13. Продажба по Закона за задълженията и договорите: ; а) обща характеристика; б) задължения на страните; в) отговорност на продавача при недостатъци и евикция; г) различия от търговската продажба

Продажбата е регламентирана в чл.183 ЗЗД. - 183.  С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Договорът за продажба – съглашение , по силата на което едната страна / продавач / се задължава да прехвърли определено субективно право на другата страна / купувач / , което на свой ред се задължава да прехвърли парична сума наречена цена.Продажбата е :
1.двустранен договор – от него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни;
2.възмезден договор;
3.консенсуален договор – той е валидно сключен от момента , в който страните постигнат съгласие относно вещта , която продавача се задължава да прехвърли , и относно цената , която купувача се задължава да плати насреща;
4.каузален договор – този договор се различава и за двете страни – за продавача да придобие парична сума , а за купувача да придобие вещно право;
5.алеаторен договор – само по изключение е такъв договор – при продажба на шанс / купуваш например улова / на едно лице;
6.комутативен договор – когато страните още по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения.
Форма на договора за продажба - Договора за продажба е неформален договор.Той е сключен , щом се постигне съгласие относно вещта и цената.Но има случаи , когато законът предвижда форма като условие за действителност:
1.Продажбата на недвижими имоти трябва да бъде извършена в нотариална форма – чл.18 ЗЗД - 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
2.Продажбата на наследствени права трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени – чл.212(2) ЗЗД -     Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договорящите да бъдат нотариално заверени.
3.Продажбата на кораб и въздухоплавателно средство – писмена форма с нотариална заверка на подписите.
4.Продажба на автомобили - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
5.При продажба на държавни и общински имоти не се изисква нотариален акт , а само писмена форма.
6.По ЗУТ – учредяване право на строеж между съсобственици и друг кръг близки лица още не се изисква нотариален акт , а само писмена форма с нотариална заверка.
7.При търговско предприятие , дялове в ООД , ТЗ предвижда че формата е писмена с нотариална заверка на подписите.
Страни по договора – Всеки правен субект – физическо или юридическо лице може да бъде страна по договора за продажба.Законът забранява две категории лица да бъдат купувачи. Изискването по отношение на купувача е императивно – чл.185 ЗЗД:
1.Лица , които по закон или назначение изпълняват функции на управление или пазене , на правото което ще бъде предмет на продажбата;
2.Забрана за съдии , съдии по вписванията , прокурори , адвокати , тогава когато споровете по тези дела са висящи в съответния съд.
Чл. 185.  Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко,нито чрез подставено лице:
     а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и
     б)  съдиите, прокурорите,съдиите-изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.
Предмет на договора – всякакво субективно право може да е предмет на договора за продажба. Вещите също – по-голямата част от правната уредба е за вещи.
Задължения на продавача две основни задължения – чл.187 ЗЗД -  187.  Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ.  Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
1.Да прехвърли вещното право / престация “даре” / - съгласно чл.24(1) ЗЗД собствеността се прехвърля в момента на сключване на договора.
Чл.24.  При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
Има случаи когато прехвърлянето става в по-късен момент , т.е. тук нямаме автоматическо прехвърлително действие:
1.Задължението е родово определяемо – вещта трябва да се индивидуализира;
2.Алтернативна престация - вещта трябва да се индивидуализира;
3.Продажба на бъдещи вещисобствеността преминава от възникване на вещта;
4.Продажба на чужди вещи ;
5.Продажба , която е с уговорен прехвърлителен ефект.
2.Да предаде вещта – продавача трябва да направи всичко необходимо вещта да премине от неговата фактическа власт във власт на купувача.Вещта трябва да е в състояние , в което се е намирала при сключване на договора плюс плодовете от този момент.
Задължения на купувача – две задължения – чл.200 ЗЗД.- 200.  Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
     Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
     Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.
1.Да заплати цената – едновременно с предаването на вещта трябва да бъде извършено плащането , на мястото на предаване.Това е диспозитивно правило.По начало не се дължи лихва при уговорено по-късно плащане.Лихва се дължи само ако вещта дава плодове.
2.Да получи вещта – т.е. да установи фактическа власт върху нея.Ако не я получи , купувача изпада в забава и като длъжник и като кредитор.
Правни последици от неизпълнението на тези задължения:
Общия режим е в общата част на ЗЗД.Специалната част – съдържа регламентация – отклонения от този общ режим.
