16. Данъчно деклариране. Задължени лица и видове деклариране. Правомощия на органите по приходите във връзка с подадена декларация.

Данъчната декларация представлява извънсъдебно писмено признаване относно съдържащите се в нея факти и обстоятелства.Касае се за документ от категорията на частните писмени документи, притежаващ доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неблагоприятни за него факти.В производството по повод подаване на декларации, документи и данни пред органа по приходите се прилагат общите разпоредби на ДОПК – чл.99 – 104.Тези общи разпоредби се прилагат доколкото в специални данъчни закони не е предвидено друго.Специални разпоредби се съдържат в ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, ЗМДТ, ЗАДС.С тези норми, които са в ДОПК, са уредении правомощията на органа по приходите след приемане на декларациите.
Относно подаването и приемането на декларации са посветени чл.99 – 104. Подаването на декларация е подаване на информация на хартиен носител по утвърден образец, на технически носител по утвърден формат и по електронен път.Компетентна е териториалната дирекция по постоянен адрес на физическото лице, включително ЕТ. За юридически лица, търговски дружества, за непрсонифицирани дружества и осигуриталните каси компетентна е териториалната дирекция по адрес на управление и седалище за местните юридически лица.За клоновете и търговските представителства на чуждестранни лица компетентна е териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на управление на търговското представителство.За чуждестранни лица, които не са клон/търговско представителство, компетентна е територалната дирекция по местоизвършване на дейността или по упрвление на дейността на лицето.Когато не може да бъде установена компетентната териториална дирекция, то компетентна е териториалната дирекция на НАП – София.Разпоредбите на ДОПК относно териториалната дирекция, която е компетентна да приеме декларацията, могат да бъдат изменени само ако това се съдържа в специален материален данъчен закон.Когато декларация се подава чрез пълномощник, той следва да удостовери това с пълномощно. Декларацията може да бъде подадена и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.
В ДОПК се въвежда задължение за оказване на съдействие от служителите на приходната администрация.Служителите на съответната териториална дирекция не могат да откажат приемането на декларация.Отказ може да се направи само в три случая: 1.когато не е подписана декларацията; 2.когато подаващият не е упълномощен и 3.когато в декларацията не се съдържат идентифициращи данни за лицето.
Удостоверяване на подаване на декларация.
То става чрез входящ номер , издаден от деловодството на НАП или чрез завеждане в регистъра на съответната териториална дирекция. При получаването на декларация задължително се отбелязва и начина на получаване.
Действия на органа по приходите след получаване на декларацията.
Те са в зависимост от това, какви са недостатъците на подадената декларация. Когато органът по приходите установи несъответствие между
1.съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или между 2.данните, вписани в декларацията, и данните, поучени от трети лица и администрацията.
В тези случаи органът по приходите изпраща съобщение на лицето и го поканва да отстрани тези несъответствия в 14-дневен срок.
Подава се нова коригираща декларация.Ако с нея бъде спазен 14-дневния срок и се приема, че първоначално подадената декларация е подадена в законо установения срок.
При друг вид несъответсвия тази процедура не може да се приложи. Те се отстраняват служебно.Трети случай на отстраняване на несъответствия е когато несъответствията касаят данъчната основа или данъчното задължение.В тези случаи право да извърши промените има само подателят на декларацията и то преди изтичане на законоустановения срок за подаване на декларация (чл.104).Подава се нова коригираща декларация.
Специален ред за подаването и приемането на декларации и документи,както и на данни на технически носител. Използва се програмен продукт, одобрен от изпълнителния директор на НАП. Удостоверяването на подаването в тези случаи се извършва с протокол, който се съставя и подписва от приемащия служител. Когато подадените на технически носител данни не съдържат данни за идентификация или самият технически носител не отговаря на изискванията.- в тези случаи техническият носител се връща на лицето, като му се дава 7-дневен срок за подаване на нова декларация. Законоустановеният срок се смята за спазен ако в дадения 7-дневен срок лицето е предоставило необходимите данни или е подало отговарящ на изискванията технически носител.
Подаването на документи по електронен път е приложимо само за лица с универсален електронен подпис. Когато изпратените по такъв път данни съдържат недостатъци, то те не се приемат, а на лицето се изпраща отказ. Ако в 7 дневен срок бъдат подадени надлежни и без недостатъци данни, счита се че законоустановеният срок за подаване на декларации, данни или документи по електронен път е спазен.

