18. Данъчни ревизии. Възлагане, срокове и изпълнение. Ревизионен доклад.

Чл. 108 ДОПк разпорежда установяването на задължения за данъци да става с РА, издаденрганите, и по повод на случаите, изчерпателно изброени в ДОПК. Това установяване е окончателно. Влезлия в сила РА е стабилен и задълженията за данъци могат да бъдат изменяни само при наличие на изрично предвидените в ДОПК условия. Едно от основните изисквания при измененията на задължения за данъци, установени с влязъл в сила РА е РА да не е бил обжалван по съдебен ред. Ако Ра е бил обжалван по съдебен ред, то ще има постановено решение на съд, което се ползва със силата на присъдено нещо.
Производството за установяване на данъци може да бъде образувано преди изтичането на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок спира да тече само в случаите, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчни задължения – чл. 109 ДОПК.
Срока за установяване на задължение за данъци е преклузивен – с изтичането му се погасява правото на органите по приходите да възлагат извършването на ревизия. Следователно, ако доходите за 2008 г. се декларират по ЗДДФЛ до 30.04.2009 г. Преклузивния срок изтича на 31.12.2014 г (5 години от изтичането на 2009 г – 31.12). след този срок не може да бъде образувано ревизионно производство за установяване на задълженията за 2008 г.
В ДОПК има легална дефиниция на понятието ревизия: съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяването на задължения за данъци – чл. 110, ал. 2. ревизията е начин за осъществяване на данъчен контрол. При ревизията органите по приходите контролират дали правилно е било приложено данъчното законодателство. При ревизията се установяват всички факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на конкретното данъчно задължение.
Възлаганенто и извършването на ревизия се организира и ръководи от териториалния директор. Това е вписано като негово правомощие в ЗНАП. В изпълнение на това свое правомощие, териториалния директор на съответната компетентна ТД определя органа по приходите, които може да издава заповеди за възлагане на ревизия. Задължително се спазва териториалната компетентност. Т.е. заповеди за възлагане на ревизия може да издава органът само за ревизиране на тези лица, които са от съответната териториална дирекция. Не може рган аза възлагане на ревизия в ТД перник да възлага заповед за ревизиране на лица, регистрирани към ТД Кюстендил.
Ревизия обаче може да се възлага и т Изпълнителния директор на НАП. Но в тези случаи тази ревизия може да бъде по отношение на всяко лице и за всички видове задължения, компетентна за установяването на които е в правомощията на НАП.
Заповедта за възлагане на ревизия има законово установени реквизити:
- информация тносно данните за ревизираното лице, които са изброени в чл. 81, ал. 1, т. 2-5 ДОПК.
Със заповедта се оопределят екипа органи, които ще извършат ревизията;
Срок, в които ревизията следва да приключи
Данъчните периоди, които следва да бъдат ревизирани
Видовете данъци, които ще бъдат установявани;
Може да се съдържа и друга информация от значцение за ревизията
Заповедта за възлагане на ревизия се връчва на ревизираното лице. Връчването е със значение, защото от тази дата започва да тезе срока за завършване на ревизията. От тази дата започват и действията по фактическото установяване на задълженията за данъци.
Заповедта за възлагане на ревизия може да бъде именяна с нова заповед, като изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Втората заповед за изменение също следва да бъде връчена на лицето.
Заповедта зьа възлагане на ревизия или за нейното изменение не подлежат на самостоятелно обжаване. Те могат да бъдат обжалвани едновременно с обжалването на РА. Когато обаче бъде издадена заповед за прекратяване на ревизионното производство, тази заповед може да бъде обжалвана по реда за обжалване на РА. По този начин се смята, че се защитава правото на ревизираното лице в случите, когато е допустимо издаването на РА, независимо дали със същия ще се установят задължения, различни от декларираните.
Що се касае до изменение на срока за извършване на ревизията, заповедта за продължване във всички случаи трябва да бъде издадена преди изтичане на първоначалния срок за продължителност на ревизията. Смята се, че срок, който не е изтекъл, може да бъде продължен. Когато е изтекъл, той може да бъде възобновен.
Срокът на ревизията, така, както е установено по ДОПК, оже да бъде максимум 3 месеца. Ако този срок е недостатъчен, той може да бъде продължен до 1 месец с нова заповед за възлагане, издадена от същия орган, издал първоначалната заповед. След изтичането на двата срока, срока на ревизията може да бъде продължен общо до не повече от 3 години. Условието з атова последно продължаване е да е налице фактическа сложност на конкретния случай и това да е отразено в мотивирано предложение на териториалния директор. Това мотивирано предложение се адресира до изпълнителния директор на НАп, който издава новата заповед.
Когато ревизията е по ЗДДС и се констатира, че лицето е извършило вътреобщности доставки или вътреобщностни придобивания, или доставки на територията на друга държава членка на ЕС, то тогава първоначалния срок е вместо 3 месеца – 6 месеца. И продължаването е вместо с 1 месец – с 2 месеца за извършване на ревизията.

