20. Владение и държане: а) разграничение и същност; б) защита на владението и на държането; в) права на подобрителя върху чужд имот

Собственикът владее, ползва и се разпорежда с вещта. Законът му признава и гарантира това право. Има случаи, когато лице, което няма вещно право фактически упражнява такова право (лице, което е намерило чужда, загубена вещ). Тези лица фактически имат вещта, те я държат ползват, могат да се разпореждат се нея като я продадат, подарят, изоставят. Те фактически упражняват едно вещно право, което не притежават. Истинският собственик има такова право, но реално не го упражнява. Едно е правното, а друго фактическото положение на вещта. Лицето, което фактическо упражнява съдържанието на едно вещно право наричаме владелец. Владението е фактическо отношение между хората по повод на вещите. Това е упражняването на фактическа власт върху вещ. Владелецът упражнява пълна власт и изключва възможността други да въздействат върху същата вещ. При пълното владение владелеца си служи с вещта, прибира плодовете и може да се разпорежда с нея. Ако упражнява ограничено вещно право и властта ще е ограничена. Това е обективният признак.
Субективният признак е намерението на владелеца да държи вещта като своя. Владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че държи вещта за другиго. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
     Разграничаване на владението и държането. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, което лицето не държи като своя. Общото между владението и държането е, че и при двете се упражнява фактическа власт върху вещ. Разликата е в намерението. Държателят няма намерение да свои вещта. Той държи вещта за другиго, за владелеца или собственика.
Предмет на владението – движими и недвижими вещи, независимо чия собственост са. Вещните права също могат да бъдат предмет на владение.
      Начини за осъществяване на владението
- Владение чрез другиго – фактическата власт се упражнява чрез друго лице. Владелецът има намерение да държи вещта чрез това лице, което се явява държател;
- Съвладение – фактическата власт се упражнява от няколко владелеца. То не е уредено от закона, но се среща в практиката (при наследяване, наследниците използват общо имот).
Видове владения:
Пълно владение – владелецът упражнява такива въздействия върху вещта, каквито може да извършва и собственика – владее, ползва и се разпорежда с веща.
Ограничено владение – осъществява действия, съответстващи на едно ограничено вещно право (право на строеж, на ползване, на сервитут).
Добросъвестно владение – когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена.
Недобросъвестно владение – което не е добросъвестно (без грижа да добър стопанин).
Способи за придобиване на владението
         Чрез едностранни действия 
         Със съгласие на досегашния владелец
Чрез превръщане на досегашния владелец в държател
Способи за изгубване на владението:
За да е налице владение трябва кумулативно да съществуват двата признака: упражняване на фактическа власт върху вещта и намерение да се държи като своя. С отпадането на един от тях владението се загубва.  Не е необходимо постоянно въздействие върху вещта, за да се продължи владението. Изгубване на владението чрез превръщане на държането във владение. Това може да стане със съгласието на предишния владелец. Например собственикът на вещта я продава на наемателя.

Защита на владението и държането.
Необходимост от защита на владението – Владението е фактическо отношение между хората по повод на вещи. Щом законът го урежда, той му дава и правна защита. Няма значение дали властта върху веща е установена правомерно или не. Законът брани статуквото на вещите. Целта е да се избегне саморазправата.
     Видове владелческа защита
   1. Искове за защита на владението – основният вид защита на владението са владелческите искове – посесорни (владелчески иск). Става дума за защита само на владението като факт. При тези искове съдът се интересува само от фактите има ли владение, нарушено ли е то и кой е владелецът. За защита на нарушени права на собственост законът дава други средства – петиторни искове (иск за защита на правото на собственост или вещно право. Съдът ще даде защита, ако се докаже правото и нарушението. При петиторен иск основанието е винаги вещно право. От него могат да се ползват както носителят на правото на собственост, така и носителите на ограничените вещни права. Петиторни са ревандикационният иск, негаторните искове, както и този за определяне на граница).Това са искът за собственост чл. 108 от ЗС, негаторният иск по чл. 109 от СЗ, искът за определяне на граници. При тези искове чрез съдебно установяване на едно вещно право се търси възстановяване на владението и прекратяване на неговото нарушение. С петиторните искове се защитават вещни права, а не фактически отношения. Посесорните искове не трябва да се смесват с установителните искове. С последните по съдебен ред се установявява съществуването на определено вещно право. Щом владението е факт, а не право, то предявеня установителен иск за владение ще бъде недопустим.
      Българското право урежда два иска за защита на владението:
      Иск за защита на нарушено владение по чл. 75 ЗС – съгласно него владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот (или сервитут) продължило повече, непрекъснато от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6-месечен срок.
Предмет на защита – с този иск се защитава владението само на недвижим имот или на владение на вещно право върху такъв имот или на сервитут. Не може да се брани владение върху недвижима вещ. Държателя не може да се предяви иск за защита на нарушено владение.
