22. Вписване в имотния регистър: а) подлежащи на вписване актове (ЗС, ЗКИР, ПрВп., Нар. № 2 ); б) действие на вписването; в) партиди на имотния регистър и части на партидата (ЗКИР, Нар. № 2); г) процедура при вписвания и заличавания в имотния регистър

Понятие за вписване. Терминът вписване се ползва с две значения: първо като нотариално производство, развиващо се по правилата на ГПК и второ, като гражданско-правно вписване, в смисъл на държавен акт на компетентен орган по записване на обстоятелства по реда на извършването им или заявяване и подреждането на тези актове в специални книги, за да се даде гласност на извършените действия. В този смисъл вписването е юридически факт с гражданско-правно действие.
Целта на вписването е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове, като по този начин се даде и защита на преобретателя. Вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице вписало или придобило вещно право след вписването на придобивния акт на първи преобретател. Вписването дава възможност на всеки гражданин, който придобива вещно право да провери дали праводателят е собственик, дали имотът не е обременен с ипотеки или други тежести и дали вече не е прехвърлен на друг.
Актове подлежащи на вписване – правните субекти нямат свобода да определят кои сделки трябва да бъдат вписани. Съгласно ЗС се вписват всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти, актове за отказване от право върху недвижими имоти, договори за делба на недвижими имоти, договори за наем на недвижими имоти за срок по-дълъг от една година от посоченото се вижда, че вписването обхваща четири групи актове:
- Актове относно недвижими имоти;
- Искови молби и съдебни решения по тях;
- Ипотеки;
- Възбрани и други обезпечения.

Техника на вписването. Осъществява се чрез комплекс от действия от компетентен нотариус служебно или по искане на страните участващи в акта или на всеки, който има правен интерес от вписването и приключва чрез съответното отбелязване на съответните обстоятелства в нотариалните книги. Вписването се извършва от нотариус. При прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти вписването започва служебно от нотариуса. Вписването на други документи по договор за наследство, откази, делби, съдебни решения, наем, ипотека започва по искане на страните. Вписването се извършва в специални актови книги. Актовите книги се записват в специален входящ регистър, като се отбелязва върху самия акт номера, под който е записан в регистъра и номера в книгата, в която е подреден. След впиване в регистъра, нотариалният акт се подрежда в съответната книга. За да стане вписването известно на трети лица, то се нанася в партидна книга. В нея се записват имената на отчуждителя на недвижимия имот, а при вписването на искови молби и решения – имота на ответника. Проверката дали едно лице има партида при нотариуса става по азбучен указател. Книгите се заверяват от Министерство на правосъдието и се пазят при нотариуса. Със системата на записване се цели да се даде гласност на определени обстоятелства.
Действия за вписването на актове за недвижими имоти. С него се цели преобретателят да провери дали праводателят е собственик и дали върху имота има тежести или вещни права. Вписването доказва, че вписаният договор е сключен и всеки може да узнае това. Вписването не е елемент от фактическия състав на акта (договора). Ако сделката има недостатък, вписването не го санира. Ако преобретателят не е бил собственик, въпреки че нотариалният акт е вписан, той не може да отблъсне искането на същинския собственик, като се обоснове само с вписването на нотариалния акт. Смисълът и значението на вписването е, че актовете до вписването не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещните права върху недвижимия имот. Нотариусът е длъжен да вписва всеки нотариален акт за прехвърляне на недвижим имоти, като случай на невписване, когато те се извършват не с нотариален акт, а със съдебно решение. В този случай, ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът за вписване на правото, което принадлежи на първия. С извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което не е само осведомително действие, но и може да се противопоставя на трети лица. Вписването има действие занапред от момента на вписването.
Действие на вписването по искови молби и съдебни решения. Вписването се извършва от длъжностното лице по вписването при съответната Агенция по вписванията. Действието се състои в това, че ако след вписването трети лица придобият вещно право или наложат възбрана върху същия имот, те не могат да противопоставят тези свои права на ищеца. След постановяване на съдебното решене, ако искът бъде уважен в 6-месечен срок трябва да се поиска отбелязване в нотариалните книги, чрез прилагане на препис от решенето. Ако отбелязването не се извърши в този срок, вписването губи действието си. Ако пък се извърши след този срок, меродавно е новото с по-късна дата. Вписването на искови молби и съдебни решения по тях цели да даде гласност на решението. Това е неговото декларативно действие. Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея няма действие спрямо трети лица. Ако една сделка бъде обявена за нищожна или унищожаема, дори да не е вписана исковата молба тя си остава нищожна.
Действия по вписването на ипотеки. Ипотеките биват два вида – договорни и законни. И двата вида ипотеки подлежат на вписване. Договорната ипотека се учредява с вписване на договор за ипотека сключен във форма на нотариален акт. Следователно вписването няма декларативно, а има конститутивно учредително действие. В случая вписването е фактически елемент от състава на договора за ипотека и ако не се извърши няма ипотека и договорът е нищожен. Подобно е положението и при законната ипотека. Те трябва да бъдат вписани по искане на кредитора. Вписването има действие в срок от 10-години от момента на извършването. То се заличава със съгласието на кредитора, дадено в писмена форма и с нотариална заверка на подписа или въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Действие на вписване на откази от право на собственост – отказът от право на собственост и други вещни права е един от способите за прекратяване на вещно право. Те подлежат на вписване. Отказът е едностранна сделка, която, за да произведе действие е необходима писмена форма и нотариална заверка. Отказът трябва и да е вписан. Той има декларативно действие, но като елемент от фактическия състав на подписа има и конститутивно действие - право на собственост върху недвижим имот се смята, че има от момента на вписване. То има действие занапред. Отказ от отказа е недопустим. Отказът може да бъде унищожен по съдебен ред, ако има пороци.