Място на провеждане на ревизията
С мястото на провеждането на ревизията са свързани редица права и задължения както на ревизираното лице, така и на органа по приходите. Принципа е ревизираното лице да осигури място за провеждане на ревизията и да осигури лице за оказване на контакт с органите, извършващи я. Като се извършва ревизията при ревизираното лице, органа по приходите им апо –добра възможност да се запознае с намиращите се при ревизираното лице документи и доказателства и това ще подпомогне фактическото установяване на фактите и обстоятелствата от значение за извършваната ревизия.
Фактът, че органът по приходите се запознава на място със счетоводството на ревизираното лице, не освобождава този орган при необходимост да извършва насрещни проверки, проверки по делегация, както и да бъде командирован за установяване на факти и обстоятелства. Това са разпоредбите на чл. 45, 46 и 115, ал. 5 ДОПК.
При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице, тя се извършва в офиса на съответната ТД. Редът за извършването на ревизията на това място е предвиден в чл. 115, ал. 3 и ал. 4 ДОПК.
Разпоредбата на чл. 115, касаеща мястото на провеждане на ревизията е неприложима, когато за установяване на задължения на ревизираното лице е необходимо да се установят факти и обстоятелства извън територията на страната. Поради това в чл. 116 ДОПК се съдържат особени правила за доказване. Те се състоят в това, че правната норма прехвърля тежестта за доказване в/ у ревизираното лице.
Първо, задължение за ревизираното лице е да представи доказателства за изясняване на факти и обстоятелства извън територията на страната – чл. 116, ал. 1, изр. 1 ДОПК.
Вторият случай е, когато ревизираното лице е осъществило сделки със свързани лица или трансфери м/ у място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, то това лице е длъжно да докаже цената, по която са извършени сделките и трансферите. Това е разпоредбата на чл. 116, ал. 2.
Точки 3, 6 и 8 от пара 1 ДР ДОПК дават законово определение на използваните понятия.
Чл.116, ал. 3 въвежда и една оборима презумпция, че ако са налице условията на т. 1 и т.3 н алинея 3, за данъчни цели се смята, че сделката е осъществена м/ у свързани лица.
Във всички случаи по чл. 116 и когато ревизираното лице не изпълни задълженията си , органа по приходите има право да установи пазарната цена, като приложи разпоредбите на чл.116, ал. 4, 5, 6 и 7.
За да извърши възложената ревизия, органа по приходите следва да установи всички факти и обстоятелства, които са о значение за определяне на данъчното задължения.

Процедурата за извършването на данъчната ревизия и съставянето на ревизионния доклад от органите по приходите, извършили ревизията, се съдържа в чл. 117 ДОПК.
Ревизионни доклад се съставя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за ревизията. Това означава, че ревизионен доклад може да бъде съставен и по-рано, дори преди изричането на срока на ревизията, стига да са проверени всички факти и обстоятелства от значение з облагането с данъци.
Съставения рев. доклад се връчва на ревизираното лице заедно със събраните доказателства (обяснения от трети лица, документи и доказателства от насрещни проверки, протоколи за извършени процесуални действия, заключения от проведени експертизи и пр.).
Съставения ревизионен доклад следва да има законоустановени реквизити, изброени в чл. 117, ал. 2.
Ревизионния доклад заедно със събраните доказателства са неразделни помежду си.

След като бъде връчен на ревизираното лице, то същото има право да направи възражение по канстатациите от ревизионни доклад и да представи допълнителни доказателства, ако има ткива, като срока за това е 14 дни от връзването. Възражението се адресира до органите, извършили ревизията. Когато ревизираното лице им анужда от по-дълъг срок, за да събере доказателтва в соя подкрепа, то може д анаправи искане за удължаване на срока. Искането се адресира до органите, извършили ревизията. Тези органи тук действат в условията на оперативна самостоятелсносст – преценяват искането и дали да разрешат удължаването на срока.
Изготвянвто на ревизионния доклад и евентуалните възражения с приложени доказтелства имат една цел – да се подпомогне издааването на РА, който е ИАА и с който се установява фактически данъчните задължения. С РА приключва самата ревизия.
РА, издаването, реквизитите, изискванията за законосъобразност и влизането в сила - следващия въпрос.