19. Гражданскоправна защита на правото на собственост: а) видове защита по българското право; б) разграничение между петиторна и посесорна защита; в) видове искове; г) грешка и непълнота в кадастъра

1. Видове защита.
Правото на собственост (ПС) е едно от най-важните субективни права. То по всички правни системи е признато и защитено от държавата. Правната защита на частната собственост е конституционно уредена в чл. 17 от Конституцията. Тя е неприкосновена. ЗС установява принципа за равна закрила на всички форми на собственост. Той урежда административната защита на  държавната и общинска собственост. НК предвижда наказателни санкции за престъпни посегателства срещу собствеността. ЗС не позволява да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.
Административна защита - тя се прилага само по отношение на държавната или Общинската собственост. Съгласно ЗС, когато един държавен или Общински имот бъде завладян незаконно, той се изземва, въз основа на заповед на кмета, която се привежда в действие с помощта на полицията. Отстранените от имота лица нямат правата дори на недобросъвестния владелец;
Наказателно-правна защита – тя се свежда до съдебно установяване и налагане от съда на предвидени в НК санкции за престъпления против собствеността. Глава V от НК определя фактическите състави и наказанията за кражба, грабеж, присвояване, вещно укривателство, унищожаване или повреждане на чужди вещ и др.
Гражданско-правна защита – правото на собственост и другите вещни права могат да бъдат защитени по съдебен ред и с искове от облигационно-правно естество. Такива са например исковете на заемателя за връщане на заетата вещ, на наемателя на влогодателя и други.
Вещно-правна защита – тя обхваща специално уредени от норми на вещното право искове – ревандикационен иск, негаторен иск, иск за определяне на граници, иск за непълноти и грешки в кадастралния план, установителен иск. Към вещно-правната защита може да се отнесе и посесорната защита, които са искове за защита на владението.
Разграничение между посесорна и петиторна защита – посесорните искове имат за цел да се възстанови владението върху вещта. При тях съдът не се интересува от права. По такива дела той установява само факта на владението и на нарушението. С владелческите искове се защитават фактическите отношения. При петиторните искове носителят на едно вещно право иска да се прекрати нарушението на неговото право. Става дума за защита именно на вещно право, а не на фактическо отношение. Защитата се осъществява чрез съдебно установяване и признаване на вещното право у ищеца и осъждане ответника да преустанови нарушението. Затова ищецът трябва да докаже правото си на собственост или други вещно право върху чужда вещ.  Посесорните искове се погасяват с кратка 6-месечна давност, а петиторните не се погасяват по давност.
Ревандикационен иск за краткост той се означава като иск на невладеещия собственик срещу владеещия и държащия несобственик. Съггласно ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикацинният иск е вещен собственически иск. Неговият предмет са всякакви вещни права, както върху движими, така и върху недвижими вещи. Ревандикационният иск може да защитава не само частна, но и държавна и общинска собственост. Като вещен иск той не се погасява по давност. Неговата крайна цел е да се възстанови на собственика владението, когато то е отнето. Необходимо е още отнетата вещ да съществува, за да може да бъде върната на собственика. Ищец по ревандикационния иск може да бъде само собственикът на вещта, който не я владее. Ответник по ревандикационния иск може да е само лицето, която по време на предявяване на иска владее или държи чуждата вещ. Няма значение дали ответникът е законен владелец или само държател, нито колко време владее вещта. При ревандикационния иск ищецът трябва да докаже две неща: 1. Че е собственик на вещта; 2. Че именно ответникът владее вещта без основание.
Негаторен иск –  според ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е сходен на ревандикационния. Той също е вещен, собственически иск, има осъдителен характер и не се погасява по давност. От него обаче се различава преди всичко по това, че той дава правна защита срещу посегателства, които без да отнема от владението пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Например изграждане на стена в съседния имот в нарушение на строителните правила, прокарване на водопровод през имота на съседа, построяване на стряха така, че водата да се оттича в имота на съседа, преминаване през чужд имот и други действия, които смущават упражняването на правомощията на собственика. Ищец по негаторен иск е собственика на вещта. Няма значение дали той упражнява фактическата власт върху нея. Ответник е лицето, което нарушава правото на ищеца. За разлика от ревандикационния иск, нарушението на правото на собственост при негаторния иск не се изразява в отнемане на владението.