Срок на владение – владението трябва да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. То се брои от момента на нарушението назад.
Нарушение - искът може да се предяви само при нарушено владение.
Ответник по иска – всяко лице, което нарушава владението.
Предмет на иска – прекратяване на нарушението или възстановяване на владението, ако е било отнето. Ако в отнетия имот е извършена промяна (постройка), то искът е насочен към връщане на имота в състояние, в което се е намирал преди нарушението.
Срок за предявяване на иска – 6 месеца и започва да тече от деня на нарушението. Срокът е преклузивен, т.е. с изтичането му се прекратява правото на иск.
Иска за защита на отнето владение – Владелецът или държателят на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта да предяви иск по преходния член.
Предмет на иска – може да се защитава, както владението, така и държането. Може да се предявява от владелец и от държател. Чл. 76 от ЗС говори за движим или недвижими вещи. Преобладава мнение, че в предмета на тоз иск се включват и вещни права.
Нарушение на владението – то е квалифициран случай, трябва да е извършено насилствено или по скрит начин. Използва се термина отнемане в смисъла на нарушение. Няма значение дали владелецът е лишен напълно от фактическа власт или тя е частично ограничена. Например не може да се берат плодовете.
Страни по иска -  ищец – владелецът или държателят; ответник – лицето, което е отнело веща. Искът е недопустим срещу трето лице, придобило вещта от нарушителя.
Предмет на иска – цели се при установяване на нарушението връщане на отнетото владение. Заедно с възстановяването на владението може да се иска обезщетение за вреди.
Срок за предявяване на иска – 6-месечен. Приема се, че срокът започва да тече от момента на нарушенето.
Права на подобрителя
Законът урежда владението като факт не само, за да му даде защита. Той урежда отношенията и между владелеца и собственика на вещта. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските направени за чуждата вещ. Владелецът не е собственик, но той фактически упражнява правата на собственика. Той държи и ползва чуждата вещ като своя, събира плодовете, които тя му дава, но, за да получи добиви от вещта, владелецът прави разноски за нейното поддържане, за да може да получава плодовете от нея- храни, животни и др. Защо тогава владелеца прави разноски? Той прави всичко това, защото смята, че ще стане собственик чрез предобивната давност, защото вярва, че ЗС ще го направи собственик след 5 или 10 години на непрекъснато владение. Не винаги това става. Правото не позволява обаче неоснователно обогатяване. Всеки, който получил нещо без основание е длъжен да го върне – ЗЗД. От ЗС е видно, че право да иска разноските направени върху чуждия имот има не само владелеца. Неговата претенция е спрямо собственика. За да възникне правото на вземане е необходимо две условия – да са направени разноски (подобрения) и те да съществуват. Ако вещта е погинала след подобренията          те не могат да се търсят от собственика.
2. Видове разноски, които владелецът може да иска от собственика :
Необходими разноски – това са разноски, без които вещта съществено би се повредила или би погинала. Например да се поправи покрива или да се храни животно. Владелецът не е длъжен да прави тези разноски и ако не ги извърши не носи отговорност към собственика дори вещта да погине;
Полезни разноски – чл. 74 от ЗС ги нарича подобрения.Това са онези разноски, които без да са необходими за запазване на вещта са довели до увеличаване на нейната стойност. Няма значение с каква цел са направени, достатъчно е, те реално да са увеличили стойността на вещта. Няма значение и това, че собственикът може да не ги иска, защото предпочита имота му да не бъде застроен, ограден и т.н.;
Разноски за добивите (плодовете) - това са разноски извършени от владелеца, без които не биха се получили добиви или както ги нарича чл. 73 от ЗС – плодове. Такива са разноски за торове, семена и др.
Вземания за необходимите разноски – право на вземания за тези разноски има както добросъвестния, така и недобросъвестния владелец. Трябва да е съществувала обективна необходимост те да се извършат. Владелецът трябва да докаже тази необходимост. Дължат се разноските, които владелеца е направил до заплащането на тези разноски от собственика, само добросъвестния владелец има право да задържа вещта.
Вземания на подобрения – както добросъвестния, така и недобросъвестния владелец има право на вземания за направените от него подобрения в чужд имот. Те обаче са различни:
Права на добросъвестния владелец. Той може да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на тези подобрения;
Права на недобросъвестния владелец.  Той може да иска за подобренията, които е направил само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения.
ЗС не урежда възможност собственикът да иска от владелеца да вдигне, премахне направените подобрения. ЗС дава право на задържане само на добросъвестния владелец, като той има това право само до заплащане на подобренията и на разноските. Вземането за разноски и подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещен иск, чрез възражения по предявен иск за връщане на вещта. Допустим е и възстановителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски.