2. Понятие за престъплението. Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка. Обществена опасност и противоправност на престъплението.

Понятие за престъплението
Чл. 9, ал. 1 НК гласи,че "престъпление е онова общественоопасно деяние (действие или бездействие),което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо".
Първото е вид деяние т.е. елемент на съзнателната волева дейност на човека.Деянието е външно проявен конкретен акт на поведението на определено лице със свои индивидуални особености.Не е деяние психично преживяване,мисли,чувства,та дори и конкретно решение ,което не е било външно проявено в съзнателната дейност на човека.Деянието е конкретен съзнателен волеви акт.Затова липсва деяние,когато самият акт не е извършен под контрола на съзнанието.
Деянието може да бъде в две форми:
1.действие-извършване на определени съзнателни телодвижения,насочени към постигането на дадени изменения във външния свят.
2.бездействие- неизвършване на определени движения необходими за правилното развитие на дадена общественозначима връзка,когато те са елемент от нея (Срв. комисивни чрез бездействие.)
Стана ясно, че всяко престъпление е деяние, но не всяко деяние е престъпление. Престъпление е само това деяние(действие или бездействие), което притежава точно определени свойства.Според чл.9НК тези свойства са обществена опасност,виновност и наказуемост.
Съставомерен резултат.
Всяко едно престъпление като деяние има за свой резултат някакви изменения в действителността Когато обаче говорим за делението на престъпленията на резултатни и формални, се интересуваме само от точно определени резултати,които се посочват изрично в състава на съответното престъпление (съставомерни резултати). При формалните престъпления отсъства изричното посочване на резултат,от който наказателното право се интересува.
Причинна връзка.
Причинна връзка трябва да търсим само при резултатните престъпления в смисъл:дали извършеното деяние е причинило настъпването на съставомерен резултат,или той е настъпил независимо от него,т.е. се дължи на други причини.Само когато се установи причинна връзка между деянието и съставомерния резултат може да се говори за довършено престъпление.