17. Престъпления против правосъдието - набедяване, лъжесвидетелство, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието.

Обединяват се длъжностни и недъжностни престъпления против правосъдието. Основен критерий за разделянето тук е необходимостта от обща НП-защита на функциите на органите на съдебната власт. В практиката най-голямо значение имат недлъжностните престъпления – набедяването по чл. 286, лъжесвидетелстването по чл. 290 – 293 и личното укривателство по чл. 294.

Чл. 286 – Набедяване
Ал. 1 – основен състав - Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
От обективна страна има две форми на изпълнение на деянието: 1. Набедяване на друго лице в престъпление; 2. Представяне на неистински доказателства срещу друго лице. Съществен признак е фактът, че която и да е от формите, тя трябва да се осъществи пред надлежен орган на властта. Има се предвид всеки, който може да възбужда или осъществява наказателно преследване.
От субективна страна е налице умисъл. Това изрично е подчертано за първата форма на деянието – „знае”. Разграничителният критерий с клеветата е именно, че набедяването се прави пред надлежен орган.
Ал. 2 – по-тежко наказуем състав - Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Лъжесвидетелстване
Чл. 290
Ал. 1 – основен състав - Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.
Субектът тук е особен – само такива лица, които имат качеството на свидетел по смисъла на процесуалното право.
От обективна страна има две форми на изпълнителното деяние: 1. Потвърждаване на неистина (активно); 2. Затаяване на истина – знае фактите, но ги премълчава (пасивно).
Отново е налице специфичното условие това да е направено пред надлежен орган на властта. Няма значение формата на свидетелстване – устно или писмено.
От субективна страна е налице умисъл, а дали е пряк или евентуален – в закона е казано „съзнателно”.
Ал. 2 – основен състав - Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.
Субектът също е особен – преводач или тълковник.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в даване на неверен превод или тълкуване. Отново е налице условието това да стане пред надлежен орган на властта.
От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 291
Ал. 1 – основен състав - Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7.
Особеността на субекта произтича от това, че той е вещо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в даване на неверно заключение. Останалото е като при предходните състави. За отбелязване е, че само при този вариант законът предвижда допълнителен основен вариант – ал. 2 - Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1 точка 7. Това е така заради завишените изисквания към вещите лица.
Чл. 290а – основен състав - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Формите на изпълнителното деяние са ограничени само до варианта, когато това става в писмена декларация, представена пред съд. За разлика от другите случаи тук няма изискване за особеност на субекта – имат се предвид хипотези, при които определено лице, преди да бъде конституирано в процеса, подава декларация с цел по-късно да може да се ползва от нея. Следователно тук качеството на дееца не е от значение.
От субективна страна е налице умисъл.
Чл. 293
Ал. 1 – субсидиарен състав - Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Този член е важен при идеалната съвкупност Той регламентира неуспялото подбудителство към лъжесвидетелстване. Такова е налице тогава, когато са осъществени първият и вторият или само един от тях, но не и третия елемент от състава на подбуждането.
Ал. 2 – по-тежко наказуемо поведение - Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.
292 – освобождаващи обстоятелства – ако би обвинил себе си в престъпление; при самоволен отказ.

Лично укривателство
Чл. 294
Ал. 1 – основен състав - Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.
От обективна страна са налице 3 форми на изпълнителното деяние:
Спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване. Това означава въобще да не се стигне до наказателно преследване.
Спомагане спрямо лицето да бъде осуетено наказателното преследване – възбудено е наказателно преследване, но деецът спомага да се не стигне до осъждане с влязла в сила присъда.
Спомагане лицето да остане ненаказано – влязла е в сила присъда с наказание, но деецът способства престъпникът да не изтърпи наказанието.
Важно е да се отбележи, че между дееца и укривания нема предварителна уговорка за това, че ще бъде укриван – „без да се е споразумял”. Ако са се споразумели сме изправени пред съучастие в престъпление.
Субект може да бъде всяко физическо лице, но обхватът на субектите е ограничен от ал. 3 – механизъм за изключване противоправността на деянието - Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.
От субективна страна е налице умисъл.
Ал. 2 и 4 – регламентират по-тежко наказуеми случаи. По ал. 4 това са особени субекти на престъплението - Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Ал. 2 е свързана със субективната страна - Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

Има поредица от разпоредби, които са подобни на личното укривателство. При тях субектът е длъжностно лице. Системата им обхваща самостоятелни състави, което е донякъде условно. По-добре би било да се регламентират като квалифицирани. Такива са чл. 288 (Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон), 295 (Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда), част от чл. 299 (Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга). 287 – противозаконно изтръгване на признания. 287а- нарушения със СРС

Неизпълнение на установено със съдебен акт парично задължение при наличие на средства (293а); осуетяване изпълнението на съдебно решение; неизпълнение на заповед за закрила от домашното насилие или за посещение на спортни мероприятия (296)

Чл. 298 – неосновна форма на съучастие
ал. 1- Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.
Субектите са затворници и е достатъчно наговарянето им да избягат чрез задружни усилия. Това наговаряне по същността си представлява приготовление.
Ал. 2 - Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Тук опитът е въздигнат в довършено престъпление. Ако обаче успеят да избягат – прилага се чл. 297 – там може да е избягал камо един.