Днес поради максимална концентрация на капитала АД са много популярни.
Предимства на АД :
1. Рискът от стопанската дейност се поделя между много хора, които могат да реализират огромни начинания.
2. Изцяло липсват задължения за лично участие и водене на дружествени работи.
3. Значително улеснено е прехвърлянето на участие в АД, което става чрез простото прехвърляне на акции. Няма друго дружество, където да е толкова лесно.
4. Няма никакви ограничаващи клаузи за участие в дружеството. ТД има управлението им.
5. Възможност да се запази в тайна притежателя на капитала. Поради това във Франция и Германия АД се наричат "анонимно дружество".
6. Чрез участието в АД може да се участва във вторичния пазар (търгува се участието в самото дружество). Акционерите в компанията печелят обикновено повече от печалбата на акциите, отколкото от дивидентите.
7. Възможността да се осъществява интернационална концентрация на капитала.
Правна уредба : в ТЗ гл.14. Отделни разпоредби за отделни видове АД се съдържат в Закона за банките; Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (за ценни книжа, 1995). С него се правят съществени изменения в правната уредба на АД, особено що се отнася до ТЗ.
Чл.158 от ТЗ - АД е търговско дружество, чийто капитал е разпределен на акции и което отговаря за задълженията си със своето имущество.
Белези на АД :
® корпоративно юридическо лице (т.к. е ТД). ТЗ допуска (както при ООД) да се създава ЕАД, но режимът е много по-строг. ЕООД могат да се създават от държавата или от частни лица, докато ЕАД само от държавата или общината, или в други определени случаи.
® капиталово търговско дружество - АД е чистата форма на капиталовото ТД. Съществуват много слаби връзки между акционерите (те дори не се наричат съдружници), те може да не се познават.
® капиталово търговско дружество - АД е чистата форма на капиталовото ТД. Съществуват много слаби връзки между акционерите (те дори не се наричат съдружници), те може да не се познават.
® ограничена отговорност на АД за задължения на ТД - АД отговаря със собственото си имущество и нищо повече.
® особен състав на капитала - разпределен е на равни по размер акции. Участието в капитала на всеки един от акционерите се удостоверява и материализира с акциите.
® устройственият договор е устав. Той не се приподписва от акционерите, но те са длъжни да се съобразяват с него. Той е вътрешен нормативен акт на АД.
Създаване на ново ТД
Учредяване : по нормативната система. Съществуват две системи :
1. Симултанна - учредителите се събират и подписват изявления за вноските.
2. Сукцесивна - фактическият състав се съставя по-дълго време. Набирането на капитала става с подписка.
Учредителите трябва да са правоспособни и да не са обявени в несъстоятелност. Необходими са минимум две лица. Изключение: ЕАД се учредява с акт на ресорния министър или с решение на общинския съвет (не само на кмета). При сукцесивната система са необходими поне пет лица.
Закон за ценните книжа : промяна в сукцесивната система. Учредяването чрез публична подписка става по условията и реда изрично предвидени в закона. Предназначението на публичната подписка е да се набере капитала на учредяваното АД. При сукцесивната система минималният размер на капитала е 100 млн. лв.; за симултантната - 50 млн. лв. За извършване на банково дело - 450 млн. лв. за вътрешен лиценз и 800 млн. лв. за външен лиценз. По-голяма минимално сума ще се изисква за застрахователните дружества. Лицата, които подписват имат качеството на учредители. Не е задължително да запишат акции.
Командитно дружество с акции (КДА)
Това е последният вид дружество, което се дефинира в закона. Има хибридна форма между КД и АД, прилагат се три групи правила :
1. директно уреждащи КДА
2. уреждащи правилата на АД
3. уреждащи правилата на КД
I. Понятие : Подобно на КД, в КДА има две категории съдружници : неограничено отговорни (комплементари) и ограничено отговорни, за чиито дялове са издадени акции (командитни акционери). Те имат статута на акционерите в АД.
II. Учредяване : учредяването на КДА става по най-сложен начин. То минава през два етапа :
® само с участието на комплементарите
® с участието на командитисти .
1. Сключване на договор на комплементарите. Формата на действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Няма изискване за минимален брой комплементари, може да е само един.
