17. Вещни права върху чужда вещ - сервитути: а) същност и видове; б) правна уредба в ЗС, ЗВод., ЗЕнерг. и др.; в) право на ползване; г) договор за аренда според Закона за арендата в земеделието

Понятие и видове
Правото на собственост дава на носителя си пълна власт върху една вещ в рамките, определени от закона.
Ограничените вещни права върху чужда вещ са права, които може да бъдат обсъдени от две страни. От гледище на техния носител те дават частична власт върху чужда вещ с право на ползване или владение. Обратно погледнато, за собственика е налице едно ограничение на неговата власт и на неговите правомощия върху собствената му вещ.
Наред със суперфикцията, сервитутите са ограничени вещни права с голямо приложение.
Обективното право, както и вещноправната теория разделят сервитутите на две основни групи:
-поземлени сервитути при които е наложена тежест върху един имот за служенето и ползването на друг недвижим имот.
-Лични сервитути, които са учредени в полза на едно лице каквито са плодоползването, употребата и обитаването. Някои от тях са непрхвърляеми и ненаследими, други са прехвърляеми и наследими.
-Поземленият сервитут не е свързан със задоволяване на лични нужди на правен субект, а с нуждите на един имот, чието нормално или по-добро обслужване осигурява. При личните сервитути е налице един правен субект, в чиято полза е учреден сервитутът или чийто нужди и интереси той задоволява.
Лични сервитути
Личните сервитути се характеризират с това, че те са учредени в полза на конкретен правен субект, като в негова полза се създава вещно право на ползване върху чужда вещ се наричат “лични”.
Вещното право определя като лични сервитути плодоползването, употреблението и обитаването.
Плодоползване:
Той е ограничено вещно право на ползване на чужда вещ и придобиване на плодовете и, без да се засяга нейната същност. Плодоползвателят става собственик на плодовете от момента на събирането им.
Това ограничено вещно право е непрехвърляемо, но упражняването му може да бъде отстъпено и на трето лице, което не придобива вещното право, а има само право да иска от плодоползвателя да му отстъпи упражняването на плодоползването.
Същност на плодоползването
Плодоползването в своята същност обхваща две права на носителя си: правото да си служи с вещта и правото да събира и придобива плодовете.
Плодоползването е личен сервитут. Той се учредява в полза на конкретно лице, което придобива определени, но ограничени вещни права върху една вещ. То е ограничено вещно право, чието съдържание се свежда до ползването на една чужда вещ и до придобиване на плодовете и, без да се засяга нейната субстанция. Обект на плодоползването може да бъде както недвижимост, така и движимост. Изключение правят потребимите вещи.
Вещното право на плодоползване по своя обем е второто вещно право върху чужда вещ. Плодоползването е ненаследимо.
Задължения на плодоползвателя.
Учредяване на плодоползването.
Това вещно право може да възникне по волята на правните субекти или по силата на закона.
1.По волята на правния субект. Основен способ за учредяване на плодоползването е договорът. Възможностите по принцип са две:
-собственикът може да сключи договор с трето лице, по силата на който то придобива съответното ограничено вещно право върху една или повече вещи;
-собственикът може да продаде своя вещ на трето лице, като си запазва плодоползването върху същата. По този начин по договорен път правото на собственост се трансформира в плодоползване.
В тази категория влизат продажбата, замяната, дарението, а също така и делбата – доброволна делба.
Но съществува възможност плодоползването да бъде учредено със завещание. Безспорно е, че по волята на човека може да се създаде ограничено вещно право и във формата на завещание. При този способ има два варианта: може да се даде в завет плодоползването и да се остави голата собственост в наследството, или да се даде в завет голата собственост и да се остави на наследниците плодоползването.
2.По силата на закона. Законът също така може да определя случаите, в които се създава плодоползване.
3.Придобиване чрез давност. Давността е институт на гражданското право. Придобивната давност съществува и в вещното право, не само в областта на собствеността, но и при ограничените вещни права, включително и при сервитутите. Следователно няма никаква причина да го изключим като способ за възникване на плодоползването.
