9. Облагане на доходите от лихви

Терминът „лихва” се определя като доход от вземания за паричен дълг от всякакъв вид независимо от ипотечното обезпечение или носещи правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доход от държавни облигации и ценни книжа, включително печалби и награди, свързани с такива облигации и ценни книжа (Великобритания, Германия, Франция, Япония).
Изразът „вземания за дълг” включва и влоговете на парични средства и други ценности, а също и дохода от държавни ценни книжа и облигации.
Без значение е дали вземането е обезпечено с ипотека, въпреки, че някои държави в този случай считат дохода като доход от недвижимо имущество.
Като вземания за паричен дълг се смятат и облигациите и други дългови инструменти, даващи правото на участие на заемодателя в печалбата на заемополучателя. Те се разглеждат като лихви, ако от съдържанието на договора става ясно, че става дума за заем срещу лихва. В тези случаи лихвите по облигации с право на участие в разпределението на печалбата не следва да се разглеждат като дивиденти, както и лихвите по конвертируеми облигации до фактическото преобразуване на тези облигации в акции. Възможно е обаче, тези лихви да се разгледат и като дивиденти, ако заемодателят фактически дели риска в дружеството заемополучател.
Всяка печалба или отстъпка, реализирана от притежателя на ценните книжа при продажбата им на други лица няма да се счита за доход от лихви, а ще се квалифицира като друга категория доход – от стопанска дейност, нарастване на имуществото или друг доход.
От определението за лихви се изключват неустойките (глобите) за закъсняло плащане (Испания, Индия, Швейцария, Белгия, Великобритания), но двете договарящи държави биха могли да предвидят и те да се разглеждат като лихви (Индонезия).
Не са лихви и печалбите или загубите от продажбата на вземанията на трети лица и неустойките на закъсняло плащане.
Принципно, както и при дивидентите, лихвите, възникващи в една от договарящите държави и изплащани на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази държава – държавата, за която получателят им е местно лице, без да се изключва облагането в държавата източник (Швейцария, Япония, Белгия, Индонезия, Индия). Възможно е обаче, облагането да бъде предоставено само на държавата, за която получателят е местно лице.
Разпоредбата обхваща само лихви с източник едната от договарящите държави, изплащани на местно лице на другата договаряща държава. Тя не се прилага за лихви, възникващи в трета държава и за лихви, възникващи в едната договаряща държава и изплащани на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в тази държава.
Според Модела на ОИСР в случаите, когато облагането не е предоставено само на едната държава, се предвижда и облагане в държавата източник на дохода от лихви, но с ограничена данъчна ставка, не повече от 10%.
Държавите могат да уговарят и по-ниска ставка или да изключват облагането при източника, като предоставят изключително право на облагане в страната, за която получателят е местно лице.