17. Установяване на данъчни задължения. Предварително установяване.

В изпълнение на разпоредбата на КРБ, постановяваща, че данъците се установяват със закон, са приети законови нормативни актове, които лицата прилагат пряко. Като прилагат законите, лицата сами установяват, в смисъл определят по основание и размер, задълженията си за данъци и ги внасят в приход на съответния бюджет. Това е най-често срещания случай в практиката. Освен този начин на установяване, ДОПК регламентира и производството по установяване на данъци чрез извършване на данъчен контрол и издаване на ревизионен акт. Според чл. 3,ал. 1, т. 2 ЗНАП, НАП установява публичните вземания за данъци по основание и размер. В ДОПК се съдържат производството както на предварителното установяване на данъци (когато лицата сами определят дължимия данък по основание и размер), така се съдържат и производствата по осъществяването на данъчно осигурителния контрол.
На предварителното установяване са посветени чл. 105 – 109 ДОПК. Когато подават декларация и в нея определят размера на дължимия данък – предварително установяване. Предварителното установяване е производство, което зависи от вида на подаваната декларация:
1) когато лицата са задължени да подават декларации, с които сами изчисляват основата на дължимия данък. След като изчислят тази основа, те прилагат съответната данъчна ставка и така определят р-ра на данъка. Такива са декларацията по чл. 92 ЗКПО.
2) когато фл подават декларация по реда на чл. 50 ЗДДФЛ – сами определят данъчната си основа и дължимия данък;
Във всички тези случаи – приложими са разпоредбите на чл. 105 и 106 ДОПК.

Другият вид декларации, които подават задължените лица са тези, при които лицата декларират данни, във основа на които органа по приходите изчислява данъчното задължение – декларацията по ЗМДТ, когато лицето декларира новопридобит имот. Този вид деклариране и предварително установяване на данъците е установен в чл. 107 ДОПК. Разпоредбата на чл. 105 е обща по отн-е на установените данъчни задължения, уредени в различните материални данъчни закони.
Декларациите се проверяват за възможните несъответствия както в чл. 103 ДОПК – действията на органите по приходите след приемане на декларацията. Когато органите по приходите установят несъответствия, на лицата се изпращат съобщения, с които те се поканват да ги отстранят и да подадат нова декларация. Ако лицата не направят това, ако несъответствията са свързани с основата на данъчното облагане или с размера на данъчното задължение, органа по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира подадената декларация. Особеното за този акт, е че той се съобщава на лицето в 5 г. срок от изтичане на годината, в която е подадена декларацията. Този акт може да бъде обжалван в 14 дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Независимо, че тези данъчни задължения са установени с този акт, това е все още едно предварително установяване и окончателното установяване на задълженията става чрез извършването на данъчна ревизия.
Чл. 209 ДОПК постановява, че актът за установяване на задължението, с който се коригира декларацията е изпълнително основание за започване на принудително изпълнение.
Когато лицето вписва само данни, въз основа на които органа по проходите установява дължимия данък, при този вид деклариране размера на данъчното задължение се съобщата на данъчно задълженото лице. Срокът за внасяне на определения размер задължение е установен в закона и не зависимо, че лицето не е получило съобщението, ако не внесе в срок дължимия данък, то дължи лихва. Това е така, защото се приема, че задълженото лице би могло да предприеме и други действия за да научи конкретния размер на данъка.
Правни възможности на задълженото лице, когато подава такива декларации:
1. задълженото лице може да поиска и получи справка за начина, по който е изчислено задължението му. Тази справка във всички случаи ще съдържа данни за задълженото лице, общия и неплатения вид на задълженото лице. Тя има само информационна функция.
2. ако лицето реши, че ще обжалва определения и съобщен му данък, то може да поиска да бъде издаден акт за установяване на задължение по данни от декларация. Срокът за издаването на този акт е 30 от постъпване на искането в съответната приходна администрация. Този акт, издаден и връчен на лицето, може да бъде обжалван в 14 дневен срок от получаването му пред съответния териториален директор. Този акт също е изпълнително основание за започване на принудително изпълнение.
Когато задълженото лице не плати задължението си в законоустановения срок и не е извършена ревизия, то независимо, че това е предварително установяване, може да се премине към принудително събиране на данъчното задължение.
Това предварително установяване също е възможно да има съдебно обжалване и да се стигне до ВАС.