Погасяване на плодоползването.
1.Смърт на плодоползвателя. Плодоползването е лично право. Смъртта на плодоползвателя е един напълно естествен край на плодоползването.
2.Изтичане на срока, за който правото е учредено. Възможно е личният сервитут да бъде учреден за определен срок. С изтичане на този срок то се погасява.
3.Погиване на веща. Плодоползването е вещно право върху една вещ. Докато тази вещ е налице, плодоползването продължава да съществува. При погиването на вещта поради липса на предмет плодоползването се погасява.
4.Откъс от страна на плодоползвателя. Всеки носител на вещно право може да се откаже от това право.
5.Погасителна давност. Както приехме, че плодоползването може да възникне след изтичане на предвидения срок за придобивната давност, така може да стане и обратното – поради неупражняването на плодоползването в течение на определен срок това право да се погаси.
6.По договорен път. Както е възможно да се създаде плодоползване по силата на договор, така е допустимо и договор да се прекрати това лично вещно право.
7.При сливане в едно лице на собственика и плодоползвателя на вещта правото се прекратява. Щом като двете вещни права се съберат в лицето на един правен субект, плодоползването се прекратява.
8.При унищожаване на договора. Възможно е да бъде унищожен договорът, по силата на който е създадено плодоползването. Когато се прекрати плодоползването, следва законът да определи произтичащите от това правни последици. Има случаи, при които ще трябва да бъде върната веща.
Употребление
Употреблението е ограничено вещно право върху чужда вещ. То е вид личен сервитут. Същността му се свежда до това, че носителят може да ползва една вещ и да събира плодовете от нея, доколкото това е необходимо за неговите и за тези на семейството му нужди.
Същност на обитаването.
Обитаването е личен сервитут, който създава право на обитаване върху чуждо жилище или част от това за задоволяване жилищните нужди на обитателя и на членовете на неговото семейство, без право на нарушаване субстанцията на жилището.

Право на ползване. Понятие, видове, предмет, съдържание. Учредяване, упражняване и прекратяване.
Ограничено вещно право да се използва чужда вещ, съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея без тя да се промени съществено.  ПП се учредява възмездно или безвъзмездно, то е ненаследимо право, не може да се отчуждава. Правото на ползване има за обект главно недвижими вещи, но може и да е върху потребими – храна, напитки.
Съдържание
Правото на ползване включва в своето съдържание две основни правомощия – да се владее чуждата вещ и да се ползва, включително и да се получават добивите от нея. Правомощието да владее не е владение по смисъла на чл.68, ЗС – ползвателят тук упражнява фактическа власт, защото има това право. Липсва намерението да я държи като своя. Правомощието да ползва – да получава добивите от вещта. Използването е извличането на полезните свойства на вещта. ЗС не сочи начините на ползване, а определя само границите, в които да се осъществява.  Чл.56, ЗС – вещта да се използва според предназначението й. Например автомобил за превоз. Предназначението може да е определено и с нормативен акт, и с договор – участък земя да се използва само за зеленчукова градина.  Правото на ползване включва в своето съдържание и други правни действия. Така например ползвателят може да отдава под наем чуждата вещ (чл.60, ЗС) в заем за послужване, влог и др. Това са сделки на управление и те са допустими при правото на ползване. Сделки на разпореждане са недопустими. С учредяване правото на ползване възникват вещни правоотношения между неговия носител и всички други лица, включително и със собственика. Същевременно обаче между собственика и ползвателя възникват правоотношения, които нямат вещен характер – това са взаимни задължения – напр. собственикът да предаде владението на ползвателя.
Видове
пълно – чл.56 – „да използва вещта”, т.е. както я използва собственика, но според предназначението и.
