9. Състав на престъплението по международното право.

Съставът на престъплението с международен елемент е същият като състава на престъплението по националното право.
Съставът на международното престъпление има своите особености - това е съвкупността от признаци на престъпни деяния, посредством които нормите на международните актове очертават отделните видове международни престъпления. Съставът на престъплението по международното право се отнася към състава на конретното престъпление - международно и с международен елемент, както общо към частно. Структурата на състава включва обект на престъплението, субект на престъплението, обективна и субективна страна на престъплвнието.

Състав на международното престъпление
Съставът на международното престъпление има специфичен обект - отношенията между държавите, които осигуряват мира в регионален и глобален план. Насилственото посегателство върху този обект е недопустимо и обосновава отговорността на нарушителя. Д. Михайлов разделя международните отношения на две подгрупи, а от там и обекта на международните престъпления - отношения които осигуряват мира и сигурността на човечеството и международната общност както и оцеляването на човешкия род на земята, и отношения, които осигуряват международният ред и универсалните правила на човека.

Има понятие което се налага през последните години в международните отношения - понятието „международна общност”,”демократична международна общност”.
За международното наказателно право  е от значение обстоятелството, че междурадната общност и по-малко демократичната международна общност не могат да бъдат субект на международните отношения. Освен общ трябва да се различава и непосредствен обект на международните отношения, включващ обществените отношения по конкретното престъпление. Предметът на международното престъпление е различен от неговият обект.
Субект на международното престъпление може да бъде всяко физическо лице достигнало определена възраст, което е извършило престъпление в състояние на вменяемост. Общ субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Особен субект на международното престъпление може да бъде само определено лице, което наред с общите качества възраст и вменяемост, трябва да притежава и други допълнителни. В правната теория се поддържа становище, че субект на престъпление могат да бъдат юридически лица, включително и военни съюзи.

За изясняване на обективната страна на международното престъпление има значение подходът - това дали във центъра на наказателноправната теория ще бъде поставено субективното или обективното наказателно право. Придържането към обективното наказателно право означава формите на престъпна дейност - стадиите на умишлена престъпна дейност като опит и довършено престъпление, съучастието и неговите форми и видове, пролблемът за единството и множеството на престъплението да бъдат отнесени към учението за престъплението.

Субективното наказателно право насочва към извода,че не деянието, а деецът се наказва. Престъплението е съставомерно, когато съдържа необходимите обективни признаци относими към деянието. От обективна страна престъплението може да бъде извършено чрез действие или бездействие. В престъпленията от локален характер могат да участват повече държави при създаден военен съюз между тях. Мястото на извършване на престъплението обикновено не е на територията на една страна. Международното престъпление се извършва по схемата: общественоопасно действие или бездействие на субекта на деянието -> вредни последици от извършеното деяние -> наличие на причинна връзка между деянието и настъпилите последици.

Международните престъпления биват най-често продължение, т.е през по-малък или голям период от време се осъществява непрекъснато един и същ състав на престъпление. То може да бъде извършено и под формата на продължавано.

Важен елемент от състава на международното престъпление е причинената вреда.
Опитът при извършване на международното пестъпление е напълно възможен, но мащабността на реализираният замисъл най-често разкрива довършено престъпление опит има винаги когато е започнато изпълнително деяние, но то не е довършено. В Римският Статут е посочено, че лицето носи наказателна отговорност когато извърши опит за престъпление като пристъпи към действие и започне извършването му, но престъплението не бъде извършено поради обстоятелства независещи от намеренията на лицето.

Приготовлението по международното наказателно право не се наказва. Изключение е само когато то е въведено в самостоятелно международно престъпление.
Съществува спор относно това дали причинната връзка се явява непосредствена между деянието и престъпните последици или тя е съставена от много звена. Основателно се приема, че спорът в международното наказателно право е безпердеметен тъй-като всяко международно престъпление е сложно детерминирано.

Съучастие в международно престъпление
Субект на международното престъпление може да бъде едно или повече наказателноотговорни лица, юридическо лице или държавата. В теорията съучастието се възприема като задружно и виновно съучастие на две или повече лица в извършването на едно и също престъпление. Съучастие е възможно само при умишлената форма на вина. При съучастието има съпричиняване на резултата, тъй като всеки един от съучасниците допринася за настъпване на общественоопасният резултат и всеки един трябва да е извършил деянието умишлено.
Международното престъпление може да бъде извършено под различни форми на съучастие - обикновено съучастие; съучастие с разпределение на ролите-  това се отнася до извършителството и помагачеството. Подбудителството е по своята същност умишлено мотивиране на друго лице или лица.

Престъпната организация има своето място при престъпления с престъпен елемент. При международните престъпления квалификацията престъпна организация има политически характер.
При някой от съставите на сложното международно престъпление деяния може да се постави въпросът за посредственото извършителство, т.е когато се използват за осъществяване на изпълнителното деяние лица, които не носят наказателна отговорност. Друга форма е необдохимото съучастие, като извършването на някой престъпления е възможно при съдействието на няколко лица насочена към достигане на опредлена цел.

Заговорът се разкрива при най тежките международни престъпления, той се характеризира с няколко основни признака: осъществява се от лица, обединени около една обща цел и ръководещи се от обща идеология; насочен е срещу друга държава с цел господство; планиране на експанзилнистичната политика и предварителна подялба на територии; пълна секретност на действията по изграждането на заговора. За довършването на престъплението заговор е достатъчно неговото създаване.

Пропагандата е сред най-изпитаните средства за започването и провеждането на агресивни действия.

От субективна страна международните престъпления се извършват обикновенно при умишлена форма на вината без да се изключва непредпазливостта. Престъпленията предимно се извършват с пряк умисъл и с определена цел. Доказването на вината и нейната форма е задача на обвинението. Освен с пряк умисъл някой престъпления може да бъдат извършени и с евентуален умисъл, но доста по рядко.