В ЗКПО е регламентирано задължението за подаване на годишна данъчна декларация за облагане с корпоративен данък; декларации при преобразуване и прехвърляне на предприятие; декларация за лицата, обложени с данък при източника; за извършване на хазартна дейност – декларации за отделните видове дейност; декларации на бюджетните предприятия и пр.
ЗКПО е регламентирал и привилегия за лицата, които подадат годишната си дан. декларация и внесат размера на годишния си данък в определен срок и по електронен път и внесе дължимия данък, то ползва отстъпка.
Когато лицата, задължени да подадат годишна данъчна декларация не изпълнят това свое задължение, те носят административно-наказателна отговорност. Такава отговорност носят и тези задължени лица, които не посочат или невярно посочат данни или обстоятелства в данъчната си декларация и тези данни довеждат до определяне на корпоративен данък в по-малък размер.
Подобни разпоредби относно задължението на лицата за данъчни декларации има и в други материалноправни закони.

Данъчната декларация по правната си същност представлява извънсъдебно писмено признание относно съдържащите се в нея факти и обстоятелства. Касае се следователно за документ от категорията на частните свидетелстващи документи, притежаващ доказателствена сила в случаите, в които издателят на документа удостоверява неблагоприятни за себе си факти.
В производството по повод подаване на декларации, документи или други данни пред органите по приходите се прилагат общите разпоредби, съдържащи се в глава 13 ДОПК – чл. 98 до чл. 104. специални разпоредби се съдържат и във всички останали материални данъчни закони – ЗКПО, ЗДДС, ЗМДТ, ЗАДС и др. Със всички тези норми са уредени правомощията на органите по приходите, задълженията за данъчно задължените лица, а също и компетентността на органа по приходите за предприемане на действия след изтичане на сроковете за подаване на декларация.
На въпросите относно подаването и приемането на декларации, както и за удостоверяване на подаването на декларация са посветени чл. 99 и чл. 100. разпоредбите касаят подаването на декларации, документи и данни на хартиен носител по утвърден образ, на технически носител по утвърден формат и подаването на декларация по електронен път. Всички тези видове декларации се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако в закон не е предвидено другаде да бъдат подадени, и се подават и чрез лицензиран пощенски подател и по електронен път. Чл. 8 ДОПК указва коя е компетентната ТД.
Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, то подаващия следва да удостовери самоличността си или представителната си власт.
Обикновено за представителството не се иска нотариална заверка за упълномощаването, като всеки образец на декларация съдържа и каре, в което се вписват данни за упълномощеното лице или за законния представител.
Само в един случаи се изисква нотариална заверка на пълномощното: когато се иска удостоверение за наличие на данъчни задължения.
Чл. 99, ал. 3 ДОПК въвежда задължение за указване на съдействие от служителите, приемащи декларациите. Това съдействие може да се отанся както до попълването на формуляра на декларация, так аи до необходимостта от отстраняването на непълноти във вече полълненната декларация. Но служителите на приходната администрация не може да откажат приемането на декларация. Само случаите, които са изрично уредени в ДОПК може да се откаже приемането на декларация. Те са следните:
- когато подаващият декларацията не е упълномощен;
- когато в декларацията не се съдържат данни за идентификация на данъчно задълженото лице – данни, изброени в чл. 81, ал. Т. 2 и 3 ДОПК (име, наименование и фирма, данни за Булстат или единния идентификационен код, или ЕГН за фл)
Удостоверяване, че една декларация е подадена става чрез входящ номер, издаедн от деловодството на НАП, или чрез завеждане на декларацията в регистър с датата на подаването й, когато е подаде чрез Български пощи или лицензиран пощенски оператор. Във всички случаи задължително се посочва начина на подаване на декларацията.
Когато след приемането на декларацията, която не е подадена лично, и органа по приходите установи несъответствия, той разполага с няколко възможности в зависимост от съдържанието на несъответствията:
1) Ако има разминаване или несъответствия м/ у съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й.
2) Ако бъде открито несъответствия м/ у данните, вписани в декларацията, и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации. Тук органа по приходите изпраща съобщение на задълженото лице и го поканва да отстрани тези съответствия в 14 дн. срок от получаване на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва чрез попълване и подаване на нова коригираща декларация. Ако тази коригираща декларация бъде подаде в 14 дневния срок, то същата се смята за подадена в законоустановения срок. Този ред за отстраняване на недостатъци не се прилага в случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, вписани в Регистъра за задължените лица (тези данни са вписани там служебно). Отстраняването на несъответствията става служебно.
3) Когато органа по приходите установи несъответствия в данъчната основа и размера на дължимия данък
Подаването и приемането на декларации и документи или данни на технически носител или само на технически носител е уредено в чл. 101 ДОПК. Този ред е специален – за подаване на данни на технически носител. Това е така, защото при него е необходимо използването на програмен продукт одобрен от Изпълнителния директор на НАП. Тук удостоверяването на подаването на декларация се извършва със съставянето на протокол, който се съставя и подписва от съставящия служител.
Когато се подава декларация на технически носител и тя не отговаря на необходимите изисквания, техническия носител се връща на задълженото лице и му се дава 7 дн. срок за съответствия с правната норма – чл. 101, ал. 4. законоустановения срок се смята за спазен ако в 7 дн. Срок лицата представят наново необходимите данни или подават технически носител, който да отговаря на изискванията на закона.
На подаването или приемането на документи с електронен подпис е посветен чл. 102. необходим е електронен подпис по ЗЕДЕП. Когато изпратените по електронен път декларации съдържат :
- не съдържат надлежен електронен подпис
- не съдържат идентификация на подателя
- периода, за който се отнася инфо
- когато не отговарят на изискването за формат на записа
То тези декларации не се приемат и на лицето се изпраща съобщение за отказ от получаване на декларация – чл. 103, ал. 3 ДОПК.