Ограничено – правна възможност на ползвателя да събира само плодовете (чл 56 – явява се специална норма спрямо чл.93)
Право на обитаване – разновидност на ПП, чл.344, ал.2, ГПК. Правото на обитаване може да се учреди при наследяване, като съда определя ползувателя по молба на сънаследник. За останалите наследници съда определя начина на уравняване за ползването. Това състояние продължава до окончателното извършване на делбата.
Предмет
ПП е ВП – има за предмети вещи (недвижими и движими), но не може да се учредява върху потребими вещи (ако е така, то това е заем за потребление и по силата на чл.240, ЗЗД ползувателя е длъжен да върне вещи от същия вид, количество и качество).
Няма ПП и при ползване срещу вземане (чл.99, ЗЗД) – новия кредитор събира лихвите по прехвърленото вземане – това е облигационно право.
Задължения на ползвателя – чл. 57 и 58 от ЗС !!!
- да плаща разноските, свързани с вещта (поддържането и ползването й), също данъци, такси и др. Разноски, свързани с поддържането на вещта – това са необходимите разноски, тези без които вещта би погинала или би се повредила. Разноски, свързани с ползването – най-често са в категорията на подобренията – наторяване на почвата, ограждане и други свързани с нормалното използване на имота. В тежест на ползвателя са и разноските съставляващи плащане на данъци и такси.
- задължение на ползвателя е да застрахова вещта и да плаща премиите по застраховката. Няма задължение да ги плаща, ако вече е била застрахована.
- да съобщава на собственика за всяко посегателство срещу собствеността.
- да върне вещта след прекратяване правото на собственост. Вещта трябва да се върне в състоянието, което е приета, като се отчете овехтяването и изхабяването й.     
Задължения на собственика.
- да предаде владението, фактическата власт
- да съдейства при съставяне опис на имота
- да не пречи на ползвателя при упражняване правото на ползване
- да защитава имота от посегателства.

Договор за аренда на земеделски земи – определение, обща характеристика, обект, страни, сключване, форма
Нормативна уредба – Закон за арендата в земеделието (1996г.)
 Тук има легално определение на договора – член 2, алинея 1. Определението следва модела за определяне на договорите чрез същественото им съдържание. С този тип договор се предоставя временното ползване върху определена вещ (такива за наем, влог и т.н.). при договора за аренда има някои особености – например той няма краен срок, има възможност в него да се уговорят подобренията, строежа на сгради и т.н. Това е отделен тип договор.
 С правото на ползване по ЗС собственикът отделя от себе си правото на ползване и го отдава на друго лице. Тук арендателят е длъжен да поиска съдействие от арендодателя, когато ТЛ предявят претенции към договора и предмета му.
 Обект на договора – член 1, алинея 3 ЗАрЗ – „обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство”. Това означава, че са възможни всякакви комбинации. Недвижими вещи извън земята могат да бъдат обект на договора. Движими вещи – всичко, което може да бъде отгледано. Те трябва да бъдат предоставени за производство за производство на земеделска продукция, което запазва целостта на вещта.
 Страни – арендодател и арендатор. Особеността е в това кой може да бъде такъв. Арендодателят не е необходимо да е собственик на това, което отдава под аренда. Освен това договорът може да се преарендува. Собственикът на арендуваната вещ трябва да осигури ползването на вещта по договора. Има искове за защита срещу неправомерно отнемане на фактическата власт. Недобросъвестният владелец е длъжен да върне на собственика плодовете, които вещта може да даде.
 Арендодатели не могат да бъдат арендаторите на държавни/общински ЗЗ. Предоставянето на държавна/общинска земя под аренда се извършва пир състезателна процедура и държавна комисия преценява годността за земеделското производство.
 Минимално съдържание на договора :
 Да се постигне съгласие за предмета на договора;
 Да се постигне съгласие за арендната цена.
 Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (форма за действителност). Договорът подлежи на вписване в СВ (за противопоставимост) – т.е. не е елемент от фактическия състав. Договорите за аренда на недвижими имоти се вписват на името на арендодателя.