12. Привилегии: а) същност и видове ; б) залог; в) ипотека - същност, видове и учредяване; г) обезпечение пред съд; д) защита

Правна уредба – чл.133 ЗЗД - 133.Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него , ако няма законни основания за предпочитане.
Привилегията е качество на едно вземане по силата на което то се удовлетворява по предпочитание пред други вземания.Привилегията е характеристика на самото вземане.
Видове:
1.Специални – дават право на удовлетворение на конкретно субективно право.
2.Общи – правото на предпочитано удовлетворение се получава независимо върху какво имуществено право се води принудителното изпълнение.
Системи от привилегии – привилегиите се появяват при принудителното изпълнение.

Форми на принудително изпълнение:
1.Индивидуално принудително изпълнение / ГПК / - чл.136 ЗЗД;
2.Универсално принудително изпълнение / част ІV на ТЗ / - чл.722 ТЗ.
Чл. 136.  Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, покойто са изброени следните вземания:
     1.  вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
     2.  вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;
     3.  вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
     4.  вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
     5.  вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения,и вземанията за издръжка;
     6.  вземанията на държавата, освен тия за глоби;
     7.  (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.);
     8.  (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
     (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
     Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
     Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
Първите 4 точки на чл.136 ЗЗД са специални , петата и шестата – общи.
Чл. Чл. 722.  (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
     1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;
     2.  вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;
     3.  разноски по несъстоятелността;
     4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
     5.  издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
     6.публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
     7. вземания,възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника;
     8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
     9.  вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
     10.  вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
     11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3.
     (2)Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 11, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
Чл.616(2) ТЗ - (2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от:
     1.  законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
     2.  отпуснат на длъжника кредит от съдружник;
     3.  безвъзмездна сделка.
При конкуренция – при обикновено вземане и привилегировано вземане най – напред се удовлетворява привилегированото вземане.При конкуренция между привилегировани вземания – най-напред се удовлетворява вземането с по-предна по ред привилегия.
Отклонения – при конкуренция при вземане от т.3 и т.4 на чл.136 , ако вземането е за необходими или полезни разноски , приоритет има кредитора с право на задържане , т.е. първо се удовлетворява вземането по т.4.
При конкуренция на вземания по т.3 на чл.136 действа принципът: първия по време е по – силен по право.
При конкуренция във рамките на другите точки от чл.136 има съразмерност на вземанията.
Обезпечения – улесняват удовлетворяването на кредитора. Обезщетения - два вида : лични / персонални / и вещни.
Това става по два начина:
При личните – освен длъжника отговаря и друго лице.Т.е. удовлетворението се улеснява чрез имуществото и на други субекти , освен от това на длъжника.Това е поръчителство , банковите гаранции и др.
При вещните – за кредитора се заделя едно имуществено право и той е гарантиран , че ще се удовлетвори от него.Това е залог и ипотека.

