15. Съсобственост: а) понятие и видове; б) възникване и прекратяване; в) отношения между съсобствениците; г) етажна собственост

1. Понятие едно право на собственост върху определена вещ принадлежи на две или повече лица. У нас общият режим на съсобствеността е уреден от ЗС, ЗУТ, ЗН. Всеки от съсобствениците има право на собственост върху така получената част. При съсобствеността всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост.
2. Видове съсобственост
       С оглед дали дяловете на съсобствениците са определени
       - дялова съсобственост - при нея частите на всеки съсобственик са определени при възникването й било по съгласие, по завещание или от съда. ЗС установява презумпция, че частите на собствениците се считат за равни.
       - бездялова съсобственост – никой от съсобствениците няма конкретно определен дял от общото право – съпружеската имуществена общност.
        С оглед дали съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба
        - делима – принципът установен за всяка собственост е, че винаги тя е делима. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ.
        - неделима – не може да бъде ликвидирана чрез делба. От своя страна тя е неделима по закон.  Прекратяване чрез делба е забранено с изрично разпореждане на правна норма (Не се позволява делба на регулирани дворни места и парцели, ако обособените дялове ще бъдат под минимално изискуемия размер).  Неделимата е и поради естеството на вещта.  Когато обособяването ще доведе до физическото унищожаване на общата вещ (животно, автомобил). Неделима поради предназначението на вещта – когато общата вещ по своето естество е делима, но е предназначена да обслужва всички. Ако се допусне делба някой от собствениците няма да може да си служи с вещта (стълбите, покрива на сграда в етажна собственост).
С оглед начина на възникване 
Доброволна съсобственост – възниква по волята на съсобствениците (покупка на една вещ от две лица).
Принудителна съсобственост – възниква независимо от волята на лицата (съсобственост върху общи част на етажна собственост).
Случайна съсобственост – възниква при наследяване.
     Права и задължения на съсобствениците – всеки съсобственик има правомощия на владение, ползване и разпореждане, които упражнява самостоятелно.
Право на владение – всеки съсобственик упражнява фактическа власт върху общата вещ, но съответно върху своя дял и да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея, съобразно правата им.
Право на ползване – съсобственикът може да извлича полезните свойства на вещта, може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея.
Право на разпореждане – всеки съсобственик може да се разпорежда със своето право съобразно дела си в общата съсобственост.
Задължения на съсобствениците – използването на общата вещ е свързано и с разноски. Това задължава всеки съсобственик да участва и в тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Необходими разноски; Полезни разноски
Способи за възникване на съсобственост – четири: наследяване, правна сделка, административен акт, закон.
1.Когато едно физическо лице, което притежава имот, почине и остави двама или повече наследници, те придобиват наследствена вещ в съсобственост с дялове съобразно с родствената им връзка, при спазване правилата на ЗНасл. Такъв резултат може да се получи и при завещание в полза на две или повече лица.
2.Когато един правен субект прехвърли своя вещ на две или повече лица или прехвърли част от притежавана вещ на трето лице, те стават съсобственици в придобития чрез сделката имот. Тук съсобствеността възниква по силата на договор.
3.Типичен случай на създаване на съсобственост по силата на административен акт има при дворищната регулация. Съсобствеността се създава по силата на самата регулация.
4.Съсобственост се поражда по силата на закона в сграда при режим на етажна собственост, в която определени части са задължително съсобствени.
Способи за прекратяване на съсобствеността:
Чрез делба – това е възможност всеки съсобственик по всяко време и въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ. Искът за делба не се погасява по давност. Делбата е начин за прекратяване на съсобствеността. Право на делба се поражда от всяка имуществена общност, без значение вида на съсобствеността и основанието на нейното възникване. Право на делба има всеки съсобственик, независимо от размера на неговия дял. Без значение е качеството на съсобственика, няма значение и обекта на делбата. Може да се иска както на движима, така и на недвижима вещ. Делбата може да се извърши по два начина – по съгласие на страните (доброволна) и по съдебен ред.
Доброволна делба – това е възмезден акт, тъй като, ако някой съсобственик загуби своя дял, може да иска уравнение от другите. По своята форма това е договор. Ако с него се прекратява съсобственост върху движими вещи над определена стойност (над 50 лв.), както и на недвижими имоти, договорът трябва да се състави в писмена форма с нотариално заверени подписи. Правото да се иска делба е субективно, постетативно право.
