20. Престъпления против реда и общественото спокойствие - обща характеристика, система. Хулиганство и самоуправство.

Тези престъпления са отделна глава в НК и се поделят на няколко категории:
Създаване на предпоставки за престъпна дейност – 320, 321, 321а, 322;
Неспазване на правилата за определени дейности - Самоуправство – чл. 323; 324;, участие в незаконен хазарт;
Нарушаване на общественото спокойствие Хулиганство – чл. 325;
Получаване на материални облаги без полагане на труд. - Скитничество и просия;
като има известно преливане -


Чл. 323 – самоуправство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.
(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.
(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.
От обективна страна са налице два момента:
1.Претендирано от дееца право;
2.Действие по неговото самоволно осъществяване, не по установения ред;
Претендираното право може да е действително съществуващо, но и да не е такова, като в последния случай въобще няма възможност за законосъобразно осъществяване.
Що се отнася до израза „оспорвано от другиго”, то това означава, че има предвиден от закона ред за осъществяването на правото като гаранция за осъществяването на интересите на съответните лица. Желаещите да упражнят правото си по съответния ред не са съгласни с осъществяването му по друг начин.
Изпълнителното деяние се изразява в действия, чрез които се стига до самоволно осъществяване на правото не по реда, установен в закона. Съдържанието на тези действия зависи от характера на правото и установения ред за осъществяването му. Не може да се говори за самоправство ако деецът не внася промяна в характера на правото или реда за осъществяването му. Няма самоправство и тогава, когато едно лице действа в рамките на правата, които са му дадени.
От субективна страна умисълът на дееца трябва да обхваща представата както по отношение на нарушаването на установения ред и извършването на промяната във фактически план, така и липсата на съгласие относно тази промяна от страна на засегнатия.
Субект на престъплението е всяко лице, което действа с оглед на осъществяването на свои собствени права или чужди такива, действителни или предполагаеми.
Самоправството е наказуемо само в немаловажни случаи.

Чл. 325 – хулиганство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
Обект на посегателството са обществените отношения, свързани с правилата на морала, обществените порядки, гарантиращи общественото спокойствие и ред.
Изпълнителното деяние се изразява в непристойни действия, грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи крайно неуважение към обществото. Могат да се изразят в няколко насоки:
Грубо нарушаване на общественото спокойствие – например се сбиваме в кръчмата;
Предизвикателно нарушаване на морала чрез демонстративно изразени цинизми, неприлично държание и др.
Засегане на телесната неприкосновеност на граждани, нихната чест, половата им неприкосновеност, повреждане на вещи;
От субективна страна това, което превръща тези действия в хулиганство, е психическото отношение на дееца към извършването – съзнава, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява абсолютното си незачитане към обществените порядки. Може обаче да имаме и евентуален умисъл – когато извършва деянието си в преследване на друга цел и допуска това да стане в обстановка и по начин, въздигнати в състава.
Ал. 2 въвежда квалифициран състав:
Когато има съпротива срещу орган на власт;
Когато е проявен цинизъм или дързост – Трябва да са изключителни. Под цинизъм се разбира поведение, при които непристойните действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи морала, например публични развратни действия. Дързост е налице когато в много груба форма се засягат обществените и лични интереси и упорито не се (?) засягането.
Хулиганството по НК се различава от дребното хулиганство по УБДХ по степента на обществена опасност.