23. Други мерки за процесуална принуда.

Това са определени от процесуалния закон ограничения, налагани на обвиняем, за да може да бъде обезпечено правилното протичане на наказателното производство.
Те са включени в първата част на НПК, вероятно предвид отнасянето им към процесуалната фигура на обвиняемото лице. Мерките за процесуална принуда са изброително посочени в НПК и поначало са свързани с посягане върху конституционно определени права на гражданите - на свобода, на труд, на свободно придвижване. Затова е предвидена и съдебна намеса при определянето им още на досъдебното производство предвид произнасяне на независим от обвинението орган - съда. Мерките за процесуална принуда могат да бъдат прилагани и по време на съдебното производство.
Те ще бъдат изброени, като по-особено внимание ще се обърне на мерките за неотклонение.
- ЗАБРАНА ЗА ДОБЛИЖАВАНЕ ДО ПОСТРАДАЛИЯ - чл.67 НПК. Това е нова за нашия закон мярка, която изисква по искане на пострадалото лице или с негово съгласие прокурорът да направи предложение до съответния първоинстанционен съд да се забрани на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия. Като не третираме общата неяснота на тази норма, съдът следва да се произнасе по нея незабавно с определение. Забраната отпада след влизане на присъдата в сила или при прекратяване на производството на някакво основание, както и когато самия пострадал поиска отпадане. Не е ясно каква е санкцията за обвиняемия при неспазване на така наложената му ограничителна мярка и следователно в какво се състои силата на нейната превенция. Решението на разпоредбата на чл.66 НПК не може да бъде пренесено механично в този случай, тъй като в нея са отразени последици, свързани с неизпълнение на задълженията по мерките за неотклонение, а не по мерките за процесуална принуда въобще. Същевременно тази норма дава възможност тепърва да се вземе мярка за неотклонение на обвиняем, когато той в това си качество не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си без уведомяване, или наруши взетата мярка ,без да се уточнява дали нарушената е всяка мярка за процесуална принуда. Но предвид възможността за взимане на мярка за неотклонение оттук нататък, в случая не може да се говори за последици от неизпълнение на задължения, свързани с мярка за неотклонение, тъй като анализът води до извод, че до момента никаква такава не е била определена. Все тази разпоредба предвижда изменение на взетата мярка в по-тежка такава по реда, предвиден в НПК. А такъв ред е прогласен за мерките за неотклонение. Очевидно е объркването, резултат от неперфектно боравене на законодателя с различните понятия - мерки за процесуална принуда и мерки за неотклонение, като вторите се включват в първите. Практиката ще трябва да разреши този въпрос.
- ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАНАТА /чл.68 НПК/ - при тежко умишлено престъпление и опасност да се укрие (арг. ал. 1 и 5). Взема се от прокурора; той дава разрешение за напускане на пределите. съдът на досъдебното производство се произнася при отказ на прокурора да уважи направено искане в такава насока. Ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната, тази мярка може да бъде отменена. Еднолично в закрито, без въззив.
-ОТСТРАНЯВАНЕ ОБВИНЯЕМИЯ ОТ ДЛЪЖНОСТ /чл.69 НПК/ - изцяло по съдебен ред. Еднолично в открито, с въззив. Може да се отмени от прокурора.Умишлено п/ие от ОХ, ако служебното положение ще създаде пречки за изясняване на обстоятелствата.
-НАСТАНЯВАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В ПСИХИАТРИЧНО ЗАВЕДЕНИЕ /чл.70 НПК/ - изцяло по съдебен ред, в досъдебното – с двама с.з.. Става дума за изследване по време на производството.
-МЕРКИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И НА ГЛОБАТА, КОНФИСКАЦИЯТА И ОТНЕМАНЕТО НА ВЕЩИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА /чл.73 и 72 НПК/. В първия случай се стига до засилена охрана на правата на пострадалото лице. НПК препраща към ГПК.
-ПРИНУДИТЕЛНО ДОВЕЖДАНЕ /чл.71 НПК/ на обвиняем - - или с призоваване и неявяване без посочване на уважителни причини, като явяването му е задължително или съответният орган реши, че е необходимо; или без призоваване, защото се е укрил или няма постоянно местоживеене. Актът, с който се взима ограничителната мярка- постановление на орган на досъдебното производство или определение на съд, винаги се предявяват на лицето, по отношение на което се постановява съответното ограничение. Принудителното довеждане на незадържано лице се извършва от службите на Министерство на правосъдието /съдебна полиция/, когато е постановено от съд или прокурор,, а когато е постановено от разследващ орган - от службите на МВР.