В ЗКПО е регламентирано задължението за подаване на декларация за намаляване на авансови вноски – чл. 88; задължението за подаване на годишна данъчна декларация за облагане с корпоративен данък – чл. 92; декларации при преобразуване и прехвърляне на предприятие; специална декларация за лицата, обложени с данък при източника; за извършване на хазартна дейност – декларации за отделните дейност; декларации на бюджетните предприятия и пр.
Годишната данъчна декларация за облагане с корпоративен данък.
Печалбата на юл от упражняваната от тях дейност се облага с корп. данък. Данъчната основа = данъчната печалба, определена след преобразуванията по ЗКПО. Данъка се декларира чрез подаване на год.дан.декл. от данъчно задължените лица или упълномощени от тях лица в компет. ТД – там, където се намира седалището на юл и където то е данъчно регистрирано в ТД. Образеца на тази год.дан.декл. се утвърждава от Мин-ра на финансите и задължително се обнародва в ДВ.
ЕТ формират годишната си печалба по реда на ЗКПО, но те не са задължени по ЗКПО лица, а по ЗДДФЛ, затова те не подават декларация по ЗКПО, а по ЗДДФЛ – чл. 50.
Този вид декларация се х-ра с това, че в закона са уредени и някои приложения, които задължително следва се подават декларацията.
Годишните финансови отчети на предприятията подлежат на задължителен финансов одит. И съгласно чл. 38 ЗСч, когато независимия финансов одит не е завършил до 31 март (срока за подаване на год. дан. декларация), декларацията се подова, а задължителния финансов одит се подава не по-късно от 31 юни на следващата година.

ЗКПО е регламентирал и привилегия за лицата, които подадат годишната си дан. декларация и внесат размера на годишния си данък в определен срок – 31 март по електронен път и внесе дължимия данък, то ползва отстъпка 1%, но не повече от 1000 лв. Корпоративния данък се внася по банков път по сметка на републиканския бюджет на съотв. компетентна ТД.
Плащането може да стане и чрез Интернет – изисква дебитна карта и регистрация
Плащането може да стане и чрез пощенски запис
Срок за внасяне на данъка и подаване на декларацията – 31.03

Когато лицата, задължени да подадат годишна данъчна декларация не изпълнят това свое задължение, те носят административно-наказателна отговорност. Такава отговорност носят и тези задължени лица, които не посочат или невярно посочат данни или обстоятелства в данъчната си декларация и тези данни довеждат до определяне на корпоративен данък в по-малък размер. Размерът на административната санкция е двоен в зависимост от дължимата сума.
ЗКПО съдържа и разпоредби, установяващи адм.-нак. отговорност, които, като са задължени за това, не подадат приложенията към годишната данъчна декларация.
Във всички останали материалноправни закони се съдържат разпоредби, отнасящи се до деклариране на задължения за данъци или на упражняван на дейност.
Пр. ЗМДТ – лицата, които са придобили и построили нов недвижим имот – подават декларация по чл. 14 ЗМДТ; нежилищните имоти се декларират от предприятията по чл. 17 ЗМДТ. Когато предявяват правото си за ползване на данъчни облекчения – подава се декларация
Данъка в/ у наследствата; данъка в/у превозните средства.
ЗМДТ урежда и облагането с патентен данък. По реда на чл. 61х лицата са длъжни да декларират започването на упражняване на патентна дейност.
Законите, които регламентират облагане с косвен данък :
- чл. 125 ЗДДС – задължение за подаване на справка –декларация до 14 то число на месеца следващ данъчния период (1 месечен). Лицата са задължени да подават на технически носител и дневник за покупките; дневник на продажбите и пр.