11. Престъпления против честта - видове и отграничения.

Издаване на чужда тайна
1.1. Основен състав – чл. 145, 1 – Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Субектът тук е особен – лице, което по силата на своето занятие е задължено в случаи на осъществяване на своите функции, ако му бъде поверена лична тайна, да я пази. От обективна страна предмет на престъплението е лична тайна, опасна за доброто име на пострадалия. Друг признак е, че тайната е споделена от пострадалия по негова воля във връзка с осъществяването на неговото занятие. Характеризира се с изпълнителното деяние – откриване на чужда тайна. От обективна страна съставът изисква откриването да е станало противозаконно – в нарушение на правилата, регламентиращи дейността на разкрилия тайната. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
1.2. Друг основен състав – чл. 145, 2 – Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода от 1 година.. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна се изисква пострадалият да е осиновен, осиновител или семейството им като цяло. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тайната на осиновяването. От субективна страна има пряк умисъл. Друга специфика е, че деецът преследва причиняването на вредни последици на пострадалия. По-тежко наказуеми състави – в края на ал. 2, ако от деянието са настъпили тежки последици.
1.3. Друг основен състав – 145а, 1 – Който използва информация, събрана чрез използване на СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Субект е всяко НОЛ. Предмет на престъплението е информация, събрана чрез СРС. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използване от дееца на тази информация за цели извън нейното предназначение по закон. Целите по закон са или за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. От субективна страна е налице умисъл. По-тежко наказуеми случаи: ал. 2 – извършителят е длъжностно лице, което е придобило информация в кръга на неговата служба или длъжностно лице, на което е станала известна информацията в кръга на неговата служба.
Обида (чл. 146 НК)
Изпълнителното деяние е казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.Обектът е личната чест или достойнството на потърпевшия,а субектът е общ.Деянието трябва да е извършено със съзнанието ,че се унижава честта и достойнството на обидения.Ако обаче обиденият е отвърнал веднага с обида,съдът може да освободи и двамата от наказание. Реторсия е допустима само при първата квалификация (публично).
Клевета (чл. 147 НК)
Изпълнителното деяние е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. Обект е честта и достойнството на оклеветения. Съгл. ал. 2 на чл. 147 деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Умисълът се изключва при фактическа грешка.
В чл.148 са посочени квалифицираните състави за обида и клевета: ако е нанесена публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му; от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Клевета: и тежки последици.
148а – разпространяване на информация от архива на МВР – без значение е съдържанието, а само че е неправомерно добита.