Иск за определяне на граници – ЗС постановява, че собственикът може да иска определяне на граници между свои и съседни имоти. Приема се, че приложното поле на иска за определяне на граници са случаи, когато е налице спор за незначителна ивица земя, която неусетно е минала във владението на други съсед, поради неяснота на граничните знаци. Целта на този иск е не е толкова да се осъди ответника и да предаде владението на собственика или да преустанови някакво нарушение, а да се признае правото на собственост върху един недвижим имот до определена граница. Затова този иск е установителен, а съдебното решение, с което той се уважава има конститутивен характер – създава ново правно положение, като признава правото на собственост в постановените по съдебен ред граници. Характерна особеност на иска за определяне на граници е, че по него всяка от страните е едновременно и ищец, и ответник. Тежестта на доказване лежи и върху двете страни.
Непълноти и грешки в кадастралния план
Начините за корекция на кадастралния план, влязъл в сила са два. Първият е свързан с наличие на безспорни и ясни факти, когато няма вещноправен спор. Затова неговото разрешаване е поставено в правомощията на общинската техническа служба. Вторият е свързан с вещноправен спор, поради което е предоставен аз разрешаване от съда.
1.Установяване на грешки и непълноти чрез общината. Член 86 ППЗТСУ предвижда, че грешки и непълноти в кадастралния план може да се установят на самото място от техническата служба при общината с административен акт, наречен “технически протокол”. Такъв акт се съставя в три случая.
А/Първият е свързан с наличието на две императивно необходими условия:да няма спор за имуществено право между пряко заинтересованите собственици и ако те подпишат техническия протокол. Той се подписва и от представителя на общината и от молителя.
Б/ При втория случай, в който не е необходимо съгласието на собствениците на съседни имоти. Изхожда се от конкретни дадености на терена, които са ясни и видими, но въпреки това са пропуснати в плана. В този случай се изготвя подписан само от представител на общинската техническа служба технически протокол.
В/ При третия случай се сследва същото правило, когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници.
Предвидената в чл. 86 ППЗТСУ процедура се използва само когато между страните не е налице спор за имуществено право, когато фактите са безспорни.
Иск за непълноти и грешки в кадастралния план – кадастърът е национална система за набиране, обработване, съхраняване и предоставяне на данни за количествените и качествени характеристики на територията надземните и подземни обекти. С него се регистрира и технически документира собствеността и ползването на недвижимите имоти и др ограничения на тези имоти. Единният кадастър у нас се разделя на централни, териториални и ведомствени кадастри. Въз основа на тях се разработват общи и подробни градоустройствени планове. От своя страна подробните планове биват застроителни и регулационни, в които се предвиждат мероприятия по архитектурно-благоустройствено изграждане и развитие на населените места. Образуват се дворищно-регулационни парцели за жилищно и вилно строителство. За целите на териториално-устройственото планиране се изготвят кадастрални планове. КП е графично изображение на хоризонталните граници недвижимите имоти, сгради постройки и  съоръженията в тях. Всеки имот има кадастрален номер, който за населените места се нарича планоснимачен номер. Графичното изображение на имота се съпътства с писмен документ – “писмен операт”, “разписен лист”, който е неразделна част от кадастралния план. Имотът може въобще да не е отразен в КП, неправилно да е заснета и определена граничната линия, неправилно да е вписан друг собственик и т.н. поради това закона допуска възможност за изменение на кадастралния план.
По административен ред – дава се възможност непълноти и грешки в КП да се установят на самото място от техническата служба при ОбС (технически протокол).
С иск като спора се решава по съдебен ред – за да се упражни иска трябва да е налице административно-правен спор. Меродавен момент, в който грешката трябва да е налице, за да се предяви иска, е денят за влизане в сила на кадастралния план.
 Съставянето на КП е продължителен процес, който завършва с издаването на заповед за неговото одобряване. Надлежна страна по иска би бил всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение на един недвижим имот по КП. Установеното със съдебно решение правно положение във връзка с КП е задължително за администрацията.