ЗАЛОГ – понятие: залогът / заложното право / представлява субективно право- потестативно – което дава възможност на едно лице да удовлетвори кредитора по предпочитание.
Характеристики на залога / ипотеката / - 3:
1.Акцесорност;
2.Неделимост;
3.Потестативно право.
Акцесорност – 1.Заложното / или ипотечното / право възниква едва след като е възникнало обезпеченото вземане.Възможно е възникване и преди да възникне вземането , но отговорността е след като възникне вземането.Но ипотечното и заложното право се смятат за възникнали от деня на възникване на ипотеката или залога;
2.Прехвърляне на ипотечно право – при цесия се прехвърля и ипотечно и заложното право;
 3.Погасяване –щом се погаси обезпеченото вземане , се погасява и залогът / ипотеката/.
Неделимост – чл.150 ЗЗД.Неделимост означава , че каквито и правни и фактически промени да настъпят с обезпеченото вземане или с ипотечното или заложното право , ипотечното или заложното право остават неделими.
Промени в обезпеченото вземане – напр. при ипотека ипотечното право тежи върху 3 имота.Длъжникът изпълнява частично – погасява 50%. Това не се отразява върху ипотеката.Т.е. ипотеката остава да тежи върху трите имота.
Има ипотека и обезпечено вземане пак на 3 имота – длъжникът умира и го наследяват 3 наследника.Задължението се разделя.Наследниците извършват делба.Независимо от всичко това , ипотечното право тежи, върху всеки един от тези имоти за обезпечаване на вземането.
Потестативен характер – Ипотеката е потестативно право.Залогът е субективно право, съдържа потестативен елемент, а в някои случаи може да има и вещно – правен елемент или търговско правен елемент и т.н.Ипотеката и залога не са вещни права.  Пример: 1 застроен недвижим имот.Върху него / той е на длъжника / се учредява ипотека за дълга на длъжника.Длъжника прехвърля правото на собственост върху сградата и правото на строеж върху терена.Върху надстроената част учредява право на ползване.В един момент кредитора изнася имота на публична продан.Длъжника има в този момент вече само гола собственост , обременена с вещни права.Но след като има учредена ипотека , кредитора ще продаде това , което е имал към момента на учредяване на ипотеката.Вещните права на другите се прекратяват за в бъдеще.Точно това е потестативното право възмезност на кредитора.
Съдържание на заложното право – При реален залог върху вещ влиза и вещно – правно правомощие да се упражнява фактическа власт.При залог върху вземане – влиза и определено облигационно право спрямо третото лице.При залог на търговско предприятие – влиза правомощие – кредитора да назначи управител.Т.е. освен чисто потестативно право в някои случаи в заложното право влизат и други правомощия.

ИПОТЕКА – ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ.СЪДЪРЖАНИЕ НА ИПОТЕЧНОТО ПРАВО.
Ипотечното право е правна възможност на ипотечния кредитор да се удовлетвори по предпочитание от стойността на ипотечния недвижим имот, като осребри обектът на ипотеката в правно състояние в което , той се е намирал при учредяване на ипотеката.
Ипотечното право е акцесорно, неделимо и потестативно. По своето съдържание има едно правомощие – чрез публична продан на имота да се предизвикат съответните правни промени. Реализирането на ипотеката става винаги съдебно.
Ипотеката се учредява върху недвижими вещи. Възможни са и “мобилиарни ипотеки” , т.е.върху движими вещи.У нас такава ипотека е тази върху морските кораби по Кодекса за търговско мореплаване. Морската ипотека е винаги договорна.Не се предвиждат , дори са забранени законните морски ипотеки.
Ипотечния договор е в писмена форма с нотариална заверка на подписите.Ипотечния кредитор няма фактическа власт върху вещта.Той има право да изнесе ипотекирания имот на публична продан.
Видове ипотеки:
1.Според предмета на ипотеката:
    - ипотека на недвижим имот / ЗЗД /;
    - мобилярна ипотека / ипотека върху движима вещ / - уредена е в Кодекса на търговското корабоплаване.
Мобилярната ипотека има за предмет кораб или кораб в строеж.Тя е винаги договорна т.е. сключва се договор между кредитора и собственика на ипотечния кораб.Формата на договора е писмена с нотариална заверка на подписите.Ипотечното право възниква от момента на вписване в съответния корабен регистър , т.е. вписването е конститутивно. Тази ипотека е 5 год. с възможност за подновяване. Кодекса на търговското корабоплаване не допуска съществуването на законни ипотеки , забранени са изрично.
Ипотека на недвижим имот – 3 случая има.Различават се по начина на възникване на ипотечното право.Ипотеките задължително се вписват в имотния регистър – и тогава тя възниква.
1.Договорна ипотека – ипотечен договор плюс вписване в имотния регистър.Форма за действителност – нотариален акт.Нотариалния акт трябва да има определени реквизити – трябва да внася яснота по въпросите за това , какво е вземането – то трябва да е индивидуализиран ипотечен имот – точното му място , кой е собственика му.Лицето учредяващо ипотеката трябва да е собственик на ипотечния имот.
Когато се ипотекира за чужд дълг , собственика на имота трябва да е напълно дееспособен.Ако са спазени тези предпоставки ипотеката се вписва.От момента на вписването възниква ипотечното право.
2. Законна ипотека – чл.168 ЗЗД -      168.  Законна ипотека се учредява:
         а/ в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и
          б/ в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
         Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата.  Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2. - 167.  Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.         
         В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.