1.За неизпълнение на задълженията на купувача специално правило няма.
2.За задълженията на продавача има специален режим , който по начало измества общия режим. При неизпълнение на първото задължение на продавача води до неговата отговорност за евикция или съдебно отстраняване.Когато продавача не е предал вещта въобще специално правило няма , но когато е предал вещта в не надлежно състояние има специален режим на отговорност за недостатъци.

Отговорност на продавача за съдебно отстраняване /евикция/
Отговорността за евикция /съдебно отстраняване/ е свързана със задължението да се прехвърли съответното вещно право.Правната уредба на евикцията се съдържа в чл.188 – 192 ЗЗД.
Чл.188.  Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.
     189.  Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87.  В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.  За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
     Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.
     190.  Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.
     В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.
     191.  Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
     Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
     Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.
     192.  Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената.  Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
     Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.
Продавача отговаря не само ако е продал чужда вещ , но дори и своя , ако тя е обременена с права на трети лица , които могат да се противопоставят на купувача.В случая продавача отговаря за съдебното отстранение за евикция.
Видове евикция: пълна и частична.
Пълна евикция – продавача не е прехвърлил никакви вещни права на купувача , т.е. въобще не е бил носител на съответното вещно право.Прехвърлил е право , което сам не притежава.
Частична евикция – продавача има някакво вещно право , но то е в обем по-малко от тези които би следвало да прехвърли.
Отговорност на продавача при недостатъци.
Правната уредба се съдържа в чл.193 и следващите ЗЗД.- 193.  Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Недостатъкът е отклонение на продадената вещ от дължимите качествени характеристики.Тези характеристики могат да произтичат от 3 източника:
1.От договора между страните – основен източник;
2.От обичаите в практиката;
3.От нормативни изисквания.
Отклоненията от качествените изисквания трябва да включват негодността на вещта да служи по предназначението си или нейната стойност.От гледна точка на правния режим недостатъците са два вида: явни и скрити.Явни – такива отклонения от качествените показатели , които могат да се установят при определен преглед на вещта.Скрити – отклонения от качествените показатели , които не могат да бъдат открити при обикновен преглед.
Когато вещта има явен недостатък, купувача следва да уведоми продавача.Ако вещта има скрит недостатък – уведомяването за това трябва да стане веднага , след като се прояви.Уведомяване не се изисква ако продавача е бил недобросъвестен – чл.194(2) ЗЗД -  Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.Това трябва да доказва купувача.
Права на купувача при наличието на недостатъци – чл.195 ЗЗД.
Чл.195.  В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193,купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
     Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
         При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.
Такива права има само добросъвестния купувач – 3 или 4 възможни алтернативи между които може да избира:
1.Да развали договора извънсъдебно – т.е. да върне вещта и да иска цената - / независимо от вината на продавача / - редосибиторен иск;
2.Намаляване на цената пропорционално на недостатъците – с квалитиминорен иск – т.е. вещта ще му бъде полезна и с недостатъците;
3.Отстраняване на недостатъка – това става по два начина:
а/купувача иска от продавача да отстрани недостатъците;
б/купувача сам да отстрани недостатъците , но за сметка на продавача.Т.е. ще има вземане , но в рамките на стойността на вещта.Само за родово определени вещи – купувача може да иска замяна с изправна вещ.
След като купувача избере една от тези алтернативи , другите се погасяват , не може да ги използва за същата вещ.Тези алтернативи не изискват вина на продавача.Но е възможно купувача да е претърпял вреди.В този случай купувача има вземане за тяхното обезщетяване по общите правила. Вината се презумира.Тези правила за отговорността за недостатъци до тук са императивни.
Давност при отговорността за недостатъци – установени са кратки срокове – чл.197 ЗЗД.
Чл. 197.  Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи.  Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен.  Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.
         Срокът тече от предаването на вещта.
Продължителността на тези давностни срокове е диспозитивна.Т.е. те могат да бъдат удължавани или скъсявани за разлика от общия режим но погасителната давност.
Особени правила при продажба на вещи.
43в. Особени правила се съдържат в чл.201-213 и др. разпоредби в ЗДС и ЗОС и ГПК по въпросите за публичната продан. В ТЗ от чл.329-341 се съдържа пр. уредба на някои др. видове продажби.