9. Пропорционални избирателни системи.

Пропорционалните избирателни системи възникват втори по време, като последица от един политически и теоретичен дебат върху негативните страни на мажоритарните избирателни системи, които се прилагат в цяла Европа до средата на ХІХ в. Тези дебати започват във Великобритания, за това първият теоретичен модел на пропорционално представителство е подкрепен от Джон Стюард Мил във Великобритания, а самата система е разработена от английския адвокат Томас Хер. До ден днешен Великобритания не променя избирателната си система. За първи път е въведена в Белгия през 1872 г. Много бързо (до 20-те години на ХХ век) в цяла Европа, с изключение на Франция, се възприемат пропорционалните избирателни системи.
Ако мажоритарните избирателни системи може да ги наречем традиционни, то пропорционалните се разработват теоретично и се обосновават политически като справедливи системи по отношение на политическото представителство. Идеята, заложена в пропорционалното представителство, е Парламента да е едно малко огледало на обществото, т.е. да отразява максимално интересите на едно общество.
Ако при мажоритарните избирателни системи, въпроса за справедливостта се прилага от гледната точка – традиционна е, за това е справедлива, то за пропорционалните избирателни системи като политически критерий се провежда пропорционалността между гласове и мандати.
Пропорционалните избирателни системи могат да се използват за избиране само на колективни държавни органи. При това, те се прилагат само в многомандатни избирателни райони, като съществува математическа зависимост между броя на мандатите и крайният резултат - колкото по-голям е броя на мандатите, толкова по-малки са разликите между отделните пропорции и обратно.
Пропорционалните избирателни системи са по-сложни от мажоритарните, предполагат по-сложна избирателна форма (като става дума за пропорция се говори за действие деление).
Пропорционалните избирателни системи се делят на 2 вида, в зависимост от конкретния математически метод за изчисляване на пропорцията:
- Пропорционални избирателни системи с избирателни квоти (квотни методи);
- Пропорционални избирателни системи с поредица от делители (методи с използване на делители)
При квотните методи от значение е определяне на „цената” на един мандат в брой гласове, т.е. трябва да се изчисли колко гласове са необходими на една партия за да получи един мандат в съответния многомандатен изборен район.
Например: ако в един избирателен район се конкурират 3 партии, които получават следните резултати: първата – 6000, втората – 3000 и третата 1000 гласа, т.е. общо 10000 гласа. Избирателния район определя 10 мандата. Изчислява се избирателната квота, т.е. необходимия брой гласове, необходими за един мандат. Резултатите от гласуването се дели на квотата и се получава разпределението на мандатите.

При квотните методи при изчисляване на квотата винаги има остатъци, за това се използват и други методи – метода на най-големия остатък и метод на най-голямата височина. Възможно изчисляването на различни квоти, т.е. разпределят се повече мандати, остават по-малко остатъци. Но квотата не може да се намалява безкрайно дълго. Известни са най-различни квоти, създадени от различни математици (квотата на Хер).
При пропорционалните избирателни системи има една автоматична замяна на кандидатите, т.е. ако някой от кандидатите, които са избрани напусне Парламента, на негово място идва следващия кандидат от листата на партията. От листата първите кандидати от всяка листа са избрани. За да се стигне идеална пропорционалност се увеличава броят на мандатите. Когато се свива и се направят малки райони се наблюдава диспропорционалност.
Национална избирателна система с пропорционални райони не се практикува много. Избора не е личностен, а води до обвързване на избирателя с политическата партия, с нейните идеи.
Традиционно се използват твърди партийни листи, но за да се персонифицира избора, дори в малки избирателни райони, често пъти се въвеждат т.нар. гъвкави партийни листи, при която избирателите не само могат да изберат партията, но и да подредят кандидатите в тази листа. Неудобството е, че в челото на листата попадат само хора от съответния политически елит. При пропорционалните избирателни системи това е един голям дефект, тъй като с твърдите партийни листи неизменно попадат едни и същи лица, които формират определен политически елит. Сигурното преизбиране води до политическа корупция. Това е негативна страна на пропорционалното представителство. Напр. в Италия от 1947 г. до 1996 г. се прилагат такива и всъщност едни и същи хора са в политическия живот. Докато гъвкавите избирателни листи дават възможност за избор на кандидатите от листите, но това изисква висока политическа култура от избирателите, да са добре запознати с качествата на всеки от кандидатите.
Съществуват страни където всеки избирател може да състави своя политическа листа, избирателя комбинира една листа от различни кандидати, това се използва в някои кантони на Швейцария. Пропорционални системи с гъвкави или свободни листи се използват в малки избирателни райони и с малък брой избиратели, за това и те не са много популярни.
Делителните методи при пропорционалните избирателни системи целят да се разпределят остатъците от квотите. Прави се една таблица, по вертикала се нанасят резултатите от избора подредени в низходящ ред, по хоризонтала се нанасят съответните делители 1, 2, 3 ..... (винаги цяло число). Резултата на партията се дели на съответния делител и частните се подреждат в низходящ ред до десетата позиция . След това по хоризонталата се определят, в коя партия попадат, става едно автоматично закръгляне и се избягва проблема с остатъците.
Това е метода на Д`Ондт. Възможна е и друга поредица от делители, но това не променя същността на метода, важното е разликата между два последователни делителя да е една и съща и да са цели числа.
Предимство на пропорционалните избирателни системи е, че се смятат за социално справедливи, защото:
- не може да се получи парадокс с гласуването;
- не може да се приложи географско гласуване;
- лесно е районирането – използва се или е много близко до административно – териториалното делене в страта.

Недостатъка е, че изборите се деперсонифицират и се издига значението на партиите при избора на отделните личности, съобразяват се изключително много с политическата идеология. Т.е депутата не е съвсем свободен как ще гласува в парламента, тъй като има натиск от две страни – от горе от политическата партия и отдолу от избирателите.
Това формира политическа корупция. Пропорционалните избирателни системи насърчават многопартийността, което води до раздробяването на политическото пространство, което води до политическо представителство на много партии в парламента с различни платформи, което води до невъзможност на еднопартийно мнозинство.
Това е сериозен недостатък на пропорционалните избирателни системи и води до известна промяна или подмяна на вота на избирателите, те гласуват за една политика а се провежда съвсем друга заради компромисите които трябва да се правят в народното събрание заради многопартийността.
Пропорционалните избирателни системи насърчават формирането на нови партии, но в същото време работят към увеличаване на избирателната активност, тъй като критериите за оценка са различни от тези, които се използват от мажоритарните избирателни системи. При пропорционалните са възможни множество победители и множество победени, критериите за оценка на победата и загубата се замъгляват.
Пропорционалните избирателни системи по принцип предотвратяват формирането на избирателни райони и избирателни крепости. Те трудно отговарят на изискването за концентрация, т.е. за стабилни мнозинства и стабилни правителства, те фрагментират политическото пространство.
За това законодателите определят избирателни бариери – процент, който една партия трябва да достигне, в противен случай няма да получи нито един мандат. С въвеждането на бариерата мандатите зад бариерата се преразпределят на тези които са минали бариерата, пропорционално на техния резултат. По този начин изкуствено може да се стигне до парламентарно мнозинство. Пропорционалните избирателни системи, които не въвеждат такъв праг (Холандия) и при тях има естествен праг на представителството и този праг е избирателната квота или квотата на Хер.