2. Другата категория съдружници (командитистите) се набират съгласно правилата на АД - с подписка или без подписка
- с подписка : ролята на учредители се изпълнява от комплементарите, сключили вече договор помежду си. При набиране на акционери за АД, КДА чрез подписка се прилагат вече новите изисквания на специалния закон за ценните книжа.
- без подписка : учредяването става на учредително събрание, свикано от комплементарите, с участието на поканени от тях лица. Комплементарите имат винаги право на подбор (с или без подписка), докато при АД всички записали акции до набиране на капитала трябва да се приемат. Ако акционерите командитисти са направили вноска в набирателната сметка, то парите трябва да им се върнат с лихви.
На учредителното събрание участват бъдещите командитните акционери с право на глас, а комплементарите не участват с право на глас.
а) право на подбор : не извикват никой
б) предлагат проект на решение по два въпроса : учредяване на КДА и приемане на устава на КДА.
Командитните акционери могат само да гласуват с "да" или "не", но не могат да променят устава. На командитните акционери им е дадена възможонст да одобряват решенията. Учредителните документи са два - договор и устав.

КООПЕРАЦИИ
Кооперацията е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице.
Учредяване на кооперациите:
1) Провежда се УС-Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни ФЛ, които вземат решение на учредително събрание.
2) Кооперацията се вписва в търговския регистър.Кооперациите се учредяват по нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие.
Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книги, дялови участия в дружества и от други права и задължения. Имуществото на кооперацията се управлява само от кооператорите чрез нейните органи.
Имуществото и капиталът се формират на базата на вноски, които са няколко вида:
1) встъпителни вноски – правят се, за да се покрият разходите по учредяването и не се включват в капитала;
2) дялова вноска – формира капитала и определя дяловото участие на всеки членкооператор;
Кооперациите задължително формират фонд “Резервен”, чийто размер не може да е по-малък от 20% от капитала (т.е. имуществото). Размерът на фонда се определя от ОС. Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя се покрива по решение на общото събрание на кооперацията със средства от фонд "Резервен" или остава за погасяване през следващите години.
Членстевни правоотношения. Членове на кооперацията могат да бъдат само физически лица. Те трябва да бъдат дееспособни. Законът допуска лица, които са навършили 16 години да са членкооператори. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител. За членува 2 лице в кооперацията то трябва де приеме устава й. Минимално необходими са 7 лица, за да се формира капитала на кооперацията. Едно лице може да членува в повече от 1 кооперация
Членственото правоотношение може да възникне по 2 начина:
1) при учредяването (оригинерно); 2) при приемане на нови членове (деривативно);
Права на членкооператорите.Имуществени права:
1) Право на дивидент. Особена е по-кратката давност за дивидента – 3 вместо 5 години.
2) Всеки членкооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството. Това е вземане подобно на ликвидационния дял при ТД.
3) Всеки членкооператор има право на социално и здравно осигуряване.
Неимуществени права – управителни:
1) Всеки членкооператор може да участва в работата на ОС, лично или чрез пълномощник.
2) Всеки членкооператор има право на 1 глас, т.е. правото на глас се формира по глави като при персоналните ТД, въпреки че дяловете може да са неравни.
3) Всеки членкооператор може да бъде избран в управителните органи на кооперацията.
Неимуществени права – контролни:
1) Всеки членкооператор може да иска информация от за изпълнението на приетите решения, както и по въпроси, които засягат неговите интереси.
2) Всеки кооператор има право на постоянен достъп до книгата за регистриране на кооператори.
3) Всеки членкооператор може да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на управителните органи. Други права:1) Общо право на всеки кооператор да участва в дейността на кооперацията и да се ползва от нея.2) Особено право за членовете на кооперации, които имат за предмет на дейност производство на стоки с цел продажба – право на работа.
Задължения на кооператорите:
1) Задължение за вноски – встъпителна и дялова.
2) Задължение да спазват устава и да изпълняват решенията на кооперацията.
Прекратяване на членството – законът предвижда 4 хипотези:
1) Напускане на кооперацията;2) Изключване;3) Смърт;4) Прекратяване на кооперацията (при ликвидация или несъстоятелност).