22. Данъчно производство и актове за възстановяване и прихващане на суми. Процедура.

За разлика от ЗЗД, в данъчния процес прихващане чрез едностранно изявление на задълженото лице е недопустимо. Съгласно ДОПК прихващането се осъществява само с едностранно волеизявление нa органа по приходите, обективирано в едностранен акт за прихващане и възстановяване. Задълженото лице може само да поиска от органа по приходите да извърши прихващането.Прихващане се извършва само с изискуеми публични задължения, които се събират от НАП съгл- чл.1, ал.2. т.3 от ЗНАП.Такива са публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Изключени са местните данъци и такси, чието събиране е от компетентността на общинската администрация.
Чл.170 ал.1 от ДОПК гласи, че извън случаите по чл.128-130 до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл.166, ал.2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане.При условията на чл.170 ал.1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на АПК. Отказът се обжалва пред органите по чл.166, ал.3 в 7-дневен срок от съобщаването му.Може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Изискуемо е това задължение, чиито падеж е настъпил. В зависимост от вида на задължението изискуемостта настъпва в различен момент. Инициативата може да бъде на органа по приходите или на задълженото лице. Компетентен за извършване на прихващането или възстановяването е органа по приходите. Актът при завършването на производството е акта за прихващане или възстановяване.
Правомощия на органа по приходите.
В производствата по възстановяване и прихващане органът по приходите може да: 1.извърши ревизия и ако молбата е основателна да издаде ревизионен акт за прихващане или възстановяване; 2.може да издаде акт за прихващане или възстановяване само въз основа на проверка в 30-дневен срок от постъпване на искането; 3.може да откаже издаване на акт за прихващане или възстановяване. Отказът за издаването на акт за прихващане и възстановяване има своето правно основание в чл.129, ал.1 от ДОПК. Той се свързва с изтичането на 5 години, считано от 01.01. на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване.
Проверката по прихващане или възстановяване може да бъде извършена на място при задълженото лице или в офиса на НАП съгласно конкретните обстоятелства. При необходимост се събира информация както от задълженото лице така и от трети лица. Могат да се извършват и насрещни проверки.
Особен случай на прихващане или възстановяване съществува, когато пред органа по приходите е предявен влязъл в сила съдебен или административен акт с определени в него суми подлежащи на прихващане или възстановяване.В 30-дневен срок възниква задължение за издаване на акт за прихващане или възстановяване от огана по приходите, когато с този акт на съда в полза на лицето е признато право на получаване на сумите, изброени в чл.129 ал.5 в ДОПК.Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени и събрани въз основа на акт на орган по приходите.В останалите случай сумите се връщат заедно със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени.
Мълчалив отказ.
Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ(чл.131 ДОПК). Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване. Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.