Съдебната делба – замества непостигнатата доброволна делба. При нея само по волята на един и независимо от волята на другите съсобственици, съсобствеността се прекратява, като се следва специално съдебно производство. Започналото производство може да се приключи като спогодба, като потвърден от съда договор между страните, с който чрез взаимни отстъпки те слагат край на спора, на съсобствеността и на делото. Това е съдебен акт за договор. Затова съдебната спогодба не може да се обжалва. Чрез съдебната делба се развива едно спорно производство, първата фаза, на което приключва с решение на съда за допускане на делба (определят се квотите и имотите на съсобствениците).  В това решение се определят лицата, между които се допуска делбата, вещите (имотите) и частта (квотата) на всеки от съделителите. Втората фаза започва след решение за допускане на делбата. Това е образуване на дяловете и предоставяне на всеки дял като конкретен обект в изключителна собственост на съответния съделител (поставане в дял). Това става със съставяне на разделителен протокол или с теглене на жребие. С влизане на протокола в сила или тегленето на жребието, определените дялове стават собственост на участниците и настъпва вещно правен конститутивен ефект – съсобствеността вече е прекратена. Ако вещите, обект на съсобственост са неподеляеми, то те се изнасят на публична продан и получената сума се разпределя между съделителите на база дяловете.
Чрез отказ – собственикът има право на разпореждане със своя дял, което може да се изрази и в отказ на правото на собственост. Съгласно закона за наследството, частта на отреклият се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Според ЗС правото на изкупуване на дял от съсобствен имот  също цели да върне продаденото и да уголеми дела на другия съсобственик.
Чрез прехвърляне на дял на друг съсобственик – всеки съсобственик може да се разпореди със своя дял като го прехвърли на друг съсобственик, но ако той прехвърли своя дял на трето лице, съсобствеността не се прекратява, само се сменя личността на съсобственика с неговия преобретател.
Чрез погиване на вещта изчезва обектът на съсобствеността и се прекратяват правата на всички съсобственици.

Етажна собственост. Понятие и правен режим. Възникване и прекратяване на етажната собственост.
Според ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените им към помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни съсобственици- държавата, общините, физически и юридически лица. Характеристики на ЕС:
-обект е недвижима вещ;
-в архитектурно и строително отношение сградата да е от етажи;
-отделните обекти да са свързани технически с общите части- основи, покрив и т.н.;
-отделните обекти да са с различни собственици;
-общите части са в съсобственост;
-съсобствениците влизат в правоотношения помежду си и с трети лица;
Вижда се, че ЕС е една модификация на правото на собственост, едно особено съчетание на изключителна собственост върху обособени обекти в една сграда и съсобственост върху общите части.
ЕС може да се разглежда, като съвкупност от права и задължения.
      Още през 1904 г. в България ЗИСС допуска възможност “разни катове на една къща” да принадлежат на различни собственици. През 1933 г. се приема Закон за етажната собственост, който за пръв път въвежда и термина “ЕС”. През 1935 г. се замяна с Наредба-Закон за ЕС, който действа до 1951 г. Тогава влиза в сила ЗС, който урежда общо режима на ЕС. Приет е и правилник за управлението, реда и надзора на ЕС- ПУРНЕС.
Способи за възникване на ЕС:
1.Чрез правна сделка. Всяка сделка,  с която се прехвърля право на собственост може да се разглежда и като способ за възникване на ЕС. Може да бъде продажба, замяна, дарение, договор за издръжка и гледане, завещание, като е необходимо предмет на тази сделка да бъде обособена част от сграда;
2. Чрез административен акт. Примерно, ако собственик на отчужден имот се обезщетява с жилище или друг обект в построена сграда, или в сграда, която ще се построи;
3.Чрез делба. Ако сграда или части от нея са съсобственост, то тя се ликвидира чрез делба и се поделя;
4. Чрез ново строителство;
5. Чрез строителство от ЖСК;
6. Чрез договор за групов строеж;
7.Чрез отчуждаване и конфискация;
8. Чрез давност
Способи за прекратяване: Общите части не могат да се делят - ЗС
1. при погиване на сградата;
2. чрез преустройство на сградата в ЕС
3. чрез сливане - ако ги изкупи някой;
4. чрез разделяне-  в ПУРНЕС.