19. Ревизионен акт. Изисквания за законосъобразност. Влизане в сила.

Актовете, издавани от органите на приходната администрация нормативно са уредени в ДОПК. Те са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговарят на изискванията за законосъобразност посочени в АПК и ДОПК. Параграф 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК указва, че в данъчните производства по издаването, обжалването и изпълнението на ревизионните актове субсидиарно се прилага АПК и ГПК.
Изсквания за законосъобразност.
За да е законосъобразен издаденият ревизионен акт следва да отговаря на някои условия:
1. да е издаден от компететен орган
2. да е издаден в съответната форма
3. да са спазени материално-правните и процесуалните разпоредби по издаването му
4. да бъде съобразен с целта, която преследва закона.
Компететността в данъчните производства е властническо правомощие на определен от закона орган по приходите, да може само той в определени случаи, в определени териториални предели и за даден период от време да издаде ревизионен акт. В този смисъл компететността не следва да се разглежда като количествено понятие, т.е. като сбор от правомощия, а следва да се разгледа на основата на общото учение за правосубектността. От тук е и разбирането за некомпетентността като порок на ревизионният акт. Този порок е аналогичен на недействетелността на гражданско-правната сделка , сключена от лице в нарушение на гражданската правосубектност. Компетентността се проявява под формата на материална, териториална, персонална и повременна компетентност. Орган по приходите , който притежава компетентност има не само възможност , но е и задължен да упражни тази компетентност. Поради това в данъчното право публичните договори и задължения са недопустими. Неупражняването на компетентност е закононарушение. От изброените видове компететности най-съществено значение има персоналната компетентност. Компетентият орган , овластен да издаде ревизионен акт е указан в чл. 119 ал. 2 ДОПК. При отсъствие поради наличие на основания като болест, отпуск и други се издава нова заповед за компететнен да издаде ревизонният акт орган и с нея се променя органът по приходите, определен да издаде ревизонният акт. Издаването на ревизонен акт и определянето на конкретният размер на данъчното задължение е израз на активна администрация,т.е е изпълнение на задължение в определен от закона срок. Както административният , така и съдебният контрол върху законосъобразността на ревизонен акт започва с проверка на обстоятелството дали актът е издаден от компетентен орган. Ревизонният акт следва да бъде издаден в писмена форма и задължително да съдържа определените в правната норма реквизити. Образецът на ревизонен акт е утвърден от изпълнителният директор на НАП. Следователно той е формален акт, което е гаранция за неговата законосъобразност. Ревизонният акт следва да бъде съобразен и с материално правните изисквания на данъчния закон, с условията, залегнали в хипотезиса на правната норма. При противоречия между законови и подзаконови нормативни актове, ревизонен акт се издава в съответствие със законовият нормативен акт. Когато един ревизионен акт не съответства на закона той страда от порока материална незаконосъобразност или незаконосъобразност по същество. Това означава, че са нарушени материално правни данъчни разпоредби относно основанието и размера на данъка. Изискването за законосъобразност на ревизионния акт се свързва и със спазването на процесуалните правила за издаването му. Производството по издаване на ревизионен акт е съвкупност от действия, които подготвят крайният акт. Процесуалните изисквания, съдържащи се в ДОПК са важна гаранция за спазване на законността и производството по определяне на данъчни задължения.
Основание за отмяна на ревизионен акт в процеса на неговото обжалване е онова нарушение на процесуалните правила, което е съществено. Съществено е това нарушение , което е повлияло върху съдържанието на акта. От особено значение при издаването на ревизионен акт са фактическите и правните основания, въз основа на които това е направено,т.е. това са мотивите на акта. Мотивите са нужни, за да могат да бъдат проконтролирани органите по приходите при издаването на ревизионните актове, също да може да бъде проверено от какви съображения са се ръководили те при издаването на ревизионният акт. Особено важни са правните основания за издаването на акта. Целта на издаването на ревизионен акт е да бъде определено конкретното данъчно задължение. Тази цел обикновено се разкрива в уводната част на ревизионния акт. По своята правна същност ревизионният акт е официален документ, издаван след извършване на ревизия, с който се определя, изменя и/ или прихващат публични задължения за данъци, както и се възстановяват недължимо, платени и събрани такива, възстановяват се резултати за данъчен период, когато това е предвидено в закон. Компететните да издадат ревизионният акт органи по приходите са посочени в чл. 7 ал.1 т.4 от ЗНАП. Такива са главните експерти по приходите, старшите инспектори по приходите и т.н. Конкретното длъжностно лице, което съставя ревизионния акт се посочва със заповедта на органа, възложил ревизията. Ревизионен акт , издаден от орган, който не е упълномощен по надлежния ред или издаден при неспазване на материално правните и процесуалните разпоредби е незаконосъобразен и може да бъде отменен когато се обжалва по административен или съдебен ред.

Ревизионно производство.
То завършва с ревизионен акт. Ревизионният доклад е неразделна част от ревизионният акт. В 3 дневен срок от изготвяне на ревизионният доклад органите по приходите, извършил ревизията уведомяват писмено органа, възложил извършването на ревизия, който от своя страна определя орган , компетентен да издаде ревизионния акт. Този орган , комптентен да издаде ревизионният акт е длъжен да изисква цялата ревизионна преписка и в определеният от закона срок (14 дни) от подаване на възражения срещу доклада или след изтичане на този срок ако няма възразжение същият има две възможности: 1. да прекрати със заповед ревизионното производство, то се прекратява например при несъответствие между фактически ревизирания период и този , вписан в заповедта за възлагане. Производството се прекратява и когато за същият период, за който е съставен доклада, има издаден ревизионен акт. 2. органът по приходите по чл. 119 ал. 2 е компетентен да издаде ревизионен акт. В констативната част на ревизионният акт задължително се посочва обхватът на ревизиията като ревизирани публични задължения и данъчни периоди, изчерпателно се описват извършените насрещни проверки, описват се проверките по делегация, описват се предприети действия за обезпечаване на доказателствата по чл. 40 ДОПК, както и задължително се описват съставени актове за нарушения. В хода на ревизията ревизиращият орган събира служебно доказателства, както и може да събира доказателства по инициатива на ревизираното лице. Всяка направена констатация в ревизионният акт следва да бъде документирана и обоснова със събраните доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към ревизионният акт чрез прилагане към него на ревизионния доклад. При събирането на доказателства ревизираното лице е длъжно да указва съдействие на органа по приходите като изпълнява задълженията си по чл. 115 ал.1 ДОПК. Съдържанието на ревизионния акт е законоустановено – чл.120 ал.1. Ревизионният акт като ИАА следва да има отбелязано пред кой орган може да бъде облажвано. Отстъствието на всеки от тези елементи представлява несъобразяване на процесуалните разпоредби по издаване на акта и е основание за неговата отмяна. Непосочването на други реквизити , различни от изброените в чл. 120 ал.1 няма за последица нищожност или унищожаемост на ревизионния акт.

Връчване на ревизионен акт
Екземпляр от ревизионния акт, заедно със заповедта, с която се определя комптетносто да го издаде лице, се връчва на ревизираното лице в 7-дневен срок от неговото издаване. Този срок е указателен, а не преклузивен. Връчването на акта се извършва по правилата на ДОПК за връчване на съобщения. При отказ да се приеме акта същият отказ се удостоверява с подписа на връчителя и един свидетел. Актът може да бъде връчен и чрез прилагане към досието на задълженото лице при спазване на разпоредбите на чл. 32 ДОПК. Публичните задължения за плащане на данъци възникват въз основа на закона и поради това ревизионният акт има декларативно действие. Той само конкретизира техният размер, прави ги ликвидни и изискуеми. Ревизионният акт е резултат от извършена и приключила ревизия. Процесуална пречка за издаване на ревизионен акт е изтичането на преклузивния срок, указан в чл. 109 ДОПК. Изпълнението на ревизионен акт се различава от влизането му в сила. Следователно изпълнението може да бъде насочено към ревизионен акт когато същият не е обжалван; когато е обжалван по административен ред, решаващият орган се е произнесъл с решение и по нататък ревизионният акт не е обжалван; когато има влязло в сила решение на съд, постановено по повод съдебно обжалване